Р Е Ш Е Н И Е

 

62                                       27.02.2019 год.                     гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на  четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета год., в състав        

                                                                 

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                           Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                            МИХАИЛ РУСЕВ

                       

при секретаря Минка Петкова и в присъствието на прокурор Константин Тачев, като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №30 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на И.М.Е. против Решение №655/22.10.2018г., постановено по АНД №2344/2018 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено наказателно постановление №7423р-977/30.07.2018год., издадено от Началника на РСПБЗН- Стара Загора с наложена на касатора глоба в размер на 50лв. на основание чл. 265 ал.2 от ЗМВР за нарушение на чл. 140 т.1 от ЗМВР във връзка с чл.13 ал.1 т.4 и чл.16 ал.2 т.1 от Наредба №121з-968/10.12.2014г. за правила и норми за пожарна безопасност при извършване на дейности в земеделски земи /Наредбата/, за това, че на 17.07.2018г. около 15.30ч, при извършване на проверка по линия на Държавен противопожарен контрол, във връзка с жътветната кампания в землишето на село Сулица, югозападно от селото, по пътя за село Лозен, младши инспектор Д./ актосъставител/ е констатирал, че Й. Е.М. в качеството си на физическо лице – ползвател на земеделска земя, не е осигурил пожарозащитна ивица на експлоатираната от него земеделска земя /житен масив/ към горски насажения. Доказателства за извършеното нарушение се състоят в свидетелските показания, въз основа на които е съставен АУАН №26/18.07.2018г. от инспектора констатирал описаните в НП факти.

За да потвърди Наказателното постановление РС Стара Загора е отхвърлил като неоснователни доводите във въззивната жалба за незаконосъобразност на наложеното административно наказание, поради неспазване на изискванията на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН относно дата на извършване на нарушението, описане на съставомерните факти, обстоятелства по извършването му и доказателства, които го потвърждават. Поддържаните доводи, че съгласно чл. 16 ал.1 от Наредбата с противопожарни ивици се парцелират площите при започване на жътвената кампания и в този смисъл липсва посочване на този факт, който поражда задължението по чл.16 ал.2 т.1 от същия подзаканов нормативен акт, са приети за неоснователни. Отвърлени са и другите оплаквания за нарушаване на чл.34 ал.1 от ЗАНН за размяна на бащиното и фамилно име на наказаното лице в АУАН и в НП, което е съществено нарушение на правото на защита. РС Стара Загора е приел, че повдигнатото фактическо обвинение се установява от писмените доказателства – АУАН и НП, както и от показанията на актосъставителя Д., който заявява, че при извършена тематична проверка по време на жътвената кампания е констатирал ожънване на масив, който граничи с иглолистна гора, без пожарозащитна ивица. Нарушителя установил от разпит на Кмета на селото, който му посочил стопанина на масива. Обадил се на И.Е., уговорили среща, при която поискал личната му карта, обяснил му нарушението, а той не отрекъл, че е ожънал масива. Не е коментирал точно кога е ожънат, с оглед датата на нарушението, но пет-десет дни по-рано не е констатирал ожънване на същия масив. Посочения в акта свидител е такъв и по установяване на нарушението, тъй като е извършвал обход заедно с актосъставителя. Въз основа показанията на актосъставителя съдът е приел, че описаното в АУАН нарушение е извършено, обвинението е предявено, а съдържанието на НП отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН като при изписване на трите имена на нарушителя е допусната незначителна техническа грешка, която не пречи да бъде установена самоличността му.

С касационната жалба са изложени доводи за материална незаконосъобразност на въззивната съдебно решение, аргументирана с нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН при издаване на потвърденото наказателно постановление, която не е възприета от въззивния съд. Поддържа се и довод за липса на доказателства за извършване на деянието, както и че субекта на отговорността е физическото лице, което извършва лично ожънване на масива, а не лицето, което възлага работата.

Ответника – Районна служба «Пожарна безопазсност и защита на населението» гр. Стара Загора не представя писмен отговор и становище по същество.

 

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Процесното наказателно постановление е издадено при нарушаване изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, с което е препятствано правото на защита на наказаното лице и възможността за проверка на законността на наложеното наказание. Съгласно чл.140 ал.1 т.1 от ЗМВР гражданите са длъжни да спазват установените правила и норми за пожарна безопасност и защита при бедствия, както и специфичните правила за съответните обекти и населени места, и да оказват съдействие на органите за пожарна безопасност и защита на населението. Конкретните правила и норми за пожарна безопасност при извършване на дейност в земеделските земи са установени в цитираната по-горе Наредба, а съгласно посочените като нарушени разпоредби на чл.13 ал.1 т.4, лицата, които осъществяват дейности в земеделските земи са длъжни да парцелират и осигуряват пожарозащитни ивици в земеделските земи, засети с житни култури, съгласно изискванията на чл. 16. Следователно административно наказателно отговорно лице за спазване на задължението за парцелиране и осигуряване на пожарозащитни ивици в земеделски земи, засети с житни култури е физическото или юридическо лице, което извършва дейността, а не наетия да ожъне нивата работник. Конкретните изисквания за парцелиране и осигуряване на пожарозащитни ивици в земеделските земи, които са установени в чл.16 ал.2 т.1 от Наредбата и са посочени като нарушени са следните: Пожарозащитните ивици по ал. 1 се изпълняват и за отделяне на площите, засети с житни култури, от горски насаждения, сметища, пчелини, гробищни паркове и др. Съгласно ал.1 –ва, при започване на жътвата житните култури се парцелират на площи за еднодневна работа с противопожарни ивици, широки не по-малко от 6 м, изпълнени чрез ожънване, отстраняване на сламата и изораване. Съвместния прочит на чл.16 ал.1 и ал.2 т.1 от Наредбата сочи на извод, че пожарозащитните ивици с ширина от 6м, изпълнени чрез ожънване, отстраняване на сламата и изораване се изпълняват не само при започване на жътвата на житните култури, но и за отделяне на площите, засети с житни култури от горски насаждения. Следователно посочения общ административно наказателен състав на чл.265 ал.2 от ЗМВР, попълнен с текста на нарушените разпоредби очертава следните факти, като основание за ангажиране на административно наказателната отговорност: Физическо лице, което извършва дейност в земеделска площ, засята с житни култури, която граничи с горски насаждения / приложимо спрямо конкретното обвинение/, е длъжно да изпълни пожарозащитни ивици с цел отледяне на площите, засети с житни култури от горските насаждения. В тази връзка следва да се отговори на доводите на касатора, че задължението за изпълняване на пожарозащитни ивици възниква само при започване на жътвената кампания, което противоречи на чл.16 ал.2 т.1 от Наредбата, която изисква изпълняване на ивиците по ал.1 за отделяне на житните масиви от граничните горски насаждения, а не само за парцелиране на площите, които ще се ожънват за един ден, чрез посочените пожарозащитни ивици. Нормата на чл.16 ал.2 от Наредбата ясно гласи, че пожарозащитни ивици се изпълняват и за отделяне на площите, засети с житни култури от изброените обекти. Следователно за възникване на задължението по чл.16 ал.2 т.1 от Наредбата е необходимо площта да е засята с житни култури и да граничи с горски насаждения, при което следва да се изпълни и пожарозащитни ивица, която да осигури пожарна безопасност на горските площи. Обвинението, съгласно АУАН и НП се състои в неосигуряване на пожарозащитна ивица между житния масив и горските насаждения, което не се оспорва от наказаното лице, нито се оспорва качеството му на физическо лице, което извършва земеделска дейност в житния масив, но липсата на спор по тези факти не дерогира изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за посочване мястото на нарушнеието и датата на неговото извършване. След като чл.16 ал.2 т.1 от Наредбата изисква осигуряване на пожарозащитна ивица между житен масив и горски насаждения, то е задължително да се посочи съществуването на житните насаждения – в случая в АУАН и в НП се сочи, че житен масив е имало към датата на проверката, но в показанията си актосъставителя твърди, че същият е бил ожънат към 17.07.2018г., за разлика от десет дни по-рано. Като се има предвид целта на изискването, се налага извод, че за извършване на нарушението е необходимо да има съседство между житни насаждения и горски такива. Към датата на установяване на липсата на пожарозащитна ивица, вече не съществува житен масив. Дата на нарушението не е посочена, а с оглед изложената възможния последен момент към който задължението съществува е ожънването на житния масив. Липсата на дата на деянието и на факти, които са от значение за съществуване на наказуемия състав сочи на незаконосъобразност на НП поради несъответствие с изискванията за неговото съдържание, установени в чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Актосъставителя сочи, че 5-10 дни по-рано нивата не е ожъната, което поставя въпроса за съществуването към този момент на пожарозащитна ивица, защото след ожънване на масива и по аргумент от начина на изпълнение на ивицата се поставя въпроса и за възможността да се установи неизпълнението на задължението по чл.16 ал.2 т.1 от Наредбата. 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 222, ал.1, от АПК, Старозагорският административен съд

Р     Е     Ш     И   :

ОТМЕНЯ Решение№655/22.10.2018год., постановено по АНД №2344/2018 год. по описа на  Районен съд Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ НП №7423р-977/30.07.2018г. на Началник РСПБЗН-Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

                  

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

 

              

                                                                                           2.