Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е              

                                                                                          

            45       08.02.2019 година   град Стара Загора

 

 

                           В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на тридесет и първи януари  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                              

 

                                                  Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                 Членове:           ИРЕНА ЯНКОВА 

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретар Пенка Маринова    

и с участието на прокурор Петя Драганова                                         

като разгледа докладваното от  съдия  ИРЕНА ЯНКОВА  КАН дело № 18 по описа  за 2019., за да се произнесе съобрази следното:

 

           Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

 

Образувано е по касационна жалба на „Е.” ООД със седалище  и адрес на управление **********, представлявано от управителя В.К.Д.

 против Решение от  05.11.2018г., постановено по АНД № 2325/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 24-001925 от 02.08.2018г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора. 

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като неправилен и необоснован направения от въззивния съд извод, че е доказано по безспорен и несъмнен начин извършването на нарушение по повдигнатото му административнонаказателно обвинение и наличието на основание за санкционирането му по чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда. Поддържа, че съдът  е  приложил  неправилно разпоредбата на чл. 415в,ал.1от КТ, тъй като от представените в настоящата съдебна инстанция писмени доказателства – декларация, съставена  от З.Т.К.- бивш работник от фирмата му с прекратено трудово правоотношение, считано  от 26.01.2018 г. било видно , че това лице няма никакви финансови и други претенции към бившия си работодател Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 24-001925 от 02.08.2018г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”  - Стара Загора.

 

 

Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда” – Стара  Загора не изпраща представител, но  в представеното писмено становище оспорва  касационната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският  районен съд е направил извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение е доказано по несъмнен начин.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.     

 

           Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна,  за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

          

            Разгледана по същество е неоснователна.

 

           Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на „Е.” ООД – гр. Стара Загора против Наказателно постановление № 24-001925 от 02.08.2018г.,  издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”  - Стара Загора, с което въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 24-001925 от 02.07.2018г., на „Е.” ООД, в качеството му на работодател, на основание чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, е наложено административно наказание  „имуществена санкция” в размер 1 500лв., за нарушение на чл.160, ал.1 от КТ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена на 06.06.2018г. проверка на обект: офис, находящ се на адрес ***************” № 4, стопанисван от „Е.” ЕООД и предоставени документи на 15.06.2018г. и 02.07.2018г. в Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора е установено, че „Е.” ООД, в качеството си на работодател, е разрешил ползването на неплатен отпуск за времето от 22.12.2017г. до 10.01.2018г в размер на 10 работни дни със заповед № 178/22.12.2017 г. на работника З.Т.К. без да има  искане от работника за ползване на неплатен отпуск..

          

       Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания. Приел е, че фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, с оглед на което е направил извод,  че по несъмнен начин е установено и доказано извършването на вмененото на „Е.” ООД, в качеството му на работодател,  нарушение на трудовото законодателство, като основание за налагане на административна санкция по чл.414, ал.1 от КТ, определена в законово регламентирания минимален размер.Приел е , че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН , тъй като осъщественото нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от тази, установена при други сходни деяния, поради което според съда прилагането на този институт , което би освободило дружеството от отговорност изцяло би било незаконосъобразно.  

 

            Решението на Старозагорския районен съд е правилно , постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния  закон..

           

      Касаторът релевира доводи, че адекватни на тежестта на извършеното нарушение се явява разпоредлбата на   чл. 415в,ал.1 от КТ, която не е приложена от пъвоинстанционния съд  Неправилно съдът е приел, че в случая не са налице  предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 415в , ал.1 от КТ, като следва да отбележи на първо място, че съгласно Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г.,ОСК. специалният състав по глава ХIХ, раздел ІІ от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415 в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. "Маловажните" нарушения, установени по КТ съобразно чл. 415в от КТ, имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. като самото нарушение не следва да попада в изключенията на ал.2 на чл. 415в от КТ, за които ал.1 не може да се прилага.. В настоящия случай обаче не са налице и предпоставките нарушението да бъде преценено като маловажно, респективно да бъде определено наказание по реда на чл. 415в от КТ. Съдът намира, че предвид естеството на самото нарушение, неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че се касае за маловажно нарушение по смисъла на чл. 415в от КТ, тъй като в случая, нарушението е реализирано и обективно е невъзможно да бъде отстранено, още повече, че същото не е резултатно, поради което и не се изследва въпросът за настъпили вредни последици.

   Касаторът едва в касационното производство е представил молба от работника за разрешаване ползване на неплатен годишен отпуск с дата 02.01.2018 година и декларация  от 06.11.2018 г , според която на работника са платени всички трудови възнаграждения и няма правни и финансови претенции към фирма „ Е.” ООД.Е. „ ООД гр. Стара Загора е било редовно и своевременно призовно за с.з. пред първата инстанция и в хода на производството пред районния съд  дружеството не е представило нови доказателства и съдът е постановил своя съдебен акт , въз основа на доказателствата , събрани от АНО. Чрез приложеното към касационната жалба заявление за ползване на неплатен отпуск, макар и приет като писмено доказателство от касационната инстанция, се цели установяването на нови фактически положения. Ето защо, съдът намира, че приетото по делото писмено доказателство е недопустимо по смисъла на чл. 219,ал.2 от АПК. Същото е било налично и по време на производството пред първата инстанция и не е било представено от жалбоподателя, а няма данни и да е било искано да бъде прието като доказателство по делото.  

 

 

 

Касационната инстанция не е компетентна да изследва фактите, а правилното прилагане на закона към установените от първата инстанция факти. При неправилно установяване на фактите в първата инстанция по вина на съда, поради процесуални пропуски, довели до лишаване на страната от право на защита, касационният съд е компетентен да върне делото за ново разглеждане на друг състав на същия съд. Когато фактите, релевантни за спора, не са установени правилно от първата инстанция по вина на страната, която се ползва от тях, то касационната инстанция не може да отмени първоинстанционното решение на това основание, ако първоинстанционният съд е положил всички усилия за издирване на обективната истина чрез попълване на делото с доказателства Съгласно чл. 219, ал. 1 е ал.2 от АПК в касационните производства се допускат писмени доказателства за установяване на касационните основания.

      

Ето защо, като има в предвид разпоредбата на чл. 220 от АПК, настоящия съдебен състав следва да прецени прилагането на материалния закон, въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд. Имайки предвид установеното от Районен съд Стара Загора – разрешаване ползване на неплатен отпуск от работника без да е налице искане от страна на работника за ползване на неплатен отпуск, районният съд правилно е приел, наличието на неправомерно поведение на работодателя „ Е. „ ООД и  е потвърдил наказателното постановление.

 

 

 

 

 

С оглед на изложените съображения съдът намира, че Решение от  05.11.2018г., постановено по АНД № 2325/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 24-001925 от 02.08.2018г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора  е правилно и следва да бъде оставено в сила

       

         Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл.първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                        Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение от  05.11.2018г., постановено по АНД № 2325/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 24-001925 от 02.08.2018г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора. 

 

   Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                          

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                                                                      

                                                                                  2.