Р Е Ш Е Н И Е № 70

гр. Стара Загора, 14.03.2019 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: Минка Петкова

и с участието на прокурора: Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 8 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР – гр.Стара Загора против Решение №684 от 13.11.2108г., постановено по а.н.д №2368/2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) №18-1228-001956 от 28.05.2018г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР - Стара Загора, сектор „Пътна полиция“. С жалбата се претендира, че решението на РС – Стара Загора е неправилно, като постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Сочи се, че противно на приетото от районния съд, в обстоятелствената част на НП е посочено с кой точно знак не се е съобразил жалбоподателят. Излагат доводи, че въззивният съд неправилно е приел, че описателната част на НП не кореспондира с приложената санкционна норма, като административното наказание напълно съответства на административното нарушение. Обосновава се, че в Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) е посочена нарушената разпоредба на чл.6, ал.1 от ЗДвП, а обстоятелството, че не е посочена точната хипотеза на тази норма не нарушава правото на защита на жалбоподателя. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени Решение №684/13.11.2018г. по а.н.д. № 2368/2018г. по описа на РС - Стара Загора.

Ответникът по касация Х.К.К., в приложено по делото възражение и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение, като постанови решение, с което да потвърди решението на първоинстанционния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Поддържа, че решението на РС – Стара Загора е правилно и законосъобразно, и следва да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Х.К. ***-1228-001956 от 28.05.2018г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР - Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, с което въз основа на АУАН №18-1956/25.04.2018г., на основание чл.183, ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на К. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лева.

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че на 31.01.2018г., около 17:50 часа, в гр.Стара Загора, на ул.Св.Княз Борис, пред № 136, в посока изток е паркиран на лек автомобил марка „БМВ “, с рег. № ….., собственост на „Стрега-Нера ЕООД, чийто управител е Х.К.К.. МОС паркирано в нарушение на указанията на пътен знак В-27, поставен в началото на пресечката и указващ реда за паркиране в тази зона. Нарушението е отразено с фиш серия М, №0713484/31.01.2018г. в момента на установяване. Фишът е обжалван. АУАН е съставен на основание определение № 224/16.02.2018г. на РС - Стара Загора и определение №13/22.03.2018г. на Административен съд Стара Загора. С това деяние се сочи за нарушена разпоредбата на чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП.

С обжалваното съдебно решение, Районен съд Стара Загора е отменил посоченото НП. Прието е, че санкционният акт не отговаря на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, тъй като не съдържа всички обстоятелства от съставомерен характер, при които е било извършено нарушението. Посочено е, че описателната част на постановлението не отговаря на приложените от наказващия орган санкционни норми. Обосновано е, че нормата на чл.6, т.1 ЗДвП не се изчерпва с една хипотеза, поради което в АУАН е следвало да бъдат отразени точно нарушените с деянието законови разпоредби, които не са намерили място и в НП. С оглед на това районният съд е отменил НП само на формално основание, без да се произнася по съществото на спора.

Настоящият касационен състав не споделя изводите на въззивния съд, че административнонаказващият орган е допуснал нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при издаване на санкционният акт. Мотивната част на процесното НП съдържа описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, както и обстоятелствата, при които е извършено. В него е посочено, че на 31.01.2018г. на ул.Св.Княз Борис през блок №136, в нарушение на указанията на пътен знак В-27, е паркиран лек автомобил собственост на дружество, чиито управител е ответника по касация. За това нарушение е предвидена санкция чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, която е и посочената от наказващия орган разпоредба, поради което следва да се приеме, че липсва извършено съществено процесуално нарушение при издаване на НП. Това се отнася и за обстоятелството, че в НП е посочена за нарушена разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, без да е конкретизирана съответната хипотеза на този текст. Последното дори и да съставлява нарушение на процесуалните правила, то не е от категорията на съществените. Критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения е правото на защита на наказаното лице. За да е ограничено правото на защита следва да е налице неяснота при описанието на нарушението, при което да не могат да се разберат времевите и пространствените му параметри. В случая непосочването на конкретната хипотеза на санкционната норма, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя не съставлява такова процесуално нарушение, тъй като фактите в обстоятелствената част на НП са изчерпателно отразени, с недвусмислено и конкретно описание на нарушението, поради което се налага изводът, че жалбоподателят е разбрал какво нарушение се твърди, че е извършил.

С оглед на изложеното се следва да се приеме, че изводите на съда за нарушение на правото на защита на санкционираното лице са неправилни. Отменяйки НП само на процесуално основание, съдът не е обсъдил въпроса има ли извършено административно нарушение. Липсата на мотиви по същество води до невъзможност за касационната инстанция да извърши проверка на оспореното решение относно съответствието му с материалния закон и затова винаги представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, налагащо след отмяната на решението делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 684/13.11.2018г. по а.н.д.№ 2368/2018г. по описа на Районен съд Стара Загора.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.