Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

35                                                  27.02.2019 г.                              гр. Стара Загора

 

     В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

            Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                                                                                           

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                                                                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                                   МИХАИЛ РУСЕВ

       

при секретар  Минка Петкова                                                                            

и с участието на прокурор Константин Тачев

като разгледа докладваното от  съдия  Г. Динкова КАН дело № 17 по описа за 2019 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. 

 

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора против Решение № 401/ 21.011.2018 година, постановено по НАХД № 1007 по описа за 2018 година на Районен съд Казанлък, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 24-001966/12.07.2018 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”  Стара Загора срещу Т.К.С. ***. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда за маловажност на вмененото административно нарушение на трудовото законодателство. Според касатора нарушението не е отстранено до приключване на първоинстанционното производство в Районен съд Казанлък, поради което не е приложима разпоредбата на чл.415в от КТ. Поддържа, че деянието не може да се приеме за маловажно и защото с него е възможно да се прикрива по-тежкото административно нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, за което са налице косвени данни. Въз основа на изложените в касационната жалба доводи е направено искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което обжалваното пред районния съд НП да бъде потвърдено  като правилно и законосъобразно.

Ответникът Т.К.С. *** в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като мотивирано, обосновано и правилно.  

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага  решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение на Районен съд Стара Загора, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба на Т.К.С. против НП № 24-001966/12.07.2018 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”  Стара Загора, с което, въз основа на съставен АУАН № 24-001966/13.06.2018 г., на  Т.К.С. ***, в качеството на работодател, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 6000 лв. на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ за нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба № РД 07-8/ 13.07.2015г за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл.114а, ал.1 от КТ пред Инспекцията по труда. Като административно нарушение са преценени следните обстоятелства:  При извършена проверка на 06.06.2018г в 11:00ч на обект-имот с парцел череши 15 дка, находящ се в местност „Х.О.“ в землището на гр.Крън, стопанисван от регистриран земеделски производител Т.К.С. и на 13.06.2018г в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Стара Загора по представени официални писмени документи се установява, че Т.С. в качеството на работодател-физическо лице, на 06.06.2018г в гр.Крън, ул.“К.М.“ № Х или обект - имот с парцел череши 15 дка, находящ се в местност „Х.О.“ в землището на гр.Крън, в трудов договор по чл.114а КТ № 24-581791 от 06.06.2018г на Р.К.М. не е вписал данни за началото и края на работния ден. Прието е, че нарушението е извършено при утежняващи обстоятелства – по време на проверката длъжностни лица от дирекцията не са допуснати до обекта, трудов договор по чл.114а КТ № 24-581791 от 06.06.2018г на Р.К.М. е регистриран в дирекцията на 06.06.2018г в 14:14ч, т.е. след проверката на място, с което се цели избягване на административнонаказателна отговорност за полагане на труд без сключен преди това трудов договор.

С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наказанието на 100лв. За да постанови този резултат Казанлъшкият районен съд е приел, че вмененото нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба № РД 07-8/ 13.07.2015г за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл.114а, ал.1 от КТ пред Инспекцията по труда е извършено от привлеченото към отговорност лице, но са налице предпоставките на чл.415в от КТ да бъде квалифицирано като маловажен случай. Съдът обосновава, че нарушението не е сред изрично посочените в чл.415в, ал.2 от КТ, нарушението е отстранено при получаване на уговореното трудово възнаграждение и от него не са произлезли вредни последици за работничката Р.М..

Така постановеното решение следва да бъде оставено в сила.

Административнонаказателната отговорност на Т.К.С., в качеството му на работодател-физическо лице, е ангажирана за нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба № РД 07-8/ 13.07.2015г за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл.114а, ал.1 от КТ пред Инспекцията по труда, която предвижда  трудовият договор да се изготвя по образец съгласно приложението и съдържа данни за страните, място на работа, наименование на длъжността, размер на трудовото възнаграждение, дата и месец на изпълнение на работата, продължителност на работното време, начало и край на работния ден и данни, служебно вписани от инспекцията по труда, регистрирала съответния образец. Сключеният с Р.А.М. трудов договор № 24-581785 от 06.06.2018г отговаря на всички нормативни изисквания с изключение на начало и край на работния ден.

Касационният състав намира, че в първоинстанционното решение правилно е прието извършване на маловажно нарушение на трудовото законодателство.  Съгласно чл. 415в от КТ за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателя се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. Районният съд обосновано е приел наличие на двете кумулативни предпоставки за прилагане на привилегирования състав на чл.415в от КТ в конкретния случай. Настоящият съдебен състав напълно споделя изложените мотиви в тази насока, включително свързаните със заплащане на уговореното трудово възнаграждение за пълен работен ден от 8 часа.  Липсата на вредни последици за работника Р.М. не се оспорва, а отстраняване на нарушението по реда на КТ предвид спецификата на трудовия договор по чл.114а КТ е обективно невъзможно преди съставяне на АУАН. В случая той  е съставен непосредствено след проверката по документи на 13.06.2018г, когато е установено нарушението, но и когато действието на еднодневния трудов договор № 24-581791 от 06.06.2018г е прекратено. Изложеното означава, че няма пречка за преквалифициране на нарушението като такова по чл.145в, ал.1  от КТ. Изложените в касационната жалба аргументи за възможно прикриване на по-тежко наказуемо административно нарушение са неотносими към преценката за маловажност на конкретното деяние, която се прави в само по отношение на предвидените в специалния закон предпоставки.

По тези съображение обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

     ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 401/ 21.11.2018 година, постановено по НАХД № 1007 по описа за 2018 година на Районен съд Казанлък.

      Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

  

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

 

                           

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

 

                                                                                                    2.