Р Е
Ш Е Н
И Е № 110
гр. Стара Загора, 17.04.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на двадесет и първи март през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: РАЙНА ТОДОРОВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Николина
Николова
и с участието на
прокурора: Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия
Манолов КАН дело № 39 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от
ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на М.Т.П.
*** против Решение №763/12.12.2018г., постановено по а.н.д №3062/2018г. по
описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия
К, №1725939, издаден от ОД на МВР Стара Загора, за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система на ОД на МВР, с който на касатора е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за извършено нарушение по
чл.21, ал.2 от ЗДвП. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на
решението като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати
съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл.348, ал.1,
т.1 и т.2 от НПК.
Според касатора в решението на районния съд липсват мотиви дали при
установяване и заснемане на нарушението следва да се използва само стационарно
техническо средство и дали при констатиране на нарушението са изпълнени
изискванията на Наредба №8121з-532/12.05.2015г. Оспорва се извода на съда, че
неспазването на изискванията на чл.7 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. не води
до нарушение на материалния закон. По подробно изложени в жалбата съображения, поддържани от процесуалния
представител на касатора в съдебно заседание, е направено искане за отмяна на решението и постановяване
на друго, с което да бъде отменен издаденият ЕФ.
Ответникът
по касация ОД на МВР Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно
заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по
основателността на жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради
което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна
проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява основателна.
Производството
пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на М.Т.П.
*** против ЕФ
серия К, №1725939, издаден от ОД на МВР Стара Загора, с който на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на
П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за
нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 16.08.2017г.,
в 01:06 часа, в община Стара Загора, на път I-5, km 239+300, до бензиностанция „Лук
ойл“, в
посока север-юг, П. управлява лек автомобил М. 220 ЦДИ, с рег. № ……., със
скорост 93км/ч. при ограничение от 60 км/ч, въведено с пътен знак „В-26“,
разположен северно на 210 м. Нарушението е заснето със Си-трафик радарна система ERS-400 и отчетен толеранс от отчетен
толеранс от - 3 км/ч.
С обжалваното съдебно решение
Районен съд – Стара Загора е потвърдил посочения ЕФ като законосъобразен. Посочено
е, че описаната фактическа обстановка се потвърждава от приложения клип, схема,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол и заповеди, като
скоростта за движение е установена с допустимо и годно техническо средство. Прието
е, че наложеното административно наказание е от категорията на абсолютно
определените и не подлежи на индивидуализация. Изложени са доводи, че на
жалбоподателя правилно е наложено административно наказание на основание чл.189,
ал.4 от ЗДвП, тъй като административното нарушение е установено и заснето с
техническо средство, изрично посочено и конкретизирано в ЕФ, което е
технически изправно и годно, и в
отсъствие на контролен орган. Обосновано е, че атакуваният ЕФ съдържа всички
необходими реквизити на чл.189, ал.4 ЗДвП и нарушението е описано и
конкретизирано по време, място и начин на извършване, като са посочени и
обстоятелствата, при които е извършено. Обсъдени са доводите, посочени в
жалбата срещу ЕФ и е прието, че при извършената служебна проверка на
санкционния акт не са констатирани допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването му.
Решението
на Районен съд Стара Загора е правилно и законосъобразно.
По същество
извършеното от касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от
обективна и субективна страна признаците на административно нарушение,
изразяващо се в нарушаване на установената в чл.21, ал.2 от ЗДвП забрана
скоростта на ППС да превишава въведеното с пътен знак ограничение извън
населено място. В случая става въпрос за движение в обхвата на пътен знак
„В-26“, който въвежда ограничение за максимално допустима скорост за движение
скорост от 60 км/ч. В този смисъл извършеното от касатора деяние осъществява фактическият състав
на посочената в ЕФ законова норма на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП и е основание за
реализирането на административнонаказателната отговорност, установена в същата
разпоредба. Правната квалификация е правилна и е наложено съответното за
извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер. В този
смисъл като е потвърдил издаденият ЕФ, районният съд е приложил правилно
материалния закон.
Неоснователно е оплакването на касатора за допуснати
съществени процесуални нарушения от районния
съд, поради липсата на мотиви в решението му. Въззивният съд е посочил, че няма
изрично изискване в ЗДвП нарушенията да се установяват с стационарно или
мобилно техническо средство, с което е изчерпал изложените в тази жалбата
доводи за незаконосъобразност на ЕФ. С
оглед на това искането на касатора за отмяна на решението на районния съд,
поради липса на мотиви е несъстоятелно и лишено от основание.
Относно
наведения в касационаната жалба и в съдебно заседание довод от касатора за
незаконосъобразност на ЕФ, поради неспазване на изискванията на чл.7 от Наредба
№8121з-532/12.05.2015г. следва да се отбележи следното: Към момента на
извършване на деянието разпоредбата на чл.165, ал.2,
т.8 от ЗДвП, изискваща обозначаване на местата за контрол чрез
поставяне на пътни знаци и оповестяване на местата чрез средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на МВР, е отменена. Разпоредбата на
чл.7, ал.1 от Наредбата, към момента на извършване на деянието (впоследствие
отменена) е въвеждала идентични на разпоредбата на чл.165, ал.2,
т.8 от ЗДвП задължения. При отмяна на това законово изискване в
ЗДвП разпоредбата в наредбата не е променена (промяната е едва през 2018г.).
Съгласно чл.15, ал.3
от ЗНА обаче правораздавателните органи са длъжни да приложат
по-високия по степен нормативен акт, в случая закона. След като в ЗДвП е
отменено това задължение за обозначаване на местата за контрол разпоредбата на
чл.7, ал.1 от наредбата е в противоречие със този закон, който следва да бъде
приложен. Следователно при установяване на извършеното от касатора нарушение не
е било налице изискване за обозначаване на мястото за контрол чрез поставяне на
пътен знак и в този смисъл възраженията на санкционираното лице са
неоснователни.
С оглед
изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, поради което обжалваното решение
като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при
спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Водим от тези
мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №763/12.12.2018г.,
постановено по а.н.д.№ 3062/2018г. по
описа на Районен съд – Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.