Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   47

 

    гр. Стара Загора, 21.02.2019 година

 

                             В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на  седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                           Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                             Членове:          ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                                        РАЙНА ТОДОРОВА                                                  

 

при секретаря  Зорница Делчева

и с участието на прокурора  Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от  съдия  БОЙКА ТАБАКОВА к.а.н. дело № 15 по описа  за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора против Решение № 398/ 21.011.2018 година, постановено по НАХД № 1010 по описа за 2018 година на Районен съд Казанлък, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 24-001947/12.07.2018 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”  Стара Загора срещу Т.К.С. ***. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда за маловажност на вмененото административно нарушение на трудовото законодателство. Според касатора нарушението не е отстранено до приключване на първоинстанционното производство в Районен съд Казанлък, поради което не е приложима разпоредбата на чл.415в от КТ. Поддържа, че деянието не може да се приеме за маловажно и защото с него е възможно да се прикрива по-тежкото административно нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, за което са налице косвени данни. Въз основа на изложените в касационната жалба доводи е направено искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което обжалваното пред районния съд НП да бъде потвърдено  като правилно и законосъобразно.

 

Ответникът Т.К.С. *** в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като мотивирано, обосновано и правилно.   

 

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага  решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, постановено при обсъждане на всички събрани доказателства по делото.  

 

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение на Районен съд Стара Загора, прие за установено следното:

 

       Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Казанлък е НП № 24-001947/12.07.2018 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”  Стара Загора  въз основа на АУАН № 24-001947/13.06.2018 г., с което на  Т.К.С. *** в качеството на работодател е наложено административно наказание “глоба” в размер на 6000 лв. на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ за нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба № РД 07-8/ 13.07.2015г за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл.114а, ал.1 от КТ пред Инспекцията по труда. Като административно нарушение са преценени следните обстоятелства:  При извършена проверка на 06.06.2018г в 11:00ч на обект-имот с парцел череши 15 дка, находящ се в местност „Хаджиеви орехи“ в землището на гр.Крън, стопанисван от регистриран земеделски производител Т.К.С. и на 13.06.2018г в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Стара Загора по представени официални писмени документи се установява, че Т.С. в качеството на работодател-физическо лице, на 06.06.2018г в гр.Крън, ул.“Кирил и Методий“ № 6 или обект - имот с парцел череши 15 дка, находящ се в местност „Хаджиеви орехи“ в землището на гр.Крън, в трудов договор по чл.114а КТ № 24-581785 от 06.06.2018г на Р.А.М.не е вписал данни за началото и края на работния ден. Прието е, че нарушението е извършено при утежняващи обстоятелства – по време на проверката длъжностни лица от дирекцията не са допуснати до обекта, трудов договор по чл.114а КТ № 24-581785 от 06.06.2018г на Р.А.М.е регистриран в дирекцията на 06.06.2018г в 14:14ч, т.е. след проверката на място, с което се цели избягване на административнонаказателна отговорност за полагане на труд без сключен преди това трудов договор.

 

          За да измени НП като намали размера на наказанието на 100лв, Районен съд Казанлък приема, че вмененото нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба № РД 07-8/ 13.07.2015г за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл.114а, ал.1 от КТ пред Инспекцията по труда е извършено от привлеченото към отговорност лице, но са налице предпоставките на чл.415в от КТ да бъде квалифицирано като маловажен случай. Съдът обосновава, че нарушението не е сред изрично посочените в чл.415в, ал.2 от КТ, нарушението е отстранено при получаване на уговореното трудово възнаграждение и от него не са произлезли вредни последици за работничката Р.Митева.

Така постановеното решение следва да бъде оставено в сила.

 

 Административнонаказателната отговорност на Т.К.С. в качеството му на работодател-физическо лице е ангажирана за нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба № РД 07-8/ 13.07.2015г за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл.114а, ал.1 от КТ пред Инспекцията по труда, която предвижда  трудовият договор да се изготвя по образец съгласно приложението и съдържа данни за страните, място на работа, наименование на длъжността, размер на трудовото възнаграждение, дата и месец на изпълнение на работата, продължителност на работното време, начало и край на работния ден и данни, служебно вписани от инспекцията по труда, регистрирала съответния образец. Сключеният с Р.А.М.трудов договор № 24-581785 от 06.06.2018г отговаря на всички нормативни изисквания с изключение на начало и край на работния ден.

         Касационният състав намира, че в първоинстанционното решение правилно е прието извършване на маловажно нарушение на трудовото законодателство.  Съгласно чл. 415в от КТ за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателя се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. Районният съд обосновано е приел наличие на двете кумулативни предпоставки за прилагане на привилегирования състав на чл.415в от КТ в конкретния случай. Настоящият съдебен състав напълно споделя изложените мотиви в тази насока, включително свързаните със заплащане на уговореното трудово възнаграждение за пълен работен ден от 8 часа.  Липсата на вредни последици за работничката Р.М.не се оспорва, а отстраняване на нарушението по реда на КТ предвид спецификата на трудовия договор по чл.114а КТ е обективно невъзможно преди съставяне на АУАН. В случая той  е съставен непосредствено след проверката по документи на 13.06.2018г, когато е установено нарушението, но и когато действието на еднодневния трудов договор № 24-581785 от 06.06.2018г е прекратено. Изложеното означава, че няма пречка за преквалифициране на нарушението като такова по чл.145в, ал.1  от КТ. Изложените в касационната жалба аргументи за възможно прикриване на по-тежко наказуемо административно нарушение са неотносими към преценката за маловажност на конкретното деяние, която се прави в само по отношение на предвидените в специалния закон предпоставки.

         По тези съображение обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона следва да бъде оставено в сила.

      Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

     ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 398/ 21.11.2018 година, постановено по НАХД № 1010 по описа за 2018 година на Районен съд Казанлък.

      Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

  

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

 

                           

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

 

                                                                            2.