Р Е Ш Е Н И Е

№48 13.02.2019 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на седми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря Зорница Делчева

и в присъствието на прокурора Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА КАН дело № 22 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от на „ЕКОБУЛФЕРМА” ООД, със седалище и адрес на управление с. Дъбово, община Мъглиж, област Стара Загора, представлявано от управителя Е. Д. Т. против Решение № 407/22.11.18г., постановено по АНД № 810/2018г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е изменено Наказателно постановление №24-001874/22.06.2018 г. издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда“ , с което на „ Екобулфарма” ООД с. Дъбово е наложено административно наказание „ имуществена санкция” в размер на 3000 лева, като наложената на касатора имуществена санкция е намалена до минималния размер от 1500лв. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят твърди, че в тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк.дело № 7/2010 година ОСК давало положителен отговор на въпроса относно привилегирования състав на чл. 415в, приложим в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията, изрично упоменати в чл. 414,, ал. 3 от същия кодекс След публикуване на ТР е изменена разпоредбата на чл. 415в от КТ с изрично изключване от приложимостта на чл. 415вот КТ на нарушенията по чл. 414,ал.3 от КТ Според доводите на касатора след тази законодателна промяна било допустимо да се приложи общата разпоредбата на чл. 28 от ЗААН за нарушенията по чл. 414,ал. 3 от КТ Иска от съда да бъде отменено въззивното съдебно решение и вместо него да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление по доводи за малозначителност на деянието.

Ответника Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, редовно исвоемвремемно призована за с.з., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Л. релевира доводи, че решението на Казанлъшкия районен съд , като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде потвърдено като законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Казанлък е Наказателно постановление №24-001874/22.06.2018г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора,, с което на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка за спазване на трудовото законодателство на 17.05.2018г. в 8.00ч. на „ЕКОБУЛФАРМА” на обект „ розов масив”, находящ се в с. Дъбово, община Мъглиж, стопанисван от касатора се установило, че „ ЕКОБУЛФЕРМА” ООД в качеството си на работодател е допуснало до работа на 17.05.2018г. в 05, 00 ч. лицето Л. Д.а П. в посочения обект, като работник , отглеждащ рози , без да му предостави преди това копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. ТД на НАП.

Казанлъшкият районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, установената по делото фактическа обстановка съотнесена към приложимата нормативна регламентация, съдът е приел, че по несъмнен начин е установено и доказано извършването на вмененото на касатора, в качеството му на работодател, нарушение, правилно квалифицирано по административнонаказателния състав на чл.414, ал.3 от КТ, за неизпълнение от работодателя на императивното задължение по чл.63, ал.2 от КТ. По съображения за наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства, каквото в случая се явявало това, че уведомлението до ТД на НАП е било подадено непосредствено след проверката и установяване на нарушението, районният съд е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложената имуществена санкция до законово регламентирания минимален такъв от 1 500лв.

Решението на Районен съд Казанлък е правилно.

Съдът не споделя довода че в случая е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Според касатора адекватна на тежестта на извършеното нарушение се явява разпоредлбата на чл. 28 от ЗАНН, която не е приложена от пъвоинстанционния съд.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г.,ОСК. специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. "Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415 в имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 от ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер В тълувателното решние изрично е предвидено, че разпоредбата на чл. 415в представлява привилегирован състав, приложим в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията, изрично упоменати в чл.п 414,ал. 3 от ЗАНН След приемане на тълкувателното решение разпоредбата на чл. 415в е изменена и е създадена нова алинея 2 на 415в от КТ/ ДВ бр.:7/2012г./, според която не са маловажни нарушенията на чл. 61,ал.1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63,ал.1 и ал. 3. С оглед на тази законодателна промяна следва да се приеме, че законодателят изрично е изключил приложимостта на института на маловажния случай за нарушения по чл..61,ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63,ал.1 и ал. 2 от КТ, като и приложимостта на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за тези нарушения. В тези случай работодателят не може да се освободи от административно наказателна отговорност и следва да му се наложи, предвиденото в чл. 414,ал.3 от КТ наказание.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 407/22.11.18г., постановено по АНД № 810/2018г. по описа на Районен съд Казанлък,.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.