Р Е Ш Е Н И Е № 43

гр. Стара Загора, 13.02.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на тридесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря Пенка Маринова

и в присъствието на прокурора Петя Драганова

като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА к.а.н..дело № 2 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора против Решение № 370 от 12.11.2018г., постановено по АНД № 767/ 2018г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 24-001801 от 26.03.2018г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора срещу „ДАЯН-06“ ЕООД гр.Казанлък. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение по повдигнатото му административнонаказателно обвинение не е доказано по несъмнен начин. Поддържа, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 11, ал.1 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /НМИЗБУТРМРО/ като не е предприел мерки за ограничаване достъпа на външни лица. Счита, че по този начин е извършил формално нарушение по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗАНН, с което осъществил всички признаци от състава на вмененото нарушение. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено НП № 24-001801 от 26.03.2018г на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора, като правилно и законосъобразно.

Ответникът – „ДАЯН-06“ ЕООД гр.Казанлък, чрез процесуалния си представител адвокат Т. оспорва жалбата и моли решението на Районен съд Казанлък да бъде потвърдено по изложените в него мотиви.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е НП № 24-001801 от 26.03.2018г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора въз основа на АУАН № 24-001801/ 26.02.2018 г., с което на „ДАЯН-06“ЕООД гр.Казанлък е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лв. на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ за нарушение на чл. 11, ал.1 от НМИЗБУТРМРО. Като административно нарушение са преценени следните обстоятелства: При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 15.02.2018 г. на автосервиз, находящ се в гр.Казанлък, ул.“Козлодуй“ № 28, стопанисван от „ДАЯН-06“ ЕООД гр.Казанлък е установено, че лицето Д. П. К. от гр.Казанлък в момента на проверката се намира в автосервиза, качен е на стълба и ръчно спуска кора от двуколонен подемник. Прието е, че с това работодателят допуска извършване на дейности от външно лице без необходимото обучение и не е предприел мерки за ограничаване на достъпа.

При осъществения контрол за законосъобразност Районен съд Казанлък излага доводи, че в НП липсват обстоятелства съгласно изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН какви мероприятия е следвало да извърши работодателят, за да ограничи достъпа на външни лица. Намира, че изложените обстоятелства не описват съставомерното нарушение, което се осъществява чрез бездействие. По тези съображения отменя НП като незаконосъобразно.

Касационният състав на Административен съд Стара Загора намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е правилно.

Административнонаказателната отговорност на „ДАЯН-06“ ЕООД гр.Казанлък е анжажирана за нарушение на чл.413, ал.2 от КТ, предвиждаща наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв за работодател, който не е изпълнил задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Следователно, за да е налице съставомерно Д.ие, трябва да се касае за неизпълнение на изрично формулирано задължение за работодателя да осигури определени условия при осъществяване на конкретна работа с оглед гарантиране здравето и безопасността на изпълняващия я работник.

Посочената за нарушена норма на чл.11, ал.1 от НМИЗБУТРМРО предвижда, че територията на предприятието се огражда и/ или се предприемат други мерки за ограничаване достъпа на външни лица. Разпоредбата на чл.2 от НМИЗБУТРМРО вменява на работодателя задължението да осигури прилагане на изискванията на тази наредба за работните места, трудовия процес и при използване на предоставеното работно оборудване. Следователно субект на задължението по чл.11, ал.1 от НМИЗБУТ, респ. субект на нарушението по чл.413, ал.2 КТ във вр. с чл.11, ал.1 от НМИЗБУТ е лице, имащо качество на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, а въведеното с чл.11, ал.1 от НМИЗБУТ изискване е елемент от задължението на работодателя да осигурява здравословни и безопасни условия на труд (чл.127, ал.1, т.3 от КТ). За да е налице обаче съставомерно от обективна страна Д.ие, квалифицирано като административно нарушение по чл.413, ал.2 от КТ вр. с чл.11, ал.1 от НМИЗБУТРМРО и основание за ангажиране административнонаказателната отговорност на работодателя, е необходимо да бъде установено и доказано, че работодателят не е изпълнил нормативно регламентираното му задължение да огради територията на предприятието и/ или че не е предприел други мерки за ограничаване достъпа на външни лица.

В случая в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП, вмененото на санкционираното лице неизпълнение на задължението му по чл.11, ал.1 от НМИЗБУТРМРО /непредприемане от работодателя на необходимите мерки за ограничаване достъпа на външни лица на територията на предприятието/, фактически е обосновано с посочването, че работодателят не е предприел мерки да ограничи достъпа на външни лица на територията на автосервиза след като в обекта е установено лицето Д. П. К. от гр.Казанлък да извършва ръчно спускане на кола. Така описаното Д.ие обаче не се свързва с неизпълнение на задължението на работодателя по чл.11, ал.1 НМИЗБУТРМРО, доколкото посоченото правило не съдържа забрана за достъп на външни лица на територията на предприятието, а поставя изискване работодателят да ограничи достъпа на такива лица чрез въвеждането на съответните правила, регламентиращи реда и условията за това.

Изложената в съставения АУАН и в НП фактическа обстановка по никакъв начин не обосновава поведение, чиито признаци от обективна страна да позволят квалифицирането му като административно нарушение по чл. 413, ал.2 от КТ. Само по себе си обстоятелството, че по време на извършената от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” проверка на територията на стопанисвания от „ДАЯН-06“ ЕООД гр.Казанлък автосервиз се е намирало лицето Д. К., не сочи на неизпълнение на нормативно установеното задължение на работодателя да предприеме мерки за ограничаване достъпа на външни лица без да е посочено конкретно какви са необходимите, достатъчни или адекватни мероприятия в тази насока с оглед спецификата на предприятието. Данни за неизпълнение именно на това изискване не се съдържат в НП и в преписката по издаването му, нито такива обстоятелства са изследвани от наказващия орган. В тази връзка несъстоятелно е твърдението на касатора, че преднамереното допускане на външно лице на територията на обекта релевира съставомерно Д.ие по повдигнатото обвинение, без това твърдение да е доказано. По преписката дори не се съдържат доказателства, че „ДАЯН-06“ ЕООД гр.Казанлък въобще има качество на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ.

Ето защо съдът приема, че в случая формалното присъствие на територията на обекта на лице, което не е в трудови правоотношения с „ДАЯН-06“ ЕООД, не релевира допуснато от работодателя нарушение по административнонаказателния състав на чл. 413, ал.2 от КТ вр. с чл.11, ал.1 от НМИЗБУТРМРО. Нито описаното в НП, нито установените факти и обстоятелства въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, сочат на съставомерно от обективна страна Д.ие по повдигнатото административнонаказателно обвинение. В този смисъл изводът на Районен съд Казанлък за незаконосъобразност НП № 24-001801 от 26.03.2018г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора е фактически, правно и доказателствено обоснован.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 370 от 12.11.2018г., постановено по АНД № 767/ 2018г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24-001801 от 26.03.2018г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.