Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                         

          

           42     18.02.2019 година   град Стара Загора

                 

 

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 Старозагорският административен съд, в публично съдебно  заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                                  Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                 Ч                                                                           Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                                                                                                             РАЙНА  ТОДОРОВА                                  

 

 

при секретар  Пенка Маринова         

и с участието на прокурор Петя Драганова                                                  

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова  КАН дело № 1 по описа  за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

 

   Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, против Решение № 389 от 16.11.2018г., постановено по АНД № 815/ 2018г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 5237 от 02.07.2018г., издадено от Началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” в Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София.   

           В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод за несъответствие в съставения акт за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление между фактически описаното нарушение, посочената като нарушена законова разпоредба и приложената санкционна норма, респ. за неправилна административнонаказателна правна квалификация на деянието. Поддържа, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява извършването на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирано по административнонаказателния състав на чл. 53, ал.1, т.2 във вр. с чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от Закона за пътищата. Твърди, че разпоредбата на чл.37, ал.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ установява единствено разлика между получаване на разрешение и заплащане на такси само срещу квитанция, като и при двете хипотези на чл.37, ал.1, т.1 е необходимо разрешително, издадено по реда на Раздел ІV от същата Наредба без разлика в режима. По подробно изложени съображения е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 5237 от 02.07.2018г.

 

Ответникът по касационната жалба – Я.Д.Т., чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано и в съответствие със закона Казанлъшкият районен съд е приел, че е налице несъответствие между фактически описаното нарушение, посочената като нарушена законова разпоредба и приложената санкционна норма, като абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение че касационната жалба е основателна и предлага съдебното решение да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.  

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

           Разгледана по същество жалбата е неоснователна.  

 

           Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на Я.Д.Т. ***, срещу Наказателно постановление № 5237 от 02.07.2018г., издадено от Началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” в Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 6079/ 18.06.2018г., на Я.Т. е наложено административно наказание глоба в размер 1 000лв., на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, за нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП във вр. с чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/ 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС.  Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 18.06.2018г., в 11.30ч., на път І-6, км.298+200 в посока гр. Казанлък – гр. Калофер, Я.Д.Т. е управлявал и осъществявал движение на състав от ППС с шест оси – МПС с две оси марка „МАН”, модел 19.292 с рег. №  и ремарке с четири оси с рег. № , като при извършената проверка и направеното измерване е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва: измерената дължина на ППС е 20м, при допустима максимална дължина 18.75м.,  съгласно чл. 5, ал.1, т.3, б. „д” от Наредба № 11/ 03.07.2001г.  Наказващият орган е приел, че към момента на проверката водачът на ППС Я.Т. е осъществявал движение на извънгабаритно ППС по см. на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11/2001г. без разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/, издадено по реда на раздел IV от Наредба № 11/ 2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата.

 

                                                                                                                                                     Казанлъшкият районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него наказателното постановление е налице несъответствие между фактически описаното нарушение, посочената като нарушена законова разпоредба и приложената санкционна норма. Обосновал е извод, че е налице неправилната квалификация и съответно несъставомерност на деянието по повдигнатото административнонаказателно обвинение.  

 

            Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

 

                     Административнонаказателната отговорност на Я.Т., в качеството му на водач на извънгабаритно ППС, е ангажирана на основание чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП, съгласно която норма се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41 от ЗП или които извършат или наредят да бъдат извършени дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Видно от съдържанието на НП № 5237 от 02.07.2018г., като нарушена материалноправна разпоредба, е посочена нормата на чл. 26, ал.2, т.1, б.„а” от ЗП, регламентираща забрана за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без надлежно разрешение. Кои пътни превозни средства са извънгабаритни респ. тежки, са определени с нормите на чл.2 и чл.3 във вр. с §1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като допустимите норми за размери, маса и натоварване на ос на ППС, при превишаването на които ППС се квалифицира като извънгабаритно и/ или тежко, са регламентирани в раздел II, чл.5 – чл. 7 от Наредба № 11/03.07.2001г. В случая от фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение се основава на това, че Я.Т. е управлявал и осъществявал движение на състав от ППС с шест оси – МПС с две оси и ремарке с четири оси, като при извършената проверка и направеното измерване е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, тъй като измерената дължина на ППС е 20м, при допустима максимална дължина 18.75м,  съгласно чл. 5, ал.1, т.3, б. „д” от Наредба № 11/ 03.07.2001г., с което е осъществил движение на извънгабаритно ППС по см. на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11/ 03.07.2001г. без разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/, издадено по реда на раздел IV от Наредба № 11/ 2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата.

            От фактическа страна по делото не е спорно, че управляваният от санкционираното лице състав от ППС /МПС с две оси и ремарке с четири оси/, следва да бъде квалифицирано като извънгабаритно ППС по см. на определението по чл. 2 във връзка с чл.5, ал.1, т.3, б. „д“ от Наредба № 11/ 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Но съгласно регламентираното изключение по чл.8, ал.5 във връзка с чл.14, ал.3 от Наредба № 11/ 03.07.2001г., извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел ІІ, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30м и дължина - до 22м. В случая управляваният състав от ППС е с дължина до 22м, поради което и на основание чл.14, ал.3 от Наредбата на МРРБ, необходимото и достатъчно условие за неговото движение, е заплащането на определена такса. Следователно движението му не може да бъде квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б ”а” от ЗП, защото тази норма въвежда забрана за движение на тежки и извънгабаритни ППС без разрешение. След като нормативно е предвидено, че е допустимо движение на извънгабаритно ППС до определени габаритни размери, без издадено разрешение, след заплащане на определена такса и доколкото в случая управляваното от Я.Т.  ППС отговаря на условията на чл.14, ал.3 от Наредба №11/ 2001г. /относно габарита дължина – до 22м/, административно наказателната разпоредба, която съдържа в хипотезата си установените от контролните органи съставомерни факти, е тази на чл.177, ал.3 от Закона за движение по пътищата, предвиждаща налагане на административно наказание глоба от 500лв. до 3 000лв. за управление на ППС, което алтернативно има размери, маса или натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да е спазен установения за това ред. Нормите за маса, размери и натоварване на ос, както и реда за движение на ППС – след заплащане на такса, са определени от Наредба № 11/ 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС. Следователно когато движението на извънгабаритно ППС се извършва без необходимото разрешение по чл.8, ал.2 от Наредбата № 11/ 03.07.2001г. във вр. с чл.26, ал.3 от ЗП, е налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква ”а” от ЗП и се осъществява състава на чл.53, ал.1 от ЗП. Когато движението на ППС се извършва без заплатената такса по чл.14, ал.3 от Наредбата, се осъществява състава на чл.177, ал.3 от ЗДвП, а не състава на чл.53, ал.1 от ЗП. Касае се за различни хипотези, тъй като разрешението за движение на тежко и/ или извънгабаритно ППС се издава  от органа, посочен в чл. 26, ал.3 от ЗП /управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища/, а в хипотезата на чл. 14, ал.3 от Наредбата се заплаща такса и не се издава индивидуален административен акт. В тази връзка неоснователно е възражението на ответника по касация, че движението на извънгабаритно ППС при липсата на разрешение по общия ред или по реда на чл.14, ал.3 от Наредбата винаги съставлявало нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата и съставомерно деяние по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Горепосочената нормативна регламентация не дава основание за такъв извод.

Във връзка с изразеното становище на процесуалния представител на ответника следва да се отбележи също, че съгласно разпоредбите на чл.189, ал.1 във връзка с чл.167, ал.3, изр.2 от ЗДвП, служителите на АПИ разполагат с правомощия да контролират габаритните размери на ППС, респективно да съставят актове за нарушения по този закон. Тази нормативна регламентация е в унисон с нормата на чл. 37, ал.1, т.1  от Наредба № 11/ 03.07.2001г, според която във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал.3.  

 

         Ето защо фактически, правно и доказателствено обоснован е направеният от въззивния съд извод, че е налице несъответна от гл. т на установените по делото факти и неправилна от гл. т. на закона административнонаказателна правна квалификация на деянието, имащо за последица неправилно определяне на приложимата санкционна разпоредба, което е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

 

Касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното съдебно решение е посочено бланкетно – не са релевирани каквито и да е било съществени нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3 от НПК и порочни съдопроизводствени действия на въззивния съд при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.   

 

           Предвид изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на процесуалните правила, следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

                            

  Р     Е     Ш     И     :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 389 от 16.11.2018г., постановено по АНД № 815/ 2018г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 5237 от 02.07.2018г., издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” в Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София.  

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                    

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

 

                                                                          2.