Р Е Ш Е Н И Е

№ 75 19.03.2019 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Ива Атанасова

и с участието на прокурор Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 49 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Районно управление – Казанлък при Областна дирекция на МВР – Стара Загора, против Решение № 442 от 11.12.2018г., постановено по АНД № 984/ 2018г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 17-0284-003887 от 03.01.2018г., издадено от Началника на РУ – Казанлък при ОДМВР – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на законово регламентираните формални изисквания досежно неговото съдържание. Поддържа, че доколкото нарушеното правило за поведение се съдържа в самата санкционна норма, неправилно съдът е приел, че не е посочена законовата разпоредба, която е нарушена. Твърди, че с оглед на събраните по делото доказателства, необоснован се явява и изводът за наличие на основание по чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП за освобождаване на пътника в МПС от задължението за използване на обезопасителен колан. По съображения, че по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано извършването от санкционираното лице на вменените му нарушения по ЗДвП, е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 17-0284-003887 от 03.01.2018г. на Началника на РУ – Казанлък.

Ответникът по касационната жалба – А.С.С., в представеното по делото писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обоснован е извода на въззивния съд за процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление, като абсолютно основание за неговата отмяна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на А.С.С. ***, против Наказателно постановление № 17-0284-003887 от 03.01.2018г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора, с което въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Д235848/ 16.08.2017г., на А.С. са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 50 лева, на основание чл. 183, ал.4, т.7, предл. трето от ЗДвП, за нарушение на чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП и глоба в размер на 20лв., на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 16.08.2017г. в 00.50 часа в гр. Казанлък, на паркинга на хипермаркет „Кауфланд“ в посока север – юг, А.С. управлява лек автомобил с рег. № СТ0940ВХ, като водачът е допуснал превозвания от него пътник на предна седалка да не ползва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила, с което застрашава живота и здравето му.

Казанлъшкият районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания досежно неговото съдържание. Приел е, че непосочването на законовата разпоредба, нарушаването на която е квалифицирано като административно нарушение по чл. 183, ал.4, т.7, предл. трето от ЗДвП, е довело до неяснота на административнонаказателното обвинение от правна страна и съответно - до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. В мотивите към решението са изложени и съображения, че доколкото по отношение на пътуващото в автомобила лице е изпълнена хипотезата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП за освобождаване от задължението му за използване на обезопасителен колан, липсва съставомерно от обективна страна деяние по чл. 183, ал.4, т.7, предл. трето от ЗДвП. По отношение на второто вменено на санкционираното лице нарушение – на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, е прието, че административнонаказателното обвинение в тази му част е фактически и доказателствено необосновано.

Не се споделя извода на въззивния съд, че наказателното постановление е издадено в нарушение на законово регламентираните формални изисквания по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН досежно неговото съдържание, тъй като е посочена единствено санкционната норма, но не и законовата разпоредба, която е нарушена. Противно на приетото от съда административнонаказателната разпоредба на чл. 183, ал.4, т.7, предл. трето от ЗДвП, съдържа не само санкция, но и диспозиция – деянието, което законът запретява определяйки го като административно нарушение с посочването на съставомерните му признаци, имплицитно съдържа правилото за поведение, нарушаването на което е предвидено като основание за ангажиране на отговорността с налагане на административна санкция. Изложеното в мотивите на обжалваното решение би било вярно, ако санкцията на водача на МПС беше наложена за неизпълнено от него задължение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП за използване на обезопасителен колан /т.е в хипотезата на чл.183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП/ или ако беше санкциониран пътникът, който не е изпълнил задължението си по чл.137а, ал.1 от ЗДвП да използва обезопасителен колан. В случая обаче ангажирането на отговорността на водача на МПС е в хипотезата на чл. 183, ал.4, т.7, предл. трето от ЗДвП – за превозването на пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. В този смисъл правилото за поведение /забраната водача на МПС да превозва пътник, който не е изпълнил задължението си да ползва обезопасителен колан/, се съдържа в самата административнонаказателна разпоредба на чл. 183, ал.4, т.7, предл. трето от ЗДвП, регламентираща нарушаването на посочената забрана като съставомерно от обективна страна деяние, подлежащо на санкциониране с налагане на административно наказание.

Изцяло се споделя обаче извода на Казанлъшкия районен съд, че доколкото по отношение на пътуващото в автомобила лице е изпълнена хипотезата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП за освобождаване от задължението му за използване на обезопасителен колан, водачът на МПС - А.С., не е допуснал вмененото му административно нарушение чл. 183, ал.4, т.7, предл. трето от ЗДвП. Въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства обосновано е прието, че пътуващият в лекия автомобил Д.В. е лице, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан. Изложените за мотивирането на този извод в обжалваното съдебно решение подробни съображения изцяло се споделят и се възприемат от касационната инстанция и не е необходимо да бъдат повтаряни. Противно на твърденията на касатора за наличието на хипотезата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП не е необходимо в нарочен медицински документ да е удостоверено, че носенето на обезопасителен колан би довело до влошаване на физическото състояние на превозвания пътник – подобно изискване законът не поставя.

Фактически, правно и доказателствено обоснован е направения от въззивния съд извод за материална незаконосъобразност на наказателното постановление и в частта за наложената на А.С. санкция на основание чл.185 от ЗДвП, за допуснато от водача на МПС нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Видно от съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП, „застрашаването на живота и здравето на пътника“ е посочено като последица от превозването на пътника, който не е изпълнил задължението си да ползва обезопасителен колан. Доколкото застрашаването на живота и здравето на пътника е прието от наказващия орган като резултат от вмененото на санкционираното лице административно нарушение по чл. 183, ал.4, т.7, предл. трето от ЗДвП, а не като отделно нарушение, следва извода, че липсва фактически формулирано и обосновано административнонаказателно обвинение за допуснато от водача на МПС нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Както правилно е посочил касаторът, „използването на обезопасителен колан е нормативно регламентирано с цел предпазване на живота и здравето на хората“. Но противно на твърдяното в касационната жалба, извършването на нарушение по чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП само по себе си не може да обоснове и извършено със същото деяние /в условията на идеална съвкупност/ отделно нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Всъщност в по-голямата си част регламентираните в ЗДвП като правила за поведение задължения за водачите на МПС представляват проявления на общото задължение по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП за участниците в движението по пътищата, а именно с поведението си да не създават опасности и пречки за движението, да не поставят в опасност живота и здравето на хората и да не причиняват имуществени вреди. В този смисъл когато законът определя неспазването на конкретно правило за поведение като административно нарушение по ЗДвП, налагането на санкция за това нарушение изключва и кумулативното санкциониране при прилагането на чл.185 от ЗДвП за неспазването на общото правило по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното съдебно решение е посочено бланкетно – не са релевирани каквито и да е било съществени нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3 от НПК и порочни съдопроизводствени действия на въззивния съд при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.

Предвид изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 442 от 11.12.2018г., постановено по АНД № 984/ 2018г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 17-0284-003887 от 03.01.2018г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.