Р Е Ш Е Н И Е № 53

гр. Стара Загора, 14.02.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на седми февруари януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря Зорница Делчева

и с участието на прокурора Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА к.а.н. дело № 33 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „ Пътна инфраструктура” , чрез пълномощника си А.М.Т., главен юрисконсулт в ОУП – Стара Загора против Решение № 56/07.12.2018 г. по АНД № 351/2018 г. на Районен съд Чирпан, с което е отменено Наказателно постановление № 5167/12.06.2018 г., издадено от началник на отдел « Контрол по републиканската пътна мрежа», дирекция «Анализ на риска и оперативен контрол» при Агенция Пътна инфраструктура гр. София . В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Според касатора съдът неправилно е възприел и квалифицирал извършеното административно нарушение и съставянето на АУАН , в резултат на който било издадено обжалваното наказателно постановление Съдът от една страна бил приел, че фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП се потвърждавали от показанията на свидетелите и приетата като доказателство „ квитанция за платена такса” , от друга страна съдът бил приел , че движението на ППС, управлявано от жалбоподателя не можело да се квалифицира като нарушение на чл. 26,ал.2 т.1, б. „ а” от ЗП защото тази норма въвеждала забрана за движение на извънгабаритни и тежки ППП без необходимото разрешително по. чл. 8,ал.2 от Наредба № 11/ 03.07.2001 г., било налице нарушението на чл. 26,ал.2, т.1, б. „а от ЗП и се осъществявал състава на чл. 53,ал.1,т.1 от ЗП. А когато движението на ППС се извършвало без заплатена такса по чл. 14,ал.3 от Наредбата се осъществявал състава на чл. 177,ал.3 от ЗДвП , а не състава на чл. 53,ал.1,т.от ЗП. Тези изводи на съда били направени въз основа на неправилно приложение на разпоредбите на ЗП, ЗДвП и Наредба № 11 от 03.07.2001г на МРРБ. Измерената дължина на ППС-то била 19,25 м. при максимално допустима дължина 18,75 метра поради което правилно и законосъобразно АНО бил посочил, че водачът управлява извънгабаритно ППС по смисъла на §1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г- на МРРБ за движение на тежки и извънгабаритни товари Нарушителят фактически не бил оспорил извършеното от него деяние. Изводът на съда, че жалбоподателят следва да носи отговорност по чл. 177,ал. 3 от ЗДвП , а не по чл. 53,ал.1 от ЗП не отговаряло на законовите разпоредби. Въз основа на изложени съображения в подкрепа на наведените касационни основания е направено искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което да бъде отменено Н П като незаконосъобразно.

Ответникът по касационната жалба – Р.С.К. редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява, не се представлява и не взема становище по подадената касационна жалба-

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Чирпан е Наказателно постановление № 5167/12.06.2018 г., издадено от началник на отдел « Контрол по републиканската пътна мрежа», дирекция «Анализ на риска и оперативен контрол» при Агенция Пътна инфраструктура гр. София въз основа на АУАН № 0006-70/15.05.2018, с което на Р.С.К. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. а от Закона за пътищата. Като административно нарушение са преценени следните обстоятелства: на 16.05.2018 г., в 11,00 часа, на път Тракия , км. 190, 400, в посока Пловдив –Стара Загора , Р.К. е управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с шест оси – МПС с три оси марка „МАН”, модел „ ТГС33.360ББ с рег. № **** В процеса на проверката е направено измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, а именно: измерената дължина на ППС е 19,35 м при максимално допустима дължина 18,75 м съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3, буква д от наредбата.

За да отмени наказателното постановление, Чирпанският районен съд е изложил , че описаното ППС може да се движи по републиканските пътища само след заплащане на дължимата такса Приел е , че съгласно регламентираното изключение по чл. 8,ал.5 във връзка с чл. 14,ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001г. извънгабаритните и/ или тежки ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължима такса са тези , които имат обща маса 45 тона и натоварване на ос , което не превишава с повече от 30 процента максималните натоварвания на ос , както и тези с габарити : широчина – до 3,30 м и височина до 4,30 м. и дължина – до 22 метра. Според съда в случая управляваното МПС е било измерено от проверяващите органи и е с дължина 19,35 метра , поради което и на основание чл. 14,ал.3 от Наредбата необходимо и достатъчно условие е било заплащането на определената такса / която е била заплатена/.

Решението е постановено при правилно приложение на закона.

Наложената от наказващия орган санкция на Р.К. се основава на нормата на чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП, съгласно която се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т.2, ал.2 и ал.5 от ЗП или които извършат или наредят да бъдат извършени дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. От тази нормативна регламентация следва извод, че субект на нарушението и респ. субект на административнонаказателна отговорност по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП може да бъде всяко физическо лице, което наруши законово установената забрана по чл. 26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без надлежно разрешение – т.е кръга на субектите на това нарушение не се изчерпва със собствениците на извънгабаритни и/ или тежки ППС и превозвачите по см. на §1, т.5 от Закона за автомобилните превози, както се твърди от касатора. Още повече, че самата административнонаказателна разпоредба на чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП предвижда налагането на санкция на лицата, които извършат или наредят да бъдат извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя, която отговорност е различна и отделна от тази на лицата, фактически осъществяващи движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС в нарушение на забраната по чл. 26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП..

Правилно районния съд е приел , че при ангажиране отговорността на Р.К. обаче са допуснати съществени процесуални нарушения. От правна страна повдигнатото му обвинение е обосновано с допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП, а от фактическа страна се основава на това, че е управлявал съчленено ППС със шест оси, състоящо се от МПС с три като измерената дължина на ППС е 19,35 м. при максимално допустима 18,75, надвишаваща нормите на Наредба № 11/ 03.07.2001г., с което е осъществил движение на извънгабаритно ППС по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001г. без издадено разрешение от администрацията, управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата.

Управляваният от санкционираното лице състав от ППС има дължина 19,35 метра , която надвишава посочената максимално допустима такава в чл. 5, ал.1, т.1, буква”а” от Наредбата на МРББ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, но установената дължина сочи и на изключението по чл.8, ал.5 във връзка с чл.14, ал.3 от същата Наредба. Следователно движението му не може да бъде квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б ”а” от ЗП, защото тази норма въвежда забрана за движение на тежки и извънгабаритни и тежки ППС без разрешение. След като нормативно е предвидено, че е допустимо движение на извънгабаритни ППС до определени параметри на дължината без издадено разрешение при заплащане на определена такса и доколкото в случая управляваното от Р.К. ППС отговаря на условията на чл.14, ал.3 от Наредба №11/ 2001г., административнонаказателната разпоредба, която съдържа в хипотезата си установените от контролните органи съставомерни факти, е тази на чл.177, ал.3 от Закона за движение по пътищата, предвиждаща налагане на административно наказание глоба от 500лв. до 3 000лв. за управление на ППС, което алтернативно има размери, маса или натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени от министъра на регионалното развитие, без да е спазен установения за това ред. Нормите за маса, размери и натоварване на ос, както и реда за движение на ППС – след заплащане на такса, са определени от Наредба № 11/ 03.07.2001г., издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството за движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС. Следователно когато движението на извънгабаритно и/или тежко ППС се извършва без необходимото разрешително по чл.8, ал.2 от Наредбата на МРРБ, е налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква ”а” от ЗП и се осъществява съставът на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Когато движението на ППС се извършва без заплатената такса по чл.14, ал.3 от Наредбата, се осъществява съставът на чл.177, ал.3 от ЗДвП, а не този на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Касае се за различни хипотези, тъй като разрешението за движение на тежко ППС се издава от органа, посочен в чл. 26, ал.3 от ЗП /управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища/, а в хипотезата на чл. 14, ал.3 от Наредбата се заплаща такса и не се издава индивидуален административен акт. Тук следва да се отбележи също, че съгласно разпоредбите на чл.189, ал.1 във връзка с чл.167, ал.3 от ЗДвП, служителите на АПИ разполагат с правомощия да контролират габаритните размери на ППС, респективно да съставят актове за нарушения по този закон.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, а решението на районния съд , като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл.първо във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 56/07.12.2018 г. по АНД № 351/2018 г. на Районен съд Чирпан, с което е отменено Наказателно постановление № 5167/12.06.2018 г., издадено от началник на отдел « Контрол по републиканската пътна мрежа», дирекция «Анализ на риска и оперативен контрол» при Агенция Пътна инфраструктура гр. София.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.