Р
Е Ш Е Н И Е
№78 12.03.2019 год. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на двадесет
и осми февруари две хиляди и деветнадесета год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка
Маринова и
в присъствието на прокурор Румен
Арабаджиков,
като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №45 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1,
изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на „Богдан Панчугов“ ЕООД против Решение №452/17.12.2018г., постановено по АНД №1142/2018 год. по описа на
Районен съд Казанлък, с което е потвърдено наказателно постановление №358018-F395551/12.09.2018год., издадено от Началник отдел «Оперативни
дейности» - Пловдив при ЦУ на НАП с наложена на касатора имуществена санкция в
размер на 3 000лв. на основание чл. 185 ал.2 от ЗДДС за това, че на
17.07.2018г. в 13.05ч, e извършена проверка на обект автомивка, находящ се в град
Казанлък, ул. «Александър Стамболийски» №32,
стопанисван от «б.Панчугов» ЕООД с ЕИК 205085608, при която е констатирано, че
в обекта се осъществява търговска
дейност без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в
НАП фискално устройство, към момента на проверката – 17.07.2018г. При извършено наблюдение се установило, че при
извършена и заплатена услуга – външно измиване на лек автомобил в 12.30ч на
стойност 7лв, не е издаден фискален бон от ЕКАФП. Направена е и контролна
покупка в 12.49ч. на услуга – външно и вътрешно
измиване на лек автомобил марка Форд с ДРН ****на стойност 15лв. платени в брой
на лицето Б.Х.П./ работещ собственик с личен труд/ от Е.П.С.– проверяващ, преди
легитимацията и не е издаден фискален бон от ЕКАФП. При проверка в
информационната система на НАП е установено, че няма данни за регистрирано в
НАП ФУ за горепосочения обект, на което да се отчитат оборотите от извършените
продажби. Извършена е проверка на касовата наличност в обекта, чрез преброяване
и на паричните средства, подробно описани в опис по копюри на стойност 22лв.
Нарушението е констатирано при извершена проверка, документирана с ПИП
0061032/17.07.2018г. и води до неотразяване на приходи. Нарушен е състава на чл. 7 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
Министерство на финансите във връзка с чл. 118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
За да потвърди
НП, РС Казанлък е приел за доказано фактическото обвинение, а наложената
санкция за съответна на констатираното нарушение. В отговор на възраженията на
търговеца за нарушаване на правото му на защита, чрез повдигане на две
фактически обвинения – за не издаване на фискален бон и не регистриране на
ЕКАФП, РС Казанлък е изложил, че действително в обстоятелствената част на НП се
сочи, че за двете услуги не е бил издаден фискален бон, но това обстоятелство е
посочено само във връзка с генералния извод, че това се дължи на липсата на
регистриран ЕКАФП. Но дори да се приеме противното в правомощие на АНО е д
какъв обхват да ангажира наказателната отговорност на жалбоподателя.
С касационната
жалба се твърди, че въззивното съдебното решение е постановено при неправилно
приложение на материалния закон, тъй като въззивния съд не отчел допуснатото нарушение
на чл.18 от ЗАНН при издаване на НП, за което са изложени подробни съображения
в писмено допълнение към конкретно посоченото в жалбата оплакване. Ответника –
ЦУ на НАП, отдел «Оперативни дейности» гр. Пловдив не изпраща представител. От
съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се постанови
друго за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
Ответника – ЦУ
на НАП – отдел «Оперативни дейности» гр. Пловдив не изпраща представител.
Представителя
на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от
надлежна страна, за която съдебното решение се явява
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Повдигнато е
правно обвинение за нарушение на чл. 7 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин / Наредбата/ във връзка с чл.
118 ал.4 т.1 от ЗДДС, за което е наложено наказание по чл.185 ал.2 от ЗДДС. Фактическото
обвинение обаче сочи на вменяване на отговорност за две нарушения, а именно по
чл. 7 ал.1 и по чл.7 ал.2 от Наредбата. АНО е установил, че на 17.07.2018г. в
търговския обект, стопанисван от касатора се извършва търговска дейност без да
е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално
устройство. Това обвинение съответства на изискването на чл.7 ал.1 от
Наредбата, което обаче се изпълнява към датата на започване на дейността на
обекта. Съгласно текста на чл.7 ал.1 от Наредбата, лицата по чл.3 са длъжни да
монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от
датата на започване на дейността. Цитирания текст ясно сочи на изискване
относимо към началото на дейността и съответно нарушението се извършва към този
момент. Нещо повече, изискването на чл.7 ал.1 от Наредбата е относимо към реда
и начина за регистриране и за въвеждане в експлоатация на ЕКАФП, поради което
необходимо и достатъчно за установяване на нарушението на тази разпоредба е да
се удостовери момента на започване на дейността на обекта, както и че към този
момент не е монтирано и регистрирано
фискално устройство в НАП. Изискванията на чл.7 ал.1 от Наредбата са
кумулативни, поради което не изпълнението на което и да е от тях към момента на
започване на дейността, осъществява състава на чл.7 ал.1 от Наредбата. В тази
връзка следва да се каже, че нарушението по чл.7 ал.1 от Наредбата има различна
дата от посочената в АУАН и в НП, поради това, че последната не съвпада с
началния момент на дейността. Законодателя е гарантирал интересите на държавния
бюджет от отчитане на печалбите и плащане на данъците и чрез разпоредбите на
чл.7 ал.2 и ал.3 от Наредбата, съдържащи забрани за извършване на продажби на
стоки и услуги без функциониращи ФУ, освен в случаите посочени в Наредбата, както
и работа с ФУ без изградена дистанционна връзка с НАП. Следователно и по
аргумент от цитираните разпоредби, след началото на дейността и към момента
на извършване на конкретни продажби на
стоки и услуги, лицата по чл.3 от Наредбата осъществяват съответно състава на
чл.7 ал.2, ако не разполагат с функциониращи фискални устройства, съответно на
чл.7 ал.3, ако същите не са свързани с НАП. В цитираното наказателно
постановление АНО е установил, че в обекта са извършени продажби на услуги в
12.30ч и в 12.49ч., за които не е издаден фискален бон от ЕКАФП, поради липса на регистрирано фискално устройство. Установените от АНО факти – търговска дейност без
монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП ФУ и
извършването на продажби на услуги без ФУ, цитирани по-горе, са квалифицирани като едно нарушение
на чл.7 ал.1 от Наредбата във връзка с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС извършено на 17.07.2018г. в разрез с изискването на чл.18 от ЗАНН. Наложена
е една имуществена санкция за за нарушаване на изискването за въвеждане в
експлоатация на ФУ към датата на започване на дейността, въз основа и на
обвинение за осъществяване на продажби към момента на проверката – 17.07.2018г.
без за тях да са издадени фискални бонове от ЕКАФП. За да е съответно
фактическото обвинение на правната квалификация за нарушаване на чл.7 ал.1 от
Наредбата е необходимо да е установено, че към датата на започване на дейността не е
изпълнено изискването за въвеждане в експлоатация на ФУ и съответно тази е
възможната дата на административното деяние. Съответно нарушаването на
забраната на чл.7 ал.2 от Наредбата е възможно във всеки един момент от
извършване на продажби на стоки и услуги – не се допуска извършване на продажба
на стоки и услуги от лицата по чл.3 без функциониращи ФУ. Разпоредбите на чл.7
ал.1, ал.2 и ал.3 от Наредбата имат самостоятелно значение и неспазването на
изискването на ал.1, съответно нарушаването на забраните по ал.2 и ал.3 от
Наредбата представлява отделно административно нарушение. Само за яснота:
обстоятелствата по извършване на нарушението са винаги несъставомерни факти,
разкриващи тежестта на деянието, условията за неговото извършване, мястото,
времето, причините. При отправени две фактически обвинения, в случая за
нарушаване на чл.7 ал.1 и на чл.7 ал.2 от Наредбата, АНО е длъжен да съобрази
императивната разпоредба на чл.18 от ЗАНН и да наложи административно наказание
за всяко от тях. При повдигнати с АУАН две адимнистративни обвинения от
фактическа страна, АНО може при спазване на правилата на ЗАНН да ангажира
отговорността на лицето само за едно от тях, но в тази хипотеза е недопустимо
наложеното наказание да се обосновава от фактическа страна с установяването на
две съставомерни деяния, какъвто е настоящия случай.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 222, ал.1, от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №452/17.12.2018год., постановено по АНД №1142/2018 год. по описа на Районен съд
Казанлък и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ НП №358018-F395551/12.09.2018год.,
издадено от Началник отдел «Оперативни дейности» - Пловдив при ЦУ на НАП.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.