Р Е Ш Е Н И Е

№ 65 13.03.2019 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Минка Петкова

и с участието на прокурора Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело № 44 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на потребителите против Решение № 722 от 16.11.2018г., постановено по АНД № 2649/2018г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № К-039630 от 30.04.2018г., издадено от член на Комисията за защита на потребителите/КЗП/, упълномощен със Заповед № 1011/ 14.11.2016г. на Председателя на КЗП. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие на материалния закон. Оспорва се извода на въззивния съд за формална незаконосъоброзност на издаденото наказателно постановление. Направено е искане обжалваното решение да се отмени и да се постанови друго, с което да се потвърди изцяло НП № К-039630 от 30.04.2018г.

Ответникът по касационната жалба – „Вейпър“ЕООД гр.Стара Загора, чрез пълномощника си по делото, изразява становище са неоснователност на касационната жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „ВЕЙПЪР“ ЕООД Стара Загора против Наказателно постановление № К-039630 от 30.04.2018г., издадено от член на КЗП, упълномощен със Заповед № 1011/ 14.11.2016г. на Председателя на КЗП, с което на дружеството са наложени шест имуществени санкции, всяка от които е в размер от 500лв., за извършени нарушения на чл.47, ал.1, т.3; чл.47, ал.1, т.8; чл.47, ал.1, т.9; чл.47, ал.1, т.12; чл.181н, ал.2, във връзка с ал.1 и чл.181н, ал.4 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че по повод постъпила в КЗК жалба с вх. № Ц-03-339/11.01.2018г. е направена проверка на 19.02.2018г. в КЗП гр. София, приключила със съставен констативен протокол № К-0188017/19.02.2018г., при която е установено, че чрез интернет страница: http://www.esmoker.bg, която е отворена, „Вейпър“ ЕООД предлага стоки за закупуване чрез сключване на договор за продажба от разстояние, като търговецът не е предоставил на потребителите информация относно: седалището и адреса на управление па търговеца, което е нарушение на чл. 47, ал. 1. т. 8 от ЗЗП; условията, срокът и начина на упражняване правото на отказ от договор, което е нарушение на чл. 47, ал. 1, т. 8 от ЗЗП; обстоятелството, че потребителят трябва да поеме разходите за връщане на стоката, което е нарушение на чл. 47. ал. 1, т. 9 от ЗЗП; напомняне за наличието на законова гаранция за съответствие на стоката с Договора за продажба, което е нарушение на чл. 47, ал. 1, т. 12 от ЗЗП; информация за органите на АРС, в чиито обхват на дейност попадат, и за органите и АРС, към които са поели ангажимент да участват или са длъжни да използват, което е нарушение на чл. 181н, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗЗП.

С обжалваното решение Старозагорският районен съд е отменил наказателното постановление по съображения, че при неговото издаване са допуснати съществени процесуални нарушения. Въззивният съд е приел, че съдържанието на наказателното постановление не съответства на императивните законови изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото в съдържанието на същото не са посочени датата и мястото на извършване на нарушенията. Този пропуск е квалифициран като съществен такъв, опорочаващ от една страна формата на НП, а от друга – ограничаващ правото на защита на санкционираното лице, поради липсата на конкретно, ясно и точно обвинение.

Решението на Старозагорския районен съд е правилно.

Настоящата касационна инстанция споделя крайния извод на въззивния съд за формална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

В случая, както в съставения Акт № К-039630/ 14.03.2018г., така и в издаденото въз основа на него НП № К-039630/ 30.04.2018г. неправилно е прието, че мястото, където са извършени твърдяните нарушения, е гр.София. Разпоредбите на чл.47, т.т.3, 8, 9 и 12, чл.181н, ал.2 вр- с ал.1 и чл.181н, ал.4 от ЗЗП, за неизпълнение на които е ангажирана административнонаказателната отговорност на ответник по касация, на основание чл.204 и чл.225 от същия закон, регламентират задължение на търговеца да предостави определена информация преди потребителят да бъде обвързан от договор от разстояние или от договор извън търговския обект, или от подобно предложение за сключване на договор. Конкретното фактическо обвинение е свързано с липса на описаната в НП информация на интернет сайта: http://www.esmoker.bg, чрез който „Вайпър“ЕООД предлага стоки за закупуване чрез сключване на договор за продажба от разстояние. Несъмнено така обоснованото от фактическа и правна страна обвинение касае нарушения, реализирани чрез бездействие, като мястото на осъществяването им е мястото, на което е следвало да бъде изпълнено дължимото действие, а именно мястото, на което се намира собственикът на интернет сайта, в който са констатирани нарушения. Между страните по делото не се оспорва, че интернет сайтът: http://www.esmoker.bg, е собственост на „Вайпър“ЕООД, което търговско дружество е със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.“….“ № …. Следователно мястото, където са били дължими съответните действия от страна на санкционираното лице, в изпълнение на задължението му по чл.47 и чл.181н ЗЗП, категорично не е гр.София, а гр.Стара Загора, където е седалището на търговеца, собственик на сайта и предлагащ сключването на договори за продажби от разстояние.

Посочването на точното място на извършване на нарушението е един от задължителните реквизити на НП съгласно чл.57 от ЗАНН. При така установеното несъответствие на посоченото в НП място на извършване на нарушенията несъмнено се създава неяснота относно пространствените параметри на повдигнатото административнонаказателно обвинение, ограничаващо правото на защита на санкционираното лице, а освен това, доколкото не съответства с обективната действителност, има за последица и недоказаност на обвинението. Ето защо допуснатото формално/процесуално/ нарушение представлява съществено такова и е основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, както правилно е приел Старозагорският районен съд.

В изпълнение на задължението за обсъждане на посочените в касационната жалба оплаквания е необходимо да се отбележи, че настоящият касационен състав споделя доводите на касатора относно надлежно посочена в НП дата на извършване на нарушението. В процесното наказателно постановление /на стр. втора от същото/ изрично е вписана датата, на която АНО е приел, че са извършени описаните административни нарушения – 19.02.2018г., когато е била и извършена проверката. Тъй като към момента на проверката посочената в НП информация е липсвала, а сайтът е бил активен и е съществувала възможност за сключване на договори от разстояние, правилно е прието че към тази дата търговецът е бил в нарушение изискванията на ЗЗП.

Предвид изложените съображения за съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 722 от 16.11.2018г., постановено по АНД № 2649/2018г. по описа на Старозагорския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.