Р Е Ш Е Н И Е № 111

гр. Стара Загора, 17.04.2019 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: РАЙНА ТОДОРОВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря Николина Николов

и с участието на прокурора Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ к.а.н. дело № 48 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора против Решение №415/27.11.2018г., постановено по а.н.д №1008/2018г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление (НП) №24-001967 от 12.07.2018г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се направеният от съда извод, че наказателното постановление е необосновано поради несъответствие между описаните в него факти и обстоятелства и действително установените в хода на съдебното дирене. Въз основа на изложените в касационната жалба доводи е направено искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което да бъде потвърдено издаденото НП като правилно и законосъобразно.

Ответникът Т.К.С. *** в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като мотивирано, обосновано и правилно.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение на Районен съд Стара Загора, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Казанлък е НП № 24-001967/12.07.2018г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора въз основа на АУАН № 24-001967/13.06.2018 г., с което на Т.К.С. *** в качеството на работодател е наложено административно наказание „глоба” в размер на 7000 лв. на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ за нарушение на чл.403а, ал.2 от КТ. Като административно нарушение са преценени следните обстоятелства: При извършена проверка на 06.06.2018г., в 11:00ч., на обект - имот с парцел череши 15 дка, находящ се в местност „Хаджиеви орехи“ в землището на гр.Крън, стопанисван от регистриран земеделски производител Т.К.С. и на 13.06.2018г. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Стара Загора по представени официални писмени документи се установява, че Т.С., в качеството на работодател-физическо лице, на 06.06.2018г., в гр.Крън, ул.„Кирил и Методий“ № 6 или обект - имот с парцел череши 15 дка, находящ се в местност „Хаджиеви орехи“ в землището на гр.Крън, не е определил писмено длъжностно лице за горепосочения обект, на който се полага наемен труд, което да го представлява пред контролните органи на Инспекцията по труда. С това деяние е посочена за нарушена разпоредбата на чл.403а, ал. 2 от КТ.

Прието е, че нарушението е извършено при утежняващи обстоятелства – по време на проверката длъжностни лица от Дирекцията не са допуснати до обекта от трето лице, несвързано с работодателя и проверка не е могла да бъде извършена поради липсата на определено от работодателя лице, което да съдейства на контролните органи на Инспекцията по труда.

За да отмени издаденото НП Районен съд Казанлък приема, че същото е необосновано, тъй като описаните в него факти и обстоятелства не съответстват на действително установените. Твърдяното нарушение на чл. 403а, ал. 2 от КТ не е било установено при проверка в обекта на жалбоподателя на 06.06.2018г., а е било установено на 13.06.2018 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, и то по устни твърдения на земеделския производител и неговия баща. Прието е, че при проверката на 06.06.2018г. контролните органи от Инспекцията по труда са били приканени да напуснат обекта от трети лица, които нямат връзка с дейността на земеделския производител, като от показанията на тези лица се установява, че жалбоподателят не е присъствал в обекта на 06.06.2018г., т.е. няма как да са му били снети обяснения, нито проверена документация, поради което няма как да се е установило и нарушаването на чл.403а, ал.2 от КТ, както е записано в обжалваното наказателно постановление. Сочи, че едва след като се е явил на 13.06.2018г. в Дирекция „Инспекция по труда“, за да представи изисканите документи, жалбоподателят е бил попитан от актосъставителя дали е определил писмено длъжностно лице, което да го представлява пред органите на Инспекция по труда на обекта, поради което няма как нарушението, визирано в обжалваното наказателното постановление, да е било констатирано на 06.06.2018г. в описания обект.

Така постановеното решение е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН санкционния акт трябва да съдържа описание на нарушението, дата и мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които е извършено. Посочения законов текст изисква посочване на дата на извършване, а не дата на констатиране на нарушението, като за последното не се изисква обосноваване от страна на административнонаказващият орган, противно на приетото от районния съд. В конкретния случай вмененото нарушение се изразява в нарушение на задължението на работодател да определи длъжностни лица, които да го представляват пред контролните органи на инспекцията на труда, като в НП ясно и точно е посочено, че то е извършено на 06.06.2018г. Същевременно липсата на определено от нарушителя длъжностно лице към тази дата се установява по безспорен начин както от показанията на актосъставителя, така и от самите обяснения на санкционираното лице. Като не е съобразил тези обстоятелства и е отменил НП, районният съд е постановил неправилен съдебен акт.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно и допустимо, но постановено при неправилно приложение на закона, следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна от една страна, а от друга не е налице допуснато нарушение на процесуалните правила, не е необходимо връщането на делото за ново разглеждане, а следва да се постанови решение по същество на спора. Налице е безспорната доказаност на административното нарушение, както и на неговият извършител, неговата вина и правилното приложение на материалния закон.

По отношение на наложеното наказание касационният съд, осъществявайки служебна проверка за материалноправна законосъобразност на оспореното НП, счита, че определения от административнонаказващият орган размер на санкцията не съответства на критериите по чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН. Изложените в НП съображения на наличие на „утежняващи“ обстоятелства не се споделят от настоящият касационен състав. Отегчаващите вината обстоятелства са факти от действителността, които не са предвидени в закона и които обективно пречат на формирането на вината, защото са от естество да препятстват вземането на решение за извършване на деянието, като въпреки това тяхно въздействие субектът е решил да го осъществи. В този смисъл недопускането на проверяващите длъжностни лица от инспекцията по труда на обекта от трето лице, несвързано с работодателя, по никакъв начин не може да се определи като отегчаващо вината за санкционираното лице обстоятелство. Същото се отнася и за посоченото от административнонаказващия орган „неизвършване на проверката, поради липсата на определено от работодателя лице, което да съдейства на контролните органи на инспекцията по труда“, тъй като това е обстоятелство, което е отразено в състава на нарушението. От друга страна, поради липса на доказателства в обратния смисъл, в случая се касае за нарушение, което е извършено за първи път, а от извършването му не са причинени вреди, поради което определянето на размера на глобата към предвидения в закона минимален размер е оправдано с оглед личността на нарушителя и съответно за постигане на целите на закона, визирани в чл.12 от ЗАНН – да бъде предупреден и превъзпитан за спазване на установения правов ред. С оглед на това въззивното решение следва да бъде отменено и вместо това се постанови друго, с което да се измени размера на наложеното наказание – глоба, а именно в размер на установения от закона минимум от 1 500лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 415/27.11.2018г., постановено по а.н.д № 1008/2018г. по описа на Районен съд – Казанлък като незаконосъобразно и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-001967 от 12.07.2018г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, като намаля наложеното административно наказание глоба от 7 000 /седем хиляди/ лева на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.