Р Е Ш Е Н И Е

№55 27.02.2019 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета год., в състав

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Минка Петкова и в присъствието на прокурор Константин Тачев, като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №10 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора против Решение №388/16.11.2018г., постановено по АНД №1015/2018 год. по описа на Районен съд Казанлък, с което е изменено наказателно постановление №24-001938/12.07.2018год., издадено от Директор «Инспекцция по труда» Стара Загора като административното нарушение по чл. 414 ал.1 от КТ вр. с чл. 3 ал.3 от Наредба №РД07-8/13.07.2015г за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл.114а ал.1 от КТ / Наредбата/ е квалифицирано като деяние по чл. 415в от КТ, а размера на наложеното административно наказание «глоба» в размер на 6000лв е намален до размер от 100лв. С наказателното постановление е ангажирана административната отговорност на Т.К.С. в качеството му на физическо лице-работодател за това, че на 06.06.2018г. в гр. Крън, ул. «К.М.» №* или на обект – имот, парцел с череши -15 дка, местност «Хаджиеви орехи» в землището на гр. Крън, в трудов договор по чл.114а ал.1 от КТ №24-581788/06.06.2018г. сключен със З. А. М. не е вписал данни за началото и края на работния ден. Нарушението е извършено при утежняващи обстоятелства, като по време на проверката актосъставителя и свидетелите по извършване на нарушението, както и участвалия в проверката Д.Б.Г.не са допуснати до обекта. Освен това договора е регистриран в Дирекция «Инспекция по труда» Стара Загора на 06.06.2018г., но в 14.14ч, но след проверката на място на обект: парцел от 15дка с череши, местност «хаджиеви орехи» в землището на село Крън, с което се цели избягване на административно наказателна отговорност за полагане на труд без сключен преди това трудов договор. Предвид тези обстоятелства е преценено, че не вписването на началото и края на работния ден в трудовия договор се явява съществено администартивно нарушение.

За да измени НП, РС Казанлък е квалифицирал нарушението на чл.3 ал.3 от Наредбата като маловажен случай на нарушение на трудовото законодателство, наказуемо по чл.415в от КТ и на това основание е изменил размера на административното наказание от 6000лв. на 100лв. Въззивния съд е приел, че повдигнатото фактическо обвинение съответства на състава на чл.415в от КТ, тъй като работника е допуснат до работа след като е бил съставен трудов договор, чието съдържание отговаря на изискванията на чл.114а ал.4 от КТ с изключение на реквизитите «начало и край на работния ден», . Разписката за получено трудово възнаграждение и удържани лични вноски за задължително социално и здраво осигуряване е подписана от работника, с което е удостоверено спазването на трудовите му права и се доказва липсата на вредоносни последици от нарушението, както и на скрити уговорки. Съдът е приел, че няма пречка да е впише допълнително началото и края на работния ден при сключен писмен трудов договор. По делото не са събрани данни за нарушени трудови права, а от разпита на свидетелите се е установило, че длъжностните лица, извършили проверката на място не са допуснати до обекта от роднини на земеделския производител, а не от самия него. Не се установява тези им действия да са в изпълнение на изрични разпореждания на санкционирания работодател.

С касационната жалба са изложени доводи за липса на елементите от фактическия състав на чл.415в от КТ, поради това, че нарушението на чл.3 ал.3 от Наредбата не е отстранено до приключване на адимнистративно наказателното поризводство, нито до приключване на въззивното съдебно производство. С не вписването на началото и края на работния ден е възможно да се прикрива по-тежко административно нарушение на чл.61 ал.1 от КТ, а именно приемането на работа на работник без сключен договор. На това косвено навежда факта, че трудовия договор е регистриран след проверката , а именно на 06.06.2018г. в 14.14часа, а инспекторите са били на обекта по-рано на същия ден. Възпрепятстването на контролните органи от близки роднини на работодателя също е отегчаващо вината му обстоятелство. С оглед на изложеното касационно основание за неправилно приложение на материалния закон, конкретно на чл.415в от КТ, се иска от съда да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се постанови друго, с което да се потвърди издадено наказазтелно постановление.

Ответника Т.К.С. в писмено становище по същество пледира за оставяне в сила на въззивното съдебно решение по подробно изложени доводи за маловажност на случая.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На първо място следва да се вземе предвид, че административното наказание трябва да съответства на вида и тежестта на извършеното нарушение, като този принцип на наказателното право намира приложение и в административно наказателните производства. Никоя санкция не следва да надхвърля необходимото за постигане целите на наказанието, а породените от нея ограничения не трябва да бъдат несъразмерни. В практиката си Съда на Европейския съюз подчертава, че строгостта на санкцията трябва да е съответна на тежестта на нарушението, и по-конкретно, независимо от липсата на хармонизация на законодотелството на Съюза в областта на санкциите, предвидени от държавите членки за неспазване условията на националните им законодателства и компетентността на държавите да изберат санции, които според тях са подходящи, тези държави са длъжни упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и неговите общи принципи, а следователно и принципа на пропорционалност. По-специално административно наказателните санкции, предвидени в националното законодателство, не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигане целите на санкцията / Решение С-210/10, EU:С:2012:64, т.24 и т.53/ В този контекст СЕС е уточнил, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните нарушения, включително и като гарантират реално възпиращ ефект, какъвто ясно се цели от АНО, съобразно изложените мотиви за прикриване на друго нарушение по чл.61 ал.1 от КТ.

Изложените в НП обстоятелства, отчетени като отегчеващи и обусловили определяне на размер на глобата от 6 000лв. за нарушение, състоящо се в липса на един реквизит от трудовия договор, сочат на извода, че АНО налага тежък размер на наказание спрямо фактическото обвинение с оглед невъзможността му да установи друго нарушение на трудовото законодателство, която невъзможност е обусловена от действия на санкционираното лице или такива на негови близки, както и от извършване на процесното нарушение. Отегчаващите вината обстоятелства са винаги и по определение несъставомерни факти, разкриващи причините за извършване на нарушението и отношението на извършителя към него т.е. формата на вината, която е субективен елемент на наказуемия състав. Вероятната възможност да е извършено нарушение на чл.61 ал.1 от КТ не може да бъде отегчаващо вината обстоятелства, като е недопустимо обвинението да почива на предположения, включително и определянето на тежестта на деянието да се основава на недоказани от АНО причини за неговото извършване. Липсата на реквизит от съдържанието на трудовия договор и момента на неговото регистриране са отчетени от АНО като доказателствени факти за намерението на работодателя да прикрие друго нарушение на трудовото законодателство, за извършване на което няма повдигнато обвинение от една страна, а от друга съставомерните ефекти се вземат предвид едновремнно като основание за ангажиране на отговорността на лицето и като утежняващи вината му обстоятелства, с което се нарушава принципа за законност на наложеното наказание. Административна отговорност се налага само за онези деяния, които законът е въздигнал в наказуеми нарушения, а видът и размера на наказанието, когато е допустимо, се определят в зависимост от тежестта на нарушението, разкрита от несъставомерните обстоятелства, представляващи доказателства за формата на вината и за причините, поради което е допуснато не изпълнение на законови задължения и забрани. При определяне тежестта на нарушението АНО е допуснал и нарушение на принципа, че отговорността е лична, на който извод сочи и довода в касационната жалба, че близкородствената връзка на работодателя с лицата, присъствали по време на проверката на мястото на полагане на труд, е основание да се приеме, че същият е възпрепятствал изпълнението на контролните правомощия на служителите от Дирекция „Инспекция по труда“. Не става ясно и как би се проверило изпълнението на изискванията за съдържание на трудовия договор при проверка на мястото на полагане на труд, представляващо масив с череши, където няма канцелария на работодателя. Всички изложени от АНО доводи за по-висока степен на обществена опасност на неспазване на изискването за вписване в трудовия договор на началото и края на работния ден сочат на несъобразяване с правилата за определяне тежестта на нарушението и съответното на тази тежест по размер административно наказание. Тежестта на нарушението се определя не само от обстоятелствата по неговото извършване, представляващи винаги не съставомерни факти, които разкриват вината и причините за неспазване на установения законов ред, но и от вредните последици, когато те са несъставомерен елемент, както и от защитения с административно наказателната норма обект. В тази връзка следва да се отговори на въпроса с каква цел законодателя е поставил нарушеното изискване на чл.114а ал.4 от КТ, което всъщност е нарушената разпоредба, а не посочената в НП норма на подзаконовия нормативен акт, по аргумент от принципа за степенуване на нормативните актове. Съгласно чл. 114а ал.4 от КТ нормалната продължителност на работното време по този трудов договор е осем часа, като страните могат да уговорят работа и за половината от нея. В тази връзка се изисква в съдържанието на трудовия договор да се посочи неговата продължителност, начало и край на работния ден т.е. дали ще бъде за осем часа или за половината от това време, като началото и края на работния ден позволяват да се следи за спазването на тази уговорка и за недопускане на извънреден труд по еднодневните трудови договори. Съгласно чл.4 от Наредбата, земеделските стопани, които имат правото да бъдат работодатели по еднодневните трудови договори получават регистрирани образци на договора по чл.114а от КТ, които могат да използват за оформяне на трудовите правоотношения с работниците. От факта, че трудовия договор е регистриран на 06.06.2018г. в 14.14ч, следва извода, че до този момент същият не е бил сключен, но това обстоятелство не е отегчаващо спрямо неспазване изискванията за попълване реквизитите на образеца. Този факт е относим към нарушение, което АНО предполага, че е извършено и това предположение е обусловило незаконосъобразния му извод, че глоба в размер на 6 000лв. съответства на липсата на един реквизит от утвърдения образец на трудовия договор. Нещо повече, АНО не е установил, че работника полага труд по време на проверката на място, извършена на 06.06.2018г. Действително екземпляра на трудовия договор за работодателя е представен на контролните органи на 13.06.2018г., при извършената проверка на документи в хода на която е установено, че съдържанието му не отговаря на изискванията на чл. 114а ал.4 от КТ. На тази дата -13.06.2018г. нарушението е установено и до издаване на НП не би могло да бъде отстранено с оглед на приемането му като доказателство по преписката, образувана със съставяне на АУАН на същата дата – 13.06.2018г. Впрочем, при отстраняването му, АНО не би разполагал с доказателство за нарушаване на чл.114 ал.4 от КТ, а изложеното сочи, че изискването на чл.415в от КТ трябва да се прилага съответно спрямо конкретния състав. По правната логика на АНО разпоредбата на чл.415в от КТ би могла да се прилага за по-тежки нарушения на трудовото законодателство спрямо тези, които се отнасят до неспазване на формални изисквания, без установено настъпване на вредни последици, което не отговаря на целта на закона. Когато нарушението поради естеството си, не може да бъде отстранено след неговото установяване, и не са настъпили вредни последици, прилагането на чл.415в от КТ е законосъобразно с оглед спазване на основния принцип за съответствие между размера на наказанието и тежестта на нарушението.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №388/16.11.2018год., постановено по АНД №1015/2018 год. по описа на Районен съд Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.