Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    84

 

гр. Стара Загора, 28.03.2019 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                                      Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                Членове:      ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                              СТИЛИЯН МАНОЛОВ

 

при секретаря: Николина Николова

и с участието на прокурора: Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от  съдия  Манолов КАН дело № 35 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба на Х.И.Х., против Решение №773 от 14.12.2018г., постановено по АНД № 2422/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в частта, с която е потвърдено наказателно (НП) №18-1228-001884/23.05.2018г. на Началник сектор към ОД на МВР – Стара Загора, сектор Пътна Полиция Стара Загора. В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие  с материалния закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се извода на съда, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че в случая административнонаказващият орган е вписал в наказателното постановление две различни места и различно време на извършване на нарушението, поради което не се съдържа еднозначно, ясно и точно описание на мястото на извършване на деянието. Въз основа на изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част, като бъде постановено друго, с което да бъде изцяло отменено издаденото НП.

                                                                                              

Ответникът по касация ОД на МВР Стара Загора,  редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, като сочи, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното  решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

 

Касационната жалба е  подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество,  жалбата се явява неоснователна.

 

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Х.И.Х. против НП № 18-1228-001884 от 23.05.2018 г. на Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР Стара Загора, с което въз основа на АУАН серия „Д“ бланков №18-1884/16.05.2018г. на Х. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 1, т.1 и чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП, както и „глоба“ в размер на 200 лева на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП.

 

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че Х.И.Х. на 16.05.2018г., в 15:50 часа, в гр.Стара Загора, на ул. „Митко Гогошев“, посока север, срещу тенис кортове, по данни на свидетелите Д.С.и Б.Р., управлява лек автомобил БМВ 318 И, с рег. № ******, собственост на Т.П., без да притежава свидетелство за управление на МПС /лишен със съдебно решение/ и отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с Дръг-тест 5000 А RJM 0050. Издаден е талон за медицинско изследване № 0013674, но водачът не е дал кръв за медицинско изследване. С тези деяния са посочени за нарушение разпоредбите на чл.150А, ал.1 от ЗДвП и чл.174, ал.3 от ЗДвП.

 

С обжалваното съдебното решение Районен съд – Стара Загора е отменил санкционният акт в частта му, с която на Х. на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. В тази му част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила, поради което не подлежи на касационен контрол.

 

В останалата част районният съд е потвърдил НП. Прието е, че фактическите констатации от АУАН и възпроизведени в НП, а именно – отказът на Х. да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както с тест, така и с химико-токсилогично лабораторно изследване, се установява от показанията на актосъставителя и свидетелите по акта. Посочено е, че тези показания са кореспондиращи както помежду си, така и със съдържанието на представения по делото талон за медицинско изследване, а доказателства в противоположния смисъл не са събрани, поради което извършването на нарушението се явява доказано. Изложени са доводи, че при извършване на служебната проверка не са констатирани съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП. Обоснована е законосъобраността на наложените наказания, които са определени в твърд размер. 

 

Решението на Районен съд Стара Загора е постановено в съответствие със закона.

 

Правилно районният съд е приел, че касатора е извършил вмененото му административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Съдът е изложил подробни мотиви защо приема, че лицето е извършило нарушението, за които му е повдигнато административнонаказателно обвинение, които е безпредметно да се повтарят.

 

Неоснователни се явяват доводите на касатора, че в НП са посочени две различни места и различно време на извършване на нарушението, което е довело до нарушаване на правото му на защита. За да е ограничено правото на защита следва да е налице неяснота при описанието на нарушението, при което да не могат да се разберат времевите и пространствените му параметри. Действително в разглеждания случай в началото на мотивната част на санкционния акт АНО е посочил дата и час – 16.05.2018г. в 17:13 часа, но по нататък точно и конкретно е посочено, че нарушението е извършено на 16.05.2018г. 15:50 часа, така както е описано в АУАН. Поради това съдът намира, че се касае по-скоро за неприцизност при описание на датата на извършване на нарушението, но не и за съществено нарушение на процесуалните правила, което да води до отмяната на НП, още повече, че съгласно чл.57, ал.1, ал.5 от ЗАНН задължителен реквизит на НП се явява само датата на нарушението. Описанието на мястото на нарушението веднъж като улица „Проф.Митко Гогошев“, а след това като „Митко Гогошев“, макар и нежелателно при издаване на един санкционнен акт, също не би могло да доведе до неговата отмяна само поради това обстоятелство.    

 

С оглед изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №773/14.12.2018г. по а.н.д.№ 2422/2018г. по описа на Районен съд Стара Загора.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

  

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                     

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                           2.