Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №  83

 

гр. Стара Загора, 28.03.2019 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно  заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                  Председател:   ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                 Ч                                                                                  Членове:    ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                             СТИЛИЯН МАНОЛОВ

 

при секретар Николина Николова     

и с участието на прокурор Румен Арабаджиков                                            

като разгледа докладваното от  съдия  Стилиян Манолов  КАН дело № 23 по описа  за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба, подадена от на „Екобулферма” ООД, със седалище и адрес на управление с.Дъбово, община Мъглиж, област Стара Загора, представлявано от управителя Е.Т., против Решение №393/20.11.18г., постановено по АНД №808/2018г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е изменено Наказателно постановление №24-001872/22.06.2018г. издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда“, с което на „Екобулфарма” ООД с. Дъбово е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000.00 лева, като наложената на касатора имуществена санкция е намалена до минималния размер от 1500.00 лв. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят твърди, че тълкувателно решение №3 от 10.05.2011г. на ВАС по тълк. дело №7/2010г., ОСК давало положителен отговор на въпроса относно привилегирования състав на чл.415в, приложим в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията, изрично упоменати в чл.414, ал.3 от същия кодекс След публикуване на ТР е изменена разпоредбата на чл.415в от КТ  с изрично изключване от приложимостта на чл.415в от КТ на нарушенията по чл.414, ал.3 от КТ. Според доводите на касатора, след тази законодателна промяна било допустимо да се приложи общата разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за нарушенията по чл.414, ал.3 от КТ. Иска от съда да бъде отменено въззивното съдебно решение и вместо него да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление.

 

Ответника Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, редовно и своемвремемно призована за с.з., чрез процесуалния си представител юрисконсулт К.Т.- М. релевира доводи, че решението на Казанлъшкия  районен съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде потвърдено като законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, се явява  неоснователна.

 

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Казанлък е Наказателно постановление №24-001872/22.06.2018г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора,, с което на  основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лв. за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка за спазване на трудовото законодателство на 17.05.2018г. в 8:00ч. на „Екобулферма” ООД на обект „розов масив”, находящ се в с.Дъбово, общ.Мъглиж и на 23.05.2018г. в Инспекция по труда Стара Загора по представените официални документи, се установило, че „Екобулферма” ООД в качеството си на работодател е допуснало до работа на 17.05.2018 г. в 08.00 ч. лицето П.У.в посочения обект, като работник, отглеждащ рози без да му предостави преди това копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

 

Казанлъшкият районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, установената по делото фактическа обстановка съотнесена към приложимата нормативна регламентация, съдът е приел, че по несъмнен начин е установено и доказано извършването на вмененото на касатора, в качеството му на работодател, нарушение, правилно квалифицирано по административнонаказателния състав на чл.414, ал.3 от КТ, за неизпълнение от работодателя на императивното задължение по чл.63, ал.2 от КТ. Изложени са съображения, че в случая не е приложима разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като вмененото нарушение изрично е изключено от нея, съобразно текста на чл.415в, ал.2 от КТ. По съображения, че при определяне на административното наказание не са съобразени тежестта на нарушението и целите, визирани в чл.12 от ЗАНН, съдът е приел, че наложената имуществена санкция следва да бъде намелена до установения законов минимум, като се вземе предвид и факта, че в санкционния акт липсват мотиви за налагане на санкция в размер над минималнно предвидения. По тези съображения районният съд е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложената имуществена санкция до законово регламентирания минимален такъв от 1 500.00 лв.

 

Решението на Районен съд Казанлък е валидно, допустимо и правилно. 

 

Разпоредбата на чл.414 ал.3 от КТ предвижда, че работодателя носи отговорност при неизпълнение на задължението му по чл.63, ал.2 от КТ да не допуска до работа лице, на което не е връчил подписан екземпляр от трудовия договор и заверено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. За изпълнение на състава цитираната разпоредба, е необходимо и достатъчно допускането до работа без да са връчени документите по чл.63, ал.1 от КТ. Задължението на работодателя за уведомяването на НАП за сключен договор, възниква едва след сключването на такъв. Именно факта на сключването поражда и следващите се задължения за предоставяне на копие от договора и копие от уведомлението. Спрямо доказания момент на сключване на конкретния трудов договор – на 16.05.2018г., обосновани са изводите на Районния съд Казанлък, че на посочената дата 17.05.2018г. вече е възникнало задължението на „Екобулферма“ ООД предвидено в чл.63, ал.2 КТ – да не допуска до работа у.докато не му връчи уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Доказано е и неизпълнение на това задължение – П.У.се е намирал на обекта и е бил допуснат да изпълнява трудовите си задължения без да му е връчено въпросното уведомление. Налице са всички съставомерни елементи на вмененото административно нарушение. Обстоятелството, че лицето е било на обекта е достатъчно да се приеме, че същото е било допуснато да изпълнява трудовите си задължения, преди да му е връчено уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ и правилно АНО е ангажирал отговорността на касатора. Съдът вярно е приел, че с оглед липсата на отежняващи отговорността обстоятелства размера на наложената санкция следва да бъде намален. При определяне на наказанието АНО не е установил, нито е посочил някакви отежняващи отговорността обстоятелства, за да наложи наказание по-тежко от минимално предвиденото, поради което и законосъобразно районния съд го е определил в минималния размер от 1 500 лева.

 

Съдът не споделя довода, че в случая е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Според касатора адекватна на тежестта на извършеното нарушение се явява разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, която не е приложена от първоинстанционния съд. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010г., ОСК. специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на „маловажно“ административно нарушение по чл.415в изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. „Маловажните“ нарушения, установени по КТ, съобразно чл.415 в имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл.28 от ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер В тълкувателното решение изрично е предвидено, че разпоредбата на чл.415в представлява привилегирован състав, приложим в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията, изрично упоменати в чл.414, ал.3 от ЗАНН. След приемане на тълкувателното решение разпоредбата на чл.415в е изменена и е създадена нова алинея 2 на 415в от КТ /ДВ бр.7/2012г./, според която не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и ал.3. С оглед на тази законодателна промяна следва да се приеме, че законодателят изрично е изключил приложимостта на  института на  маловажния случай за нарушения по чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и ал. 2 от КТ, както и приложимостта на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за тези нарушения. В тези случай работодателят не може да се освободи от административно наказателна отговорност и следва да му се наложи, предвиденото в чл.414, ал.3 от КТ  наказание.

 

Отчитайки спецификата на конкретното нарушение и като се вземе предвид, че законодателят изрично е изключил възможността за същото да се прилага разпоредбата на 415в от КТ, съдът счита, че на още по-голямо основание не са налице предпоставки за приложението на разпоредбите на чл.11 от ЗАНН във връзка с чл.9, ал.2 от НК. В последната разпоредба е предвидено, че деянието не съставлява престъпление (в случая нарушение), когато поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Характера на обществените отношения, които се регулират от КТ, свързани с трудовите отношения между работника или служителя и работодателя сочи, че конкретният случай не попада в приложното поле на  чл.9, ал.2 от НК. Доколкото с деянието се застрашават защитени от правото важни интереси, то не е налице явна незначителност на неговата обществена опасност.  

 

Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че не са налице наведените касационни оплаквания, а при извършената служебна проверка на решението се установи, че решението е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и същото следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е      Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №393/20.11.18г., постановено по АНД №808/2018 год. по описа на Районен съд Казанлък.

          

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

         

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

                                                                                   

ЧЛЕНОВЕ: 1.     

                                                                                                       

                                                                                2.