Р Е Ш Е Н И Е

№ 36 27.02.2019 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ДИНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретар Минка Петкова

и с участието на прокурор Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Г. Динкова КАН дело № 20 по описа за 2019 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на С.Й.С. ***, подадена чрез пълномощника му адв. П.П. ***, против Решение № 754 от 06.12.2018г., постановено по АНД № 2357/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта, с която е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 18-1228-002814/ 10.07.2018г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора за наложени на касатора административни наказания на основание чл.174, ал.3, предложения първо и второ от ЗДвП.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение, в обжалваната му част, в нарушение и при неправилно приложение на материалния и на процесуалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че наказателно постановление съответства на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН досежно тяхното съдържание. Сочи, че направените от административнонаказващия орган фактически констатации са неверни, неточни и непълни, което обуславя извод за недоказаност на административното обвинение. С подробно изложени съображения по наведените касационни основания е направено искане обжалваното съдебно решение, в частта, с която е потвърдено наказателното постановление, да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 18-1228-002814/ 10.07.2018г. на Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР – Стара Загора относно наложените на С.С. административни наказания на основание чл.174, ал.3, предл. първо и предл. второ от ЗДвП.

Ответникът по касационната жалба – Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, в обжалваната му част, да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С решението на Старозагорския районен съд, в обжалваната му част, е потвърдено наказателното постановление № 18-1228-002814/ 10.07.2018г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, в частта относно наложени на С.Й.С. административни наказания на основание чл.174, ал.3, предложение първо и предложение второ от ЗДвП /т.1 и т.2 от НП/. От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че на 28.06.2018г. в 22:55 ч. в гр.Стара Загора, по ул.“З.Т.“ до № 10, в посока север, С.С. управлява лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ СТххххРА, собственост на З.В.Г. от гр.Стара Загора, като водачът отказва да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер 7510-0158 и отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство Дръг тест 5000-0050. Издадени са му талони за медицинско изследване № 0016094 и № 0016095, но не е дал кръв за медицинско изследване.

За да потвърди наказателното постановление в тази му част въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушенията, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение, с посочване на всички релевантните за съставомерността на деянията факти и обстоятелства. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства, съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин са доказани описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършените от С.С. нарушения, като основание за налагане на административни наказания по чл.174, ал.3 предложения първо и второ от ЗДвП в предвидения от закона размер.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Административно наказателната отговорност на С.С. е ангажирана на основание чл.174, ал.3, предложение първо и предложение второ от ЗДвП, съгласно която разпоредба водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години и глоба 2000лв. От посочената нормативна регламентация следва извода, че законът предвижда в условията на алтернативност две форми на изпълнителното деяние, с които се осъществява състава на административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП „отказ за установяване употребата на алкохол от водачите на моторни превозни средства”, а именно: 1. отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и 2. неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Две са са формите, също в условията на алтернативност, и на изпълнителното деяние, с което се осъществява състава и на второто административно нарушение, визирано в чл.173, ал.4 от ЗДвП – „отказ за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС“ – 1. Отказ на водача да му бъде извършен тест и 2. неизпълнение на предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Видно от съдържанието на наказателното постановление, при фактическото описание на нарушението са изложени обстоятелства, сочещи осъществяване и на двете изпълнителни деяния, регламентирани в чл.174, ал.3 от ЗДвП. Противно на твърдяното в касационната жалба, не е налице формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното административно нарушение от фактическа страна, което да бъде квалифицирано като съществено такова, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя. Доколкото защитата на нарушителя се организира съобразно фактите, отразени в АУАН и в НП, при описанието на които липсва противоречие и/или непълнота, не е била ограничена възможността му да разбере обвинението и да ангажира доказателства срещу фактическите констатации за отказа да бъде проверен /чрез техническо средство и медицинско изследване/ за употребата на алкохол и чрез извършване на тест и химико-токсикологично лабораторно изследване за употребата на наркотични вещества или техни аналози. В случая в съдържанието на наказателното постановление чрез направената фактическа формулировка и правна обосновка на обвинението, в необходимата и достатъчна степен е конкретизирано в какво точно се изразява възприетото от наказващия орган противоправно поведение и респ. съставомерните деяния по 174, ал.3 от ЗДвП – отказ на водача да бъде проверен за употреба на алкохол и отказ на водача да бъде проверен за употреба на наркотични вещества или техни аналози. В обстоятелствената част на НП изрично е посочено, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер” 7510-0158 за установяване употреба на алкохол и е отказал да бъде тестван за употребата на наркотични вещества или техни аналози с Дръг тест 5000-0050, след което са му били издадени талони за изследване с № 0016094 и № 0016095, които той не е изпълнил – не е дал кръв за медицинско изследване. Очевидно формулировката на административното обвинение позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона, като обективно не е нарушено правото на защита на привлеченото към отговорност лице, вкл. на правото му да разбере за какво точно нарушение е санкциониран. Ето защо и непосочването правилото по кое „предложение” на чл.174, ал.3 от ЗДвП С. е нарушил, не може да обуслови извод за формална незаконосъобразност на наказателното постановление.

Обосновано Старозагорският районен съд е приел, че по несъмнен начин е установено и доказано извършването на конкретните нарушения от С.С. по повдигнатото му административнонаказателно обвинение по чл.174, ал.3 предложения първо и второ от ЗДвП. Този извод е направен след обсъждане и преценка на доказателствения материал, като при формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал и преценил събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е приел, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на нарушенията по време, начин и място, посочени в АУАН и в НП, се потвърждава по категоричен начин. Действително с презумтивната материална доказателствена сила на АУАН е обвързан единствено административнонаказващият орган - при преценката си дали да се издаде НП органът се основава на фактическите констатации в АУАН, които при условията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания, се считат за верни до доказване на противното. По силата на чл. 14, ал. 2 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН и съгласно разрешението, дадено в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Но в случая съдът е основал правния си извод за извършените от С. административни нарушения не само на база констатациите в съставения АУАН серия Д, № 592129/ 28.06.2018г., като при съвкупната преценка на доказателствата съдът е зачел доказателствената стойност на АУАН като официален свидетелстващ документ, съставен по надлежния ред от компетентно длъжностно лице в рамките на неговите правомощия. Съдът е изпълнил процесуалното си задължение при служебната проверка за законосъобразност на НП да обоснове своя акт, включително с произнасяне по всички възражения на жалбоподателя.

Като е достигнал до правни изводи за законосъобразност на Наказателно постановление № 18-1228-002814/ 10.07.2018г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, в частта му, с която на С.Й.С. са наложени административни наказания на основание чл.174, ал.3, предложения първо и второ от ЗДвП /т.1 и т.2 от НП/ и го е потвърдил, районният съд е приложил правилно материалния закон, поради което не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяната му. Обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл.първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 754 от 06.12.2018г., постановено по АНД № 2357/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 18-1228-002814/ 10.07.2018г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, за наложени на С.Й.С. административни наказания на основание чл.174, ал.3, предложения първо и второ от ЗДвП.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.