Р Е Ш Е Н И Е

№ 46 25.02.2019 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Зорница Делчева

и с участието на прокурор Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 13 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” -Стара Загора против Решение № 400 от 21.11.2018г., постановено по АНД № 1012/ 2018г. по описа на Районен съд - Казанлък, с което е изменено Наказателно постановление № 24-001940/12.07.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора, като на основание чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда е намалена наложената на работодателя Т.К.С. глоба от 6000 лева на 100 лева.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като неправилен и необоснован направения от Казанлъшкия районен съд извод за маловажност на допуснатото от санкционираното лице нарушение на трудовото законодателство. Поддържа, че доколкото нарушението не е било отстранено нито след установяването му, нито до приключването на въззивното съдебно производство, разпоредбата на чл.415в от Кодекса на труда е неприложима. Твърди, че деянието не може да се приеме за маловажно, тъй като са налице косвени данни, че със същото е възможно да се прикрива по-тежкото нарушение на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 24-001940/12.07.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – Т.К.С. ***, в представеното по делото писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Казанлъшкият районен съд е приел, че са налице предпоставките на чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда и е изменил наказателното постановление на това основание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Казанлъшкия районен съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Т.К.С. *** против Наказателно постановление № 24-001940/12.07.2018г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 24-001940/13.06.2018г., на Т. С., в качеството му на работодател, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 6 000лв., на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, за нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба № РД 07-8/ 13.07.2015г. за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл.114а, ал.1 от КТ пред Инспекцията по труда. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 06.06.2018г. в 11:00ч на обект - имот с парцел череши 15 дка, находящ се в местност „Хаджиеви орехи“ в землището на гр. Крън, стопанисван от регистриран земеделски производител Т.К.С. и на 13.06.2018г. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора по представени официални писмени документи, е установено, че Т.С. в качеството си на работодател-физическо лице, на 06.06.2018г, в трудов договор по чл.114а, ал.1 от КТ № 24-581789 от 06.06.2018г на И.Д.М., не е вписал данни за началото и края на работния ден. Прието е, че нарушението е извършено при утежняващи обстоятелства – по време на проверката длъжностни лица от Дирекция „Инспекция по труда“ не са допуснати до обекта, трудов договор по чл.114а КТ № № 24-581789 от 06.06.2018г. на И.Д.М. е регистриран в ДИТ Стара Загора на 06.06.2018г в 14:14ч, т.е. след проверката на място, с което се цели избягване на административнонаказателна отговорност за полагане на труд без сключен преди това трудов договор.

Казанлъшкият районен съд е приел, че вмененото на работодателя Т. С. нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба № РД 07-8/ 13.07.2015г. за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл.114а, ал.1 от КТ пред Инспекцията по труда, е извършено от привлеченото към отговорност лице, но са налице предпоставките на чл.415в от КТ да бъде квалифицирано като маловажен случай. Обосновано е, че нарушението не е сред изрично посочените в чл.415в, ал.2 от КТ, отстранено е при получаване на уговореното трудово възнаграждение и от нарушението не са произлезли вредни последици за работника И.Д.М.. С оглед на което въззивният съд на основание чл.415в, ал.1 от КТ е изменил обжалваното НП, като е намалил наложената на работодателя Т.С. глоба от 6 000 лева на 100 лева.

Решението на Казанлъшкия районен съд е правилно.

Административнонаказателната отговорност на Т.К.С. в качеството му на работодател - физическо лице, е ангажирана за нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба № РД 07-8/ 13.07.2015г. за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл.114а, ал.1 от КТ пред Инспекцията по труда, която предвижда  трудовият договор да се изготвя по образец съгласно приложението и да съдържа данни за страните, място на работа, наименование на длъжността, размер на трудовото възнаграждение, дата и месец на изпълнение на работата, продължителност на работното време, начало и край на работния ден и данни, служебно вписани от инспекцията по труда, регистрирала съответния образец. В случая сключеният от работодателя Т.С. с работника И.Д.М. трудов договор по чл.114а, ал.1 от КТ № 24-581789 от 06.06.2018г. отговаря на всички нормативни изисквания, с изключение на изискването да съдържа посочване на началото и края на работния ден.

В съответствие и при правилно приложение на закона въззивният съд е приел, че в случая отговорността на работодателя за допуснатото нарушение на трудовото законодателство следва да се ангажира при прилагането на чл.415в, ал.1 от КТ - отговорност за маловажно нарушение. Съгласно чл. 415в, ал.1 от КТ за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателя се наказва с имуществена санкция или с глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. Районният съд обосновано е приел, че в конкретния случай са налице и двете кумулативно изискуеми се предпоставки за прилагането на привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ, като настоящият съдебен състав напълно споделя изложените в тази насока в обжалваното решение мотиви, включително тези относно правното значение на факта на заплащане на уговореното трудово възнаграждение за пълен работен ден от 8 часа. Липсата на вредни последици за работника И.Д.М. не се оспорва, а отстраняване на нарушението по реда на КТ предвид спецификата на трудовия договор по чл.114а КТ е било обективно невъзможно преди съставяне на АУАН. Акт за установяване на административно нарушение № 24-001940 е съставен непосредствено след проверката по документи на 13.06.2018г., когато е установено нарушението, но и когато действието на еднодневния трудов договор № 24-581789 от 06.06.2018г. е било прекратено поради неговото изпълнение. Изложеното означава, че няма пречка за преквалифициране на нарушението като такова по чл.415в, ал.1 от КТ. Сочените в касационната жалба аргументи за възможно прикриване на по-тежко наказуемо административно нарушение са неотносими към преценката за маловажност на конкретното деяние, която преценка се прави само по отношение наличието на предвидените в специалния закон предпоставки.

Предвид изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 400/ 21.11.2018г., постановено по АНД № 1012/ 2018г. по описа на Районен съд – Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.