Р Е Ш Е Н И Е

№61 27.02.2019 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета год., в състав

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Минка Петкова и в присъствието на прокурор Константин Тачев, като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №27 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на С.Н.М. против Решение №417/28.11.2018г., постановено по АНД №1019/2018 год. по описа на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено наказателно постановление №18-0284-002061/16.08.2018год., издадено от Началник РУП-Казанлък при ОД на МВР Стара Загора с наложени на касатора глоба в размер на 50лв на основание чл. 183 ал.4 т.6 от ЗДвП и глоба в размер на 10лв. на основание чл.183 ал.1 т.1 предл. второ от ЗДвП за това, че на 23.07.2018г около 16.45ч в град Казанлък, по ул. «Орешака» до №5 като водач на лек автомобил СЕАТ ТОЛЕДО с рег. №**** в посока юг-север упрвавлява моторното превозно средство като по време на движение използва мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете. Не носи контролен талон към СУМПС, с което е нарушил чл.104А от ЗДвП /на водача на МПС е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използване на телефона без участие на ръцете му/ и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП /не носи контролен талон от свидетелството за управление/.

За да потвърди Наказателното постановление РС Казанлък е отхвърлил като неоснователни изложените във въззивната жалба доводи за несъответствие с изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, конкретно за липса на място на нарушението, за непълнота на фактическия състав, и за непосочване на доказателствата, които установяват вменените му нарушения. В мотивите към съдебното решение са обсъдени показанията на актосъставителя, които опровергават твърденията на наказаното лице, че е посегнал с ръка да затвори стъклото на автомобила, което погрешно било възприето като разговоро по мобилен телефон. Приел за установено и извършването на нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

С касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд за потвърждаване на наказателното постановление е в нарушение на материалния закон и необосновано, тъй като отправените обвинения са без доказателства. Поддържат се и доводите, изложени във въззинвата жалба за липса на задължителните по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН реквизити на наказателното постановление. От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и вместо него да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление.

Ответника – Районно управление – Казанлък при ОД МВР Стара Загора не представя писмен отговор и становище по същество.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Изводите на РС Казанлък за съответствие на съдържанието на НП с изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН са обосновани, а нарушенията са доказани от редовно съставения акт за установяване на административно нарушение. Съгласно чл. 189 ал.2 от ЗДвП редовно съставения АУАН е доказателствено средство в административно наказателното производство, поради което до опровергаване на фактите, установени от актосъставителя може да служи за доказване на извършеното нарушение. В АУАН са вписани извършените от и пред актосъставителя действия, както и възприетите от актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението факти, представляващи доказателства за извършеното нарушение. Следователно административното обвинение се подкрепя от АУАН, фактическите констатации по който не са оборени по отношение на тяхната вярност от наказаното лице. То твърди, че не е говорило по телефона си, а е вдигало с лявата ръка, лявото стъкло на автомобила, но не сочи доказателства за установяване на това си твърдение, нито други факти, които да поставят под съмнение описаното в АУАН негово поведение. Следователно правилно РС Казанлък е приел за доказани фактите, които се подвеждат правно под посочените в НП като нарушени разпоредби на ЗДвП. Както се сочи и в касационната жалба на касатора е повдигнато обвинение за това, че не носи контролен талон, за което му е наложено и съответното наказание. Съгласно чл. 183 ал.1 т.1 предл. второ от ЗДвП, водач който не носи контролен талон се наказва с глоба в размер на 10лв. Нарушението по чл.183 ал.1 т.1 предл. второ от ЗДвП има различен фактически състав от деянието по чл.175 ал.1 т.3 от ЗДвП – водач, който откаже да предаде документите си на органите за контрол или по друг начин осуети извършването на проверка. Разликата се състои в субективния елемент и резултата, а именно по чл.175 ал.1 т.3 от ЗДвП е необходимо водача да е изявил отказ да му бъде извършена проверка на документи, докато по чл.183 ал.1 т.1 предл. второ от ЗДвП, се санкционира обективната липса на документите при управление на моторното превозно средство. Касатора не спори, че не е носил контролния талон, а счита, че не е отказал да го предостави, поради което не е администратвино наказателно отговорен. Цитираните административно наказателни разпоредби опровергават тезата му, че е наказан за отказ да предостави контролния талон, както и убеждението му, че не носи отговорност, когато управлява моторно превозно средство без да носи контролния талон. Съставомерния факт по чл. 183 ал.1 т.1 предл. второ е отрицателен, поради което изпълнението на изискването на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП за носене на контролен талон е в тежест на водача. Възражения против верността на фактическите констатации не са направени в АУАН, в три дневния срок, нито във въззивната жалба като по отношение на това деяние са изложени правни аргументи против вярната м управна квалификация по чл.183 ал.1 т.1 предл. второ от ЗДвП, които са неоснователни. Не се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства и твърденията му, че е вдигал стъклото на автомобила, както и че за контролните органи е обективно невъзможно да възприемат поведението му по време на управление на моторното превозно средство. Представените и приети като доказателства по делото снимки не носят дата, не е ясно и мястото на което са направени.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №417/28.11.2018год., постановено по АНД №1019/2018 год. по описа на Районен съд Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.