Р Е Ш Е Н И Е

№ 30 28.02.2019 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ДИНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретар Минка Петкова

и с участието на прокурор Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Г. Динкова КАН дело № 499 по описа за 2018 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Ю.Х.С. ***, против Решение № 359 от 02.11.2018г., постановено по АНД № 1054/ 2018г. по описа на Казанлъшкия районен съд, в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление № 17-0284-002049/ 28.07.2017г., издадено от Началника на Районно управление /РУ/ гр.Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора за наложени на касатора административни наказания на основание чл.175, ал.1, т.4 и чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Касаторът твърди, че решението на въззивния съд, в обжалваната му част, противоречи на забраната за налагане на две наказания за едно и също деяние, за което в случая вече му е било определено наказание съгласно одобреното от РС-Казанлък с протоколно определение от 26.06.2017г. споразумение. Направено е искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменено изцяло издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – Районно управление гр.Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за основателност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде отменено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

С решението на Казанлъшкия районен съд, в обжалваната му част, е потвърдено наказателното постановление 17-0284-002049/ 28.07.2017г., издадено от Началника на Районно управление гр.Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, в частта относно наложени на Ю.Х.С. административни наказания: 1. Глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП /т.1 от НП/ и 2. Глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП /т.4 от НП/. От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че на 18.04.2017г. около 22:05 часа в гр.К., на ул.“Д“ №., в посока запад-изток, Ю.С. управлява собствения си лек автомобил „Опел – Астра“ с рег. № ……., като при подаден сигнал за спиране със стоп палка по образец от мл. авт. Г. Г., водачът не спира на указаното място, подава рязко газ и го блъска с ляво странично огледало в лявата ръка. Причинява ПТП с пострадало лице, напуска местопроизшествието с цел да се укрие. Застигнат и спрян в близост до черешовата градина на гр. Крън. Водачът силно мирише на алкохол, говори несвързано и движенията му са некоординирани. Отказва да му бъде извършена проба с техническо средство за установяване употребата на алкохол. Издаден е ТМИ бл. № 0046405/18.04.2017г., който нарушителят е отказал да получи и подпише, и да даде кръвна проба.

За да потвърди наказателното постановление в тази му част въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушенията, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение, с посочване на всички релевантните за съставомерността на деянията факти и обстоятелства. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства, съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин са доказани описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършените от Ю.С. нарушения, като основание за налагане на административни наказания по чл.174, ал.3 предложения първо и второ от ЗДвП в предвидения от закона размер.

Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Не може да бъде споделено направеното от касатора възражение, че с издаването на процесното наказателно постановление е нарушен принципа „non bis in idem“ /“Не два пъти за едно и също нещо“/.

Действително съгласно действащото законодателство е недопустимо да се носи едновременно наказателна и административнонаказателна отговорност, когато с едно деяние се нарушават едновременно наказателни и административнонаказателни норми, освен ако в специален закон не е предвидено нещо различно. Това следва от разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която ако деянието, което съставлява административно нарушение, не съставлява престъпление, се наказва по административен ред. В същата насока е и чл. 33 от ЗАНН, която предвижда, че не се образува административнонаказателно производство, ако деянието съставлява престъпление, а образуваното производство се прекратява и материалите се изпращат на прокурора. Тази законова уредба е отражение на основния принцип в наказателното право - Non bis in idem, последица от който се явява и разпоредбата на чл. 24, ал.1, т.6 от НПК. Отделно от това в т.3.1 от Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС се сочи, че правната квалификация на деянията е критерий без решаваща роля за определянето на idem (същото деяние), а водещо е значението на фактическата идентичност или съществено сходство от обективна и субективна страна на конкретно осъществено от дееца поведение и преценката на idem изисква във всеки конкретен случай да се съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца.

В настоящия случай обаче не може да бъде установено твърдяното от касатора припокриване във фактическите рамки на административнонаказателното обвинение, обективирано в издаденото НП №17-0284-002049/ 28.07.2017г., и наказателното обвинение, инкорпорирано в одобреното от Казанлъшкия районен съд споразумение, съгласно протоколното определение от 26.06.2017г. Видно от протокола от съдебно заседание по НОХД №703/ 2017г. по описа на Районен съд – Казанлък, проведено на 26.06.2017г., е одобрено споразумение, с което Ю.Х.С. се е признал за ВИНОВЕН в това, че на 18.04.2017 г. в гр. Крън, общ. Казанлък при управление на МПС - л.а. „О" с рег. № ….. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред - престъпление по чл. 325, ал. 3 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, както и ВИНОВЕН и в това, че е на 18.04.2017 г. в гр. Крън, общ. Казанлък е причинил на мл. автоконтрольор в група „Пътен контрол" при РУ-Казанлък Г. Д. Г. лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК, изразяваща се в контузия на лявата предмишница, причинила болка и страдание, без разстройство на здравето, като телесната повреда е причинена на полицейски орган при изпълнението на службата му престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК.

Съгласно разпоредбата на чл.382, ал.6 от НК в съдебния протокол се вписва съдържанието на окончателното споразумение, поради което предметното съдържание на осъждането се извежда именно от този съдебен протокол. В текста на одобреното споразумение обаче липсва фактическото обвинение, въз основа на което на Х. са наложени административни наказания за нарушения по чл.175, ал.1, т.4 и чл.174, ал.3 от ЗДвП. В случая не е налице идентичност на фактите по извършване на административните нарушения и тези по наказателното обвинение, макар да касаят един и същи субект, извършени са по едно и също време, на едно и също място. В този смисъл не може да се приеме, че за едно и също деяние касаторът е понесъл и наказателна и администрантивнонаказателна репресия.

С оглед на гореизложеното и при установената фактическа, правна и доказателствена обоснованост на административнонаказателното обвинение за извършените от Ю.Х.С. административни нарушения по чл.175, ал.1, т.4 и чл.174, ал.3 от ЗДвП, при правилно приложение на закона Казанлъшкият районен съд е потвърдил НП № 17-0284-002049/ 28.07.2017г. в частта му относно наложените с т.1 и т.4 от НП административни наказания - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, и глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Не е налице твърденото касационно основание, поради което обжалваното решение, в тази му част, като валидно, допустимо, постановено в съответствие със закона и при спазване на процесуалните правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл.222, ал.1 и чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 359 от 02.11.2018г., постановено по АНД № 1054/ 2018г. по описа на Казанлъшкия районен съд, в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление № 17-0284-002049/ 28.07.2017г., издадено от Началника на Районно управление гр.Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора за наложени на Ю.Х.С. административни наказания на основание чл.175, ал.1, т.4 и чл.174, ал.3 от ЗДвП /т.1 и т.4 от НП/.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.