Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

33                                     25.02.2019 год.                            гр. Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета год. в състав:

                                                                       Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                                   Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                    МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря Минка Петкова и с участието на прокурора Константин Тачев като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №11 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора, чрез процесуалния си представител К.Т.- М.против решение №386/16.11.2018 год., постановено по АНД №1014/2018 год. по описа на Районен съд Казанлък, с което е изменено Наказателно постановление №24-001825/12.07.2018 год. издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора с наложена на Т.К.С. ***, имуществена санкция в размер на 6000.00 лв. на основание чл.414 ал.1 от КТ, като е намален размера на санкцията от 6 000.00 лв. на 100.00 лв. на основание чл.415в, ал.1 от КТ. Оспорва се извода на съдът за наличие на предпоставките на чл.415в, ал.1 от КТ -  за да е приложима е необходимо да са налице следните две условия – извършено от обективна и субективна страна нарушение, това нарушение да може да бъде отстранено веднага и от нарушението да не са произтекли вредни последици за работниците и служителите. Доколкото в представеният трудов договор не е отразено началото и края на работният ден, то нарушението не е отстранено и към настоящия момент. Направено е искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба Т.К.С. ***, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, в депозираното писмено възражение срещу касационната жалба и депозираното писмено становище по същество на спора, счита, че подадената касационна жалба е неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което счита, че съдебното решение, следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.   

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Казанлъшкият районен съд се е развило по жалба на Т.К.С. *** против наказателно постановление №24-0001825 от 12.07.2018 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора. С наказателното постановление, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение №24-001825 от 13.06.2018 год. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 6 000.00 лева на основание чл.414, ал.1 от КТ за нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба №РД 07-8 от 13.07.2015 год. за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл.114а, ал.1 от Кодекса на труда пред инспекцията по труда. От фактическа страна, нарушението се изразява, в това, че при извършена проверка по спазването на трудовото законодателство на 06.06.2018 год. в 11:00 часа на обект: имот с парцел череши – 15 дка, находящ се в местност „Хаджиеви орехи“ в землището на гр. Крън, стопанисван от земеделският производител Т.К.С. – регистриран земеделски производител и на 13.06.2018 год. по представени официални писмени документи в дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр. Стара Загора се установи, че Т.К.С., в качеството си на работодател – физическо лице, на 06.06.2018 год. на горепосоченият адрес гр. Крън, ул.“Кирил и Митодий“№6 или обект с парцел череши – 15 дка, находящ се в местността „Хаджиеви орехи“ в землището на гр. Крън, в трудов договор по чл.114а от КТ №24-581790 от 06.06.2018 год. на К.А.М., ЕГН ********** не е вписал данни за началото и края на работния ден.

Нарушението е извършено при утежняващи обстоятелства, като по време на проверката актосъставителят и свидетелите по нарушението Биляна Белева Господинова, ЕГН ********** и Кремена Пенева Попова, ЕГН ********** – подписали акта за установяване на административно нарушение, както и участвалият в проверката Димитър Благоев Гаджев, ЕГН ********** /старши инспектор в ДИТ Стара Загора/ не са допуснати до обекта. Освен това договор №24-581790 от 06.06.2018 год. е регистриран в ДИТ Стара Загора на 06.06.2018 год., но в 14:14 часа, т.е. след проверката на място на обект: имот с парцел череши – 15 дка, находящ се в местност „Хаджиеви орехи“ в землището на гр. Крън, с което се цели избягване на административно наказателна отговорност за полагане на труд, без сключен преди това трудов договор. Предвид изложеното невписването в горепосоченият договор на начало и край на работния ден се явява съществено административно нарушение.

За да измени наказателното постановление, Районен съд Казанлък е приел, че административното нарушение е безспорно установено,  не са установени допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, водещи до неговата отмяна. Приел е, обаче, че са налице предпоставките на чл.415в, ал.1 от КТ, поради което е приел, че нарушението се явява маловажно. Мотивите за това са, че представеният трудов договор отговаря на законовите изисквания за съдържание, с изключение на реквизитите начало и край на работният ден. Като част от договора е разписката за полученото възнаграждение, поради което е не са настъпили вредни последици за работника К.А.М., а и нарушението е първо по своя характер. Не са приети мотивите за утежняващите обстоятелства по осъществяването на административното нарушение, посочени в наказателното постановление. Наказаното лице не е оказвало пречка за при извършването на проверката. Всичко това го е мотивирало, да постанови решение с което е изменил размера на наложената глоба от 6 000.00 лв. на 100.00 лв..

Решението на районният съд е правилно и законосъобразно.

Основният спор между страните е дали са налице законовите предпоставки на чл.415в, ал.1 от КТ, за квалифицирането на установеното административно нарушение като маловажно такова.

За да е приложима разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ е необходимо да са налице следните предпоставки – установено по реда на КТ и по безспорен начин административно нарушение, същото да е отстранено веднага след установяването му и от това нарушение да не са произлезли вредни последици за работниците и служителите. В конкретния случай е налице установено извършено нарушение от страна на служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора.

В случая обаче, нарушението се изразява в липсата на реквизит от съдържанието на утвърдените договори, сключвани по реда на чл.114а от КТ. Договорът е еднократен и еднодневен и се сключва за извършването на определена сезонна работа – прибирането на реколтата, а с изтичането на работния ден същият преустановява действието си. В този смисъл към датата на съставянето на акта за установяване на административно нарушение – 13.02.2018 год. същият не е бил действащ, реколтата е било прибрана, а работникът е получил своето трудово възнаграждение и не са настъпили вредни последици за него. Към този момент, ответника по касация дори не е имал практическа възможност да отстрани нередовността, тъй като вече му е съставен АУАН от една страна, а от друга съществуващото правоотношение е било прекратено и промяната на подписаният договор не може да стане с анекс или по какъвто и да е било друг начин. Доколкото обаче се касае за формално и малозначителна нередовност, според настоящия състав не са налице пречки за прилагането на чл.415в, ал.1 от КТ.

Изложените в касационната жалба доводи за възможно прикриване на по-тежко наказуемо административно нарушение са неотносими към преценката за маловажност на конкретното деяние

За пълното на изложението, следва да се отбележи, че наложената санкция е необосновано завишена. Това е така, тъй като изтъкнатите утежняващи обстоятелства от една страна са хипотетични, а в останалата си част са вследствие поведението на трети лица, но не и на наказаното лице. Доколкото административнонаказателната отговорност е лична, то в разрез с правилата на чл.27 от ЗАНН, касаторът е определил размера на наложената глоба.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че решението е постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба отхвърлена.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, съдът

 

                                       Р     Е     Ш     И     :

 

  ОСТАВЯ В СИЛА Решение №386/16.11.2018 год., постановено по АНД №1014/2018 год. по описа на Казанлъшкия районен съд

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                              

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

 

                                                                                   2.