Р Е Ш Е Н И Е

№ 41 20.02.2019 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова

и с участието на прокурор Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 502 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция „Национална сигурност“ – гр. София, срещу Решение № 678 от 29.10.2018г., постановено по АНД № 2338/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 38-96/ 01.08.2018г., издадено от Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ – гр. София.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че за санкционираното лице – „ЗАЛОЖНА КЪЩА ДОВЕРИЕ“ ЕООД, не е налице възникнало задължение по чл.6, ал.1, т.2 във вр. с чл.4, ал.1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП, отм./, неизпълнението на което задължение да релевира съставомерно от обективна страна деяние – административно нарушение, като основание за налагане на административна санкция. Поддържа, че при прилагането на чл.4, ал.1 от ЗМИП /отм./ във вр. с §1, т.1 от ДР на ЗМИП /отм./, „ЗАЛОЖНА КЪЩА ДОВЕРИЕ“ ЕООД се явява субект на задължението да идентифицира физическото лице – клиент по сделката, като липсата на извършена идентификация в процесния случай е основание за ангажиране отговорността на юридическото лице при прилагането на чл. 116, ал.1, т.2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари във вр. с чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 38-96/ 01.08.2018г., издадено от Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ – гр. София.

Ответникът по касационната жалба – „ЗАЛОЖНА КЪЩА ДОВЕРИЕ“ ЕООД, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е отменил наказателното постановление, за което излага подробни съображения.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение че касационната жалба е основателна и предлага съдебното решение да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява извършването на вмененото нарушение и наличието на основание за налагане на административна санкция за това нарушение.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „ЗАЛОЖНА КЪЩА ДОВЕРИЕ“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 38-96/ 01.08.2018г., издадено от Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ – гр. София, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № ФР-10-528/ 14.02.2018г., на „ЗАЛОЖНА КЪЩА ДОВЕРИЕ“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000лв., на основание чл.116, ал.1, т.2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари във вр. с чл.3, ал.1, ал.2 от ЗАНН, за нарушение на чл.6, ал.1, т.2 във вр. с чл. 4, ал.1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /отм./ и чл.2, ал.1 и ал.3, т.3 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари /ППЗМИП/. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка на „ЗАЛОЖНА КЪЩА ДОВЕРИЕ“ ЕООД, е установено, че на 06.10.2016г. в търговско помещение с адрес гр. Стара Загора, “, е сключен договор за заем между „ЗАЛОЖНА КЪЩА ДОВЕРИЕ“ ЕООД и В.М.И., ЕГН **********, л.к № , издадена на г. от МВР гр. Стара Загора, във формата на заложен билет № 01100035899 от 06.10.2016г. със срок на заема 30 дни и размер 3 000 лева. Прието е, че с така описаната сделка се установяват отношение с елемент на продължителност по см. на §1, т.1 от ДР на ЗМИП /отм./, което съгласно разпоредбата на чл. 4, ал.1 от ЗМИП /отм./ поражда задължение за „ЗАЛОЖНА КЪЩА ДОВЕРИЕ“ ЕООД да идентифицира физическото лице – клиент по сделката, като използва способите, посочени в чл.6, ал.1, т.2 от ЗМИП /отм./ във вр. с чл.2, ал.1 и ал.3 от ППЗМИП. В наказателното постановление се сочи за установено, че при извършена служебна проверка на електронната страница на МВР – Справка за български лични документи на вписаната лична карта в заложен билет № 01100035899 от 06.10.2016г., е установено, към дата 03.11.2017г. документ № 641649676 на лице с дата на раждане ***г., не фигурира в списъка на валидните български лични документи. С оглед на което и въз основа на останалите събрани по преписката доказателства е направен извод, че „ЗАЛОЖНА КЪЩА ДОВЕРИЕ“ ЕООД, в качеството си на задължено лице по чл.3, ал.2, т.9 от ЗМИП /отм./, не е идентифицирало с валиден официален документ за самоличност клиента си В. М. И. при сключването на договор за заем във формата на заложен билет № 01100035899 от 06.10.2016г., с което е нарушило чл.6, ал.1, т.2 във вр. с чл. 4, ал.1 от ЗМИП /отм./ и чл.2, ал.1 и ал.3, т.3 от ППЗМИП, което съставлява административно нарушение и основание за налагане на санкция при прилагането на по-благоприятния за нарушителя закон - чл.116, ал.1, т.2 от влезлия в сила след извършването на нарушението Закон за мерките срещу изпирането на пари.

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата материална незаконосъобразност. Въз основа на събраните по делото доказателства и приетата за установена фактическа обстановка въззивният съд е направил извод, че не е установено и доказано извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение. Този извод се основава от една страна на съображения, че „ЗАЛОЖНА КЪЩА ДОВЕРИЕ“ ЕООД, с оглед стойността на сделката - договор за заем по заложен билет № 01100035899 от 06.10.2016г. /под 10 000 лева/, не е имало задълженията по чл.6 във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМИП /отм., действащ към момента на деянието/, поради което неизпълнението на тези задължения не представлява съставомерно от обективна страна деяние – административно нарушение, като основание за налагане на административна санкция. Прието и е, че доколкото от една страна от доказателствата по делото се установява, че при сключването на договор за заем във формата на заложен билет № 01100035899 от 06.10.2016г., клиентът В.М.И. е била идентифицирана по име, ЕГН и лична карта, а от друга страна че за „ЗАЛОЖНА КЪЩА ДОВЕРИЕ“ ЕООД нито е съществувало задължение, нито възможност да извърши проверка за действителността на документа за самоличност, обстоятелството, че при извършената от органите на ДАНС последваща проверка е констатирано, че личната карта е била невалидна, не може да бъде основание да се счита, че „ЗАЛОЖНА КЪЩА ДОВЕРИЕ“ ЕООД не е изпълнило изискването по чл.6, ал.1, т.2 от ЗМИП /отм./ да идентифицира клиента си. С мотиви, че санкционираното лице не е извършило нарушение по повдигнатото му административнонаказателно обвинение и съответно че неправилно и незаконосъобразно е ангажирана отговорността му за това нарушение, съдът е постановил отмяна на Наказателно постановление № 38-96/ 01.08.2018г. на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ и на наложената с наказателното постановление административна санкция.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено при неправилно приложение на закона.

Не се споделя извода на въззивния съд, че „ЗАЛОЖНА КЪЩА ДОВЕРИЕ“ ЕООД, с оглед стойността на сделката - договор за заем по заложен билет № 01100035899 от 06.10.2016г. /под 10 000 лева/, не е имало задълженията по чл.6 във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМИП /отм./, поради което неизпълнението на тези задължения не представлява съставомерно от обективна страна деяние – административно нарушение. С разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗМИП /отм./ е било въведено задължение лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от същия закон да идентифицират клиентите си при установяване на търговски или професионални отношения, в т. ч. при откриване на сметка, както и при извършване на операция или сключване на сделка на стойност над 30 000лв. или тяхната равностойност в чужда валута, а лицата по чл. 3, ал. 2, т. 1 - 4, 9 - 11, 13, 28 и 32 - и при извършване на операция или сключване на сделка в наличност на стойност над 10 000лв. или тяхната равностойност в чужда валута. Следователно идентифицирането на клиентите се извършва от всички лица по чл.3, ал.2 и ал.3 от ЗМИП /отм./, при наличието на една от регламентираните в чл.4, ал.1 от ЗМИП /отм./ хипотези – 1. когато се установяват търговски или професионални отношения; 2. когато се открива сметка; 3. когато се извършва операция или се сключва сделка на стойност над 30 000лв. или тяхната равностойност в чужда валута, а за лицата по чл. 3, ал. 2, т. 1 - 4, 9 - 11, 13, 28 и 32 от ЗМИП /отм./ и когато се извършва операция или се сключва сделка в наличност на стойност над 10 000лв. или тяхната равностойност в чужда валута. В случая от доказателствата по делото се установява, че на 06.10.2016г. в търговско помещение с адрес гр. Стара Загора, ул. “, е сключен договор за заем между „ЗАЛОЖНА КЪЩА ДОВЕРИЕ“ ЕООД и В.М.И., във формата на заложен билет № 01100035899 от 06.10.2016г. със срок на заема 30 дни и размер 3 000 лева. Предоставянето на паричен заем в размер на 3 000 лева срещу залагане на вещи, представлява сделка по занятие и попада в обхвата на понятието "търговски или професионални отношения" по см. на §1, т.1 от ДР на ЗМИП /отм./. Следователно с така описаната сделка, обективирана в заложния билет, между „ЗАЛОЖНА КЪЩА ДОВЕРИЕ“ ЕООД и В.М.И., са се установили търговски и професионални отношения с елемент на продължителност по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗМИП /отм./, което съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от същия закон поражда задължение за „ЗАЛОЖНА КЪЩА ДОВЕРИЕ“ ЕООД, като задължено по чл.3, ал.2, т.9 от ЗМИП /отм./ лице, да идентифицира физическото лице – клиент по сделката в съответствие с изискванията на  чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗМИП /отм./. Във връзка с доводите на ответника по касация и изложените в обжалваното съдебно решение мотиви следва да се отбележи, че изискването за сделки на стойност над 10 000 лева не представлява кумулативно предвидено ограничение, спрямо посоченото общо задължение при установяване на търговски и професионални отношение, а разширява задължението по чл. 4, ал. 1 за идентифициране по отношение на други операции, откриване на сметка или сделка със стойност над 10000 лева. В този смисъл е и трайната съдебна практика. С оглед на което необоснован и при неправилно тълкуване и прилагане на закона е направеният от Старозагорския районен съд извод, че в процесния случай по отношение на „ЗАЛОЖНА КЪЩА ДОВЕРИЕ“ ЕООД не са били изпълнени условията по чл.4, ал.1 от ЗМИП /отм./ за възникване на задължението по чл.6 от ЗМИП /отм./.

Фактически, правно и доказателствено необоснован е и направеният от въззивния съд извод, че не е установено и доказано, че „ЗАЛОЖНА КЪЩА ДОВЕРИЕ“ ЕООД не е изпълнило задължението си по чл.6, ал.1, т.2 от ЗМИП /отм./ да идентифицира клиента си В.М.И. при сключването на договор за заем във формата на заложен билет № 01100035899 от 06.10.2016г., съответно че не е доказано извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение, основано на неизпълнението на това задължение. Съображенията за това са следните:

Видно от съдържанието на съставения Акт за установяване на административно нарушение № ФР-10-528/ 14.02.2019г. и на издаденото въз основа на него Наказателно постановление № 38-96/ 01.08.2018г. на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, административнонаказателното обвинение от правна страна се основава на допуснато от „ЗАЛОЖНА КЪЩА ДОВЕРИЕ“ ЕООД нарушение на чл.6, ал.1, т.2 във вр. с чл. 4, ал.1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /отм./ и чл.2, ал.1 и ал.3, т.3 от ППЗМИП /отменен към настоящия момент/. От фактическа страна това обвинение е обосновано с обстоятелството, че „ЗАЛОЖНА КЪЩА ДОВЕРИЕ“ ЕООД, в качеството си на задължено лице по чл.3, ал.2, т.9 от ЗМИП /отм./, не е идентифицирало с валиден официален документ за самоличност клиента си В.М.И. при сключването на договор за заем във формата на заложен билет № 01100035899 от 06.10.2016г. В посочената като нарушена разпоредба на чл.6, ал.1, т.2 от ЗМИП /отм./ е било регламентирано, че идентифицирането на клиентите – физически лица и проверката на тяхната идентификация, се извършва чрез представяне на официален документ за самоличност и регистриране на неговия вид, номер, издател, както и на името, адреса, единния граждански номер. Въз основа на посочената нормативна регламентация, действала към датата на сключването на договор за заем във формата на заложен билет № 01100035899 от 06.10.2016г., е видно, че за да се счита изпълнено задължението по чл.4, ал.1 от ЗМИП /отм./ в съответствие с изискванията по чл.6, ал.1, т.2 от ЗМИП /отм./ за идентификация и проверка на идентификацията на клиенти – физически лица, е било необходимо кумулативно да са изпълнени две условия: 1. Да е представен официален документ за самоличност и 2. Вида, номера и издателя на документа, както и името, адреса и ЕГН на лицето, да се регистрират. В случая от фактическа страна не е спорно по делото, че второто посочено по-горе условие е изпълнено – извършена е регистрация на документ за самоличност /л.к № , изд. на. от МВР – Стара Загора на лицето В.М.И. с ЕГН: ********** с адрес *** 13. Но от доказателствата по делото еднозначно и по несъмнен начин се установява, че към момента на сключването на договор за заем във формата на заложен билет № 01100035899 от 06.10.2016г., документ за самоличност – лична карта № , изд. на . от МВР – Стара Загора, няма как да е бил представен – съгласно приложената Справка от Национален автоматизиран информационен фонд „Национален регистър на българските лични документи“, лична карта № , изд. на . от МВР – Стара Загора, е със статус „унищожена“, считано от 18.03.2014г., поради смяна на имена. Съгласно Инструкция № Iз-59 от 11.01.2011 г. на МВР за реда и условията за унищожаване на българските лични документи, подлежащите на унищожаване БЛД се обявяват незабавно в НАИФ "НРБЛД" за "унищожени" и се перфорират в областта на снимката /за личните карти/, като унищожените чрез перфориране български лични документи се подреждат в пакети по вид на документа и се съхраняват в помещения с ограничен достъп в съответното поделение на МВР. Очевидно е, че след като документ за самоличност - лична карта № , изд. на . от МВР – Стара Загора, считано от 18.03.2014г. е със статус „унищожена” и съотв. унищоженият документ не може да се е намирал във фактическата власт на В.М.И., няма как към момента на сключването на договор за заем във формата на заложен билет № 01100035899 от 06.10.2016г., посоченият документ за самоличност да е бил представен на заемодателя за идентификация на клиента. При доказаното несъществуване на документа към 06.10.2016г. и предвид статуса му на унищожен документ за самоличност, очевидно регистрираната от „ЗАЛОЖНА КЪЩА ДОВЕРИЕ” ЕООД лична карта нито е била представена, още по-малко е била валиден официален документ за самоличност за извършване на изискуемата се от закона идентификация на клиента – физическо лице. С оглед на гореизложеното и въз основа на събраните доказателства безспорно се явява установено, че „ЗАЛОЖНА КЪЩА ДОВЕРИЕ” ЕООД в качеството си на задължено лице по смисъла на чл.3, ал.2, т.9 от ЗМИП /отм./, не е изпълнило задължението си по чл.6, ал.1, т.2 във вр. с чл. 4, ал.1 от ЗМИП /отм./ и чл.2, ал.1 и ал.3, т.3 от ППЗМИП /отм./ да идентифицирало с валиден официален документ за самоличност клиента си В.М.И. при сключването на договор за заем във формата на заложен билет № 01100035899 от 06.10.2016г.

Ето защо изводът на въззивния съд за недоказаност на вмененото на санкционираното лице административно нарушение, се явява неправилен и необоснован.

По тези съображения обжалваното съдебно решение, с която е отменено Наказателно постановление № 38-96/ 01.08.2018г., издадено от Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ – гр. София, като постановено в нарушение на закона, следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да бъде решено по същество. Въз основа на събраните доказателства и установената фактическа обстановка съдът приема, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и със законово регламентираното по чл.57, ал.1 от ЗАНН съдържание. Не са допуснати формални и процесуални нарушения, които да бъдат квалифицирани като съществени такива, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Административнонаказателното обвинение за допуснато от „ЗАЛОЖНА КЪЩА ДОВЕРИЕ” ЕООД нарушение на чл.6, ал.1, т.2 във вр. с чл. 4, ал.1 от ЗМИП /отм./ и чл.2, ал.1 и ал.3, т.3 от ППЗМИП, е обосновано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа и от правна страна, като при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация наказващият орган правилно е приложил закона. Извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение е доказано по безспорен начин - всички релевантни за съставомерността на деянието факти, които обуславят административнонаказателната отговорност и с които е обосновано административното обвинение, се установяват от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. В съответствие с изискванията на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗАНН следващата се за това нарушение санкция е наложена при прилагането на по-благоприятния за нарушителя закон - чл.116, ал.1, т.2 от действащия към датата на издаването на наказателното постановление Закон за мерките срещу изпирането на пари, при определяне на имуществена санкция в законово регламентирания минимален размер.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 678 от 29.10.2018г., постановено по АНД № 2338/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-96/ 01.08.2018г., издадено от Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ – гр. София, с което на „ЗАЛОЖНА КЪЩА ДОВЕРИЕ“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Велинград, община Пазарджик, ул. „ ЕИК 200678191, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000лв., на основание чл.116, ал.1, т.2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари във вр. с чл.3, ал.1, ал.2 от ЗАНН, за нарушение на чл.6, ал.1, т.2 във вр. с чл. 4, ал.1 от ЗМИП /отм./ и чл.2, ал.1 и ал.3, т.3 от ППЗМИП.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.