Р Е Ш Е Н И Е

№67 07.03.2019 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на четиринадесети фeвруари две хиляди и деветнадесета год., в състав

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Минка Петкова и в присъствието на прокурора Румен Аарабаджиков, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №53 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на МВ - Стара Загора, представлявана от директора Г.Х., чрез пълномощника си по делото юриск. М.А. против решение №751/05.12.2018 год., постановено по НАХД №2238 по описа за 2018 год. на Старозагорския районен съд, с което е отменено наказателно постановление №6/25.05.2018 год. на Началника на отдел „ОП“ към ОД на МВР - Стара Загор

В касационната жалбата се съдържат оплаквания, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Съгласно чл.3 от ЗАНН за всяко нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването, а при последвали промени на нормативните разпоредби се прилага по-благоприятната. Съобразявайки се с тази разпоредба е проведено и приключило административнонаказателното производство по констатираното нарушение. При съпоставка между двата действащи закона се установява, че не е отпаднала наказуемостта за това деяние. Изразява несъгласие с разбирането, че е следвало да се прекрати производството поради липсваща приложима норма. Наказателното постановление отговаря на императивните изисквания на закона, поради което същото е правилно и законосъобразно. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспореното решение №751/05.12.2018 год., постановено по НАХД №2238 по описа за 2018 год. на Районен съд Стара Загора и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Ответникът по касация – „Нармаг“АД, представлявано от З.С. и С.К.– заедно, чрез пълномощника си по делото адв. Л. в депозираното възражение срещу касационната жалба, както и в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на Районния съд правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на решението по АНХД №2238/2018 год. на Районен съд Стара Загора, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Районен съд гр. Стара Загора е отменил наказателно постановление №6/25.05.2018 год. на Началника на отдел „ОП“ към ОД на МВР - Стара Загора, с което на ответника по касация е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10 000.00 лв. Отговорността е ангажирана за нарушение на чл.4, ал.1 от ЗЧОД. От фактическа страна е прието, че на 18.12.2017 год. около 14.20 часа в обект „Универсален магазин“, находящ се в гр. Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“№101, собственост на „Нармаг 97“АД, при извършена проверка се установява, че „Нармаг“АД извършва частна охранителна дейност по смисъла на чл.5, ал.1, т.2 от ЗЧОД, състояща се в охрана на имуществото на „Универсален магазин“ и „паркинг“ към него и осигурява пропускателен режим на МПС, без да е получило лиценз по надлежния ред, съгласно изискванията на ЗЧОД. Дейноста по охрана се осъществява чрез А.Ж.Е., Й.Ф.К., И.Д.П.. С това деяние е нарушена разпоредбата на чл.4, ал.1, т.2 от ЗЧОД /отм./ След извършването на нарушението е приет нов ЗЧОД /в сила от 31.03.2018 год./, в който същото задължение е предвидено в чл.4, ал.1 във връзка с чл.5, ал.1, т.2. За това нарушение е предвидено наказание в чл.72, ал.1 от ЗЧОД /нов/. Не са налице основанията на чл.3 от ЗАНН.

За да отмени наказателното постановление, Старозагорският районен съд приема, че АУАН и наказателното постановление формално отговарят на законовите изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Безспорно е установено, че на посочената в наказателното постановление дата, изброените три лица осъществяват охранителна дейност, като са назначени на длъжност охранител и с работодател „Нармаг“АД. Приел е обаче, че собственик на охраняваните имоти не е „Нармаг 97“АД, който е акционер в „Нармаг“АД, но не и собственик на недвижимите имоти, посочени в обжалваното наказателно постановление като универсален магазин и паркинг. Приел е обаче, че е налице неправилна правна квалификация, тъй като собствеността на охраняваните имоти предполага осъществяването на състава на административното нарушение на чл.4, ал.1 във връзка с чл.5, ал.1, т.5 от ЗЧОД /отм./ - самоохрана на имущество на търговци или юридически лица, а не както е квалифицирано като нарушение на чл.4, ал.1 във връзка с чл.5, ал.1, т.25 от ЗЧОД /отм./ - охрана на имуществото на физически и юридически лица. Не на последно място е приел, че е налице неправилно посочване на санкционната разпоредба от стария закон, тъй като към момента на издаване на наказателното постановление същият не е бил действащ, а е следвало да се посочи санкционната разпоредба от новия закон. Всичко това го е мотивирало да постанови решение за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Жалбата е неоснователна.

При постановяването на своето съдебно решение, въззивният съд се е ръководил от установените по делото факти. Съдът е направил задълбочен и правилен анализ на фактите и приложимите законови разпоредби и е постановил решението си в съответствие с приложимите материално правни разпоредби.

Правилно е прието, че е налице неправилна правна квалификация на установеното по делото неправомерно поведение, изразяващо се охрана на посочените обекти, без съответния лиценз. Неправилното установяване на собствеността на обектите обаче е довело и до грешка в правната му квалификация. По делото не са събрани доказателства, че универсалния магазин и паркинга са собственост на „Нармаг 97“АД, за да се квалифицира деянието като охрана на имуществото на физически и юридически лица, а се установява, че е собственост на наказаното лице, което от своя страна е предпоставка за квалифицирането на осъществяваната охрана като самоохрана. Това е установено и от сведенията дадени от С.И.П. – прокурист на „Нармаг“АД, в които същият е декларирал, че дружеството притежава универсалният магазин и извършва дейност по самоохрана без съответния лиценз. В подкрепа на това са и изисканите и представени договори за охрана със СОТ, сключени между „Нармаг“АД и „Технопол секюрити Стара Загора“ООД за обекти – портиерна на бул.“Цар Симеон Велики“№101, партер източен вход; подземен паркинг на бул.“Цар Симеон Велики“№101; стая управител на бул.“Цар Симеон Велики“№101, ет.4, стая 8; каса на бул.“Цар Симеон Велики“№101, ет.4, стая 10. Видно от тях, стопанисването на универсалният магазин, както и на паркинга се осъществява от „Нармаг“АД, а не от „Нармаг 97“АД. Всъщност по преписката няма нито едно събрано доказателство, че собствеността на универсалният магазин и паркинга е на „Нармаг 97“АД. Неправилната правна квалификация е самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на обжалваното наказателно постановление.

Основателно е касационното оплакване, че правилно е посочена като санкционна разпоредбата на чл.42, ал.1, т.2 от ЗЧОД /отм./. Както правилно е посочено в касационната жалба, разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗАНН, предвижда задължение за прилагане на закона, който е бил в сила към датата на извършване на нарушението, което е и общия принцип и е приложим както по отношение на нарушената разпоредба, така и по отношение на санкционната такава. Изключение от това общо правило е дадено в ал.2 на същата разпоредба, която предвижда прилагането на по-благоприятната разпоредба, ако е налице изменение на закона след извършването на нарушението. Това изключение отново е приложимо и за нарушената и за санкционната разпоредба. Основание за прилагане на принципа на "по-благоприятния закон" е налице тогава, когато в периода между извършване на административното нарушение и влизане в сила на наказателното постановление е изменена /респ./ отменена разпоредбата, установяваща съставомерните елементи на деянието, въз основа на които същото е било квалифицирано като административното нарушение към момента на извършването му или се изменя видът и/или размерът на предвидената за това нарушение административна санкция. В конкретния случай, задължението за осъществяване на частна охранителна дейност след получаването на съответния лиценз е налице и в стария и в новия закон, като нарушаването води до съответната санкция, която и по новия и по стария закон е еднаква.

При извършената служебна проверка на допустимостта и валидността на решението, съдът намира, че същото е постановено по надлежно подадена жалба в срок, постановено е от законен състав, а при разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

По тези съображения касационният състав на Административен съд Стара Загора намира, че решение №751/05.12.2018 год., постановено по НАХД №2238 по описа за 2018 год. на Старозагорския районен съд, е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с приложимия материален закон, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, пр. АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №751/05.12.2018 год., постановено по НАХД №2238 по описа за 2018 год. на Районен съд Стара Загора.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.