Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   110

гр. Стара Загора, 17.04.2019 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                      Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                Членове:      РАЙНА ТОДОРОВА

                                                                              СТИЛИЯН МАНОЛОВ

 

при секретаря: Николина Николова

и с участието на прокурора: Румен Арабаджиков      

като разгледа докладваното от  съдия  Манолов КАН дело № 39 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба на М.Т.П. *** против Решение №763/12.12.2018г., постановено по а.н.д №3062/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К, №1725939, издаден от ОД на МВР Стара Загора, за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система на ОД на МВР, с който на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за извършено нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Според касатора в решението на районния съд липсват мотиви дали при установяване и заснемане на нарушението следва да се използва само стационарно техническо средство и дали при констатиране на нарушението са изпълнени изискванията на Наредба №8121з-532/12.05.2015г. Оспорва се извода на съда, че неспазването на изискванията на чл.7 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. не води до нарушение на материалния закон. По подробно изложени в жалбата  съображения, поддържани от процесуалния представител на касатора в съдебно заседание, е направено  искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменен издаденият ЕФ.

 

Ответникът по касация ОД на МВР Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

 

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество  жалбата се явява основателна.

 

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на М.Т.П. *** против ЕФ серия К, №1725939, издаден от ОД на МВР Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 16.08.2017г., в 01:06 часа, в община Стара Загора,  на път I-5, km 239+300, до бензиностанция „Лук ойл“, в посока север-юг, П. управлява лек автомобил М. 220 ЦДИ, с рег. № ……., със скорост 93км/ч. при ограничение от 60 км/ч, въведено с пътен знак „В-26“, разположен северно на 210 м. Нарушението е  заснето със Си-трафик радарна система ERS-400 и отчетен толеранс от отчетен толеранс от - 3 км/ч.

 

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Стара Загора е потвърдил посочения ЕФ като законосъобразен. Посочено е, че описаната фактическа обстановка се потвърждава от приложения клип, схема, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол и заповеди, като скоростта за движение е установена с допустимо и годно техническо средство. Прието е, че наложеното административно наказание е от категорията на абсолютно определените и не подлежи на индивидуализация. Изложени са доводи, че на жалбоподателя правилно е наложено административно наказание на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, тъй като административното нарушение е установено и заснето с техническо средство, изрично посочено и конкретизирано в ЕФ, което е технически  изправно и годно, и в отсъствие на контролен орган. Обосновано е, че атакуваният ЕФ съдържа всички необходими реквизити на чл.189, ал.4 ЗДвП и нарушението е описано и конкретизирано по време, място и начин на извършване, като са посочени и обстоятелствата, при които е извършено. Обсъдени са доводите, посочени в жалбата срещу ЕФ и е прието, че при извършената служебна проверка на санкционния акт не са констатирани допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му.

 

Решението на Районен съд Стара Загора е правилно и законосъобразно.

 

По същество извършеното от касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на установената в чл.21, ал.2 от ЗДвП забрана скоростта на ППС да превишава въведеното с пътен знак ограничение извън населено място. В случая става въпрос за движение в обхвата на пътен знак „В-26“, който въвежда ограничение за максимално допустима скорост за движение скорост от 60 км/ч. В този смисъл извършеното от касатора деяние осъществява фактическият състав на посочената в ЕФ законова норма на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП и е основание за реализирането на административнонаказателната отговорност, установена в същата разпоредба. Правната квалификация е правилна и е наложено съответното за извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер. В този смисъл като е потвърдил издаденият ЕФ, районният съд е приложил правилно материалния закон.

Неоснователно е оплакването на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от районния съд, поради липсата на мотиви в решението му. Въззивният съд е посочил, че няма изрично изискване в ЗДвП нарушенията да се установяват с стационарно или мобилно техническо средство, с което е изчерпал изложените в тази жалбата доводи за незаконосъобразност на ЕФ. С оглед на това искането на касатора за отмяна на решението на районния съд, поради липса на мотиви е несъстоятелно и лишено от основание.

 

Относно наведения в касационаната жалба и в съдебно заседание довод от касатора за незаконосъобразност на ЕФ, поради неспазване на изискванията на чл.7 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. следва да се отбележи следното: Към момента на извършване на деянието разпоредбата на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП, изискваща обозначаване на местата за контрол чрез поставяне на пътни знаци и оповестяване на местата чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР, е отменена. Разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредбата, към момента на извършване на деянието (впоследствие отменена) е въвеждала идентични на разпоредбата на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП задължения. При отмяна на това законово изискване в ЗДвП разпоредбата в наредбата не е променена (промяната е едва през 2018г.). Съгласно чл.15, ал.3 от ЗНА обаче правораздавателните органи са длъжни да приложат по-високия по степен нормативен акт, в случая закона. След като в ЗДвП е отменено това задължение за обозначаване на местата за контрол разпоредбата на чл.7, ал.1 от наредбата е в противоречие със този закон, който следва да бъде приложен. Следователно при установяване на извършеното от касатора нарушение не е било налице изискване за обозначаване на мястото за контрол чрез поставяне на пътен знак и в този смисъл възраженията на санкционираното лице са неоснователни.

 

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №763/12.12.2018г., постановено по а.н.д.№ 3062/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

     Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

  

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                       

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                           2.