Р Е Ш Е Н И Е

№ 86 28.03.2019 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на седми март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: РАЙНА ТОДОРОВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретар Албена Ангелова

и с участието на прокурор Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 58 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Първо Районно управление – Стара Загора към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, срещу Решение № 674 от 30.10.2018г., постановено по АНД № 822/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 1959а-604 от 13.03.2018г., издадено от Началника на Първо Районно управление – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основание по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради несъответствие на неговото съдържание с императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Поддържа, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на съставомерно от обективна и субективна страна деяние по повдигнатото обвинение, обосновано в необходимата степен от фактическа и правна страна в наказателното постановление. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да са постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 1959а-604 от 13.03.2018г. на Началника на Първо РУ – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – Г.П.Г., редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното съдебно решение, като постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Г.П.Г. *** против Наказателно постановление /НП/ № 1959а-604 от 13.03.2018г., издадено от Началника на Първо Районно управление – Стара Загора към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 1959а-604 от 08.03.2018г., на Г.Г. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50лв., на основание чл.116, ал.2 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, за нарушение на чл. 99, ал.1 от ЗГР. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на „06.03.2018г. около 18.15 часа в гр. Стара Загора, сградата на Първо РУ – Стара Загора, при извършена полицейска проверка се установи, че лицето не е заявило промяна на настоящия си адрес в законоустановения 30 дневен срок“.

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че независимо, че наказателното постановление се издава въз основа на съставен АУАН и на повдигнатото с него административно обвинение, мотивната част на НП следва да съдържа приетото за установено от наказващия орган и отделно описание на нарушението с посочване на обстоятелствата, свързани с обективните и субективните признаци от състава на нарушението, като основен елемент от императивния реквизит по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Обосновал е извод, че доколкото в случая това не е спазено, съдържанието на наказателното постановление не съответства на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за неговата формална законосъобразност.

Решението на Старозагорския районен съд е правилно.

Макар и по различни от изложените в обжалваното решение съображения, изцяло се споделя извода на въззивния съд, че наказателното постановление е издадено в нарушение на законово регламентираните формални изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН досежно неговото съдържание. Пълнотата на описанието на нарушението, както от фактическа, така и от правна страна, е функция на конкретния административнонаказателен състав. В случая Г.Г. е санкциониран на основание чл.116, ал.2 от ЗГР, съгласно която разпоредба за извършени от граждани нарушения на ЗГР се налага глоба от 50 лева до 300 лева. От правна страна административното обвинение се основава на извършено от Г.Г. нарушение на чл.99, ал.1 от ЗГР, която норма регламентира че всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес. За да е налице изискуемото се от закона пълно описание на нарушението от фактическа страна, е необходимо в наказателното постановление да се съдържа описание на съставомерните елементи на деянието, както и всички релевантни за ангажирането отговорността обстоятелства по обвинение за допуснато нарушение на чл. 99, ал.1 от ЗГР. Доколкото изпълнителното деяние на вмененото на санкционираното лице нарушение на чл.99, ал.1 от ЗГР се изразява в бездействие - незаявена промяна на настоящия адрес в законово установения 30 дневен срок, административнонаказателното обвинение е следвало да бъде обосновано от гл.т наличието на възникнало за лицето задължение и изтичането на нормативно регламентирания срок, в който това задължение е следвало да бъде изпълнено. Това обосноваване от фактическа страна се свързва с посочване на регистрирания към датата на проверката настоящ адрес на лицето, настъпилата промяна на настоящия му адрес /т.е на адреса, на който живее/ и момента, от който настоящият адрес е бил променен, съотв. от който е започнал да тече срока по чл.99, ал.1 от ЗГР за заявяване на настъпилата промяна. В случая в НП не се съдържа описание на нито един от релевантните факти за наличието на съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като нарушение на чл.99, ал.1 от ЗГР. С посочването, „че лицето не е заявило промяна на настоящия си адрес в законоустановения 30 дневен срок“, не се изпълнява изискването на закона за описание на нарушението от гл. т на съставомерните елементи на деянието и всички обстоятелства, свързани с обективните признаци от състава на нарушението. На практика описанието на нарушението се свежда до един извод, който обаче е необоснован от фактическа страна на първо място от гл. т. наличието на настъпила промяна на настоящия адрес /по см. на чл. 94, ал.1 от ЗГР/ на лицето Г.Г.. Отделно от това както беше посочено, изпълнителното деяние, с което се осъществява състава на посоченото в наказателното постановление нарушение, е под формата на бездействие. Едно бездействие може да бъде квалифицирано като административно нарушение тогава, когато представлява неизпълнение на нормативно установено задължение за определено действие. Началният момент, от който бездействието е релевантно за съставомерността на деянието и е налице довършено нарушение, е денят, следващ изтичането на законово регламентирания срок за изпълнение на задължението. В случая в обстоятелствената част на наказателното постановление не е посочен нито началния момент, от който следва да се счита, че за Г.Г. е възникнало задължение по чл.99, ал.1 от ЗГР, нито датата на извършване на нарушението – т.е датата, на която е налице довършено нарушение и основание за налагане на административна санкция по чл.116, ал.2 от ЗГР. Всичко това води до необоснованост на административнонаказателното обвинение за възникнало и неизпълнено в законово регламентирания срок задължение по чл.99, ал.1 от ЗГР, като основание за налагане на административна санкция по чл.116, ал.2 от ЗГР. В този смисъл правилен като краен резултат е извода на въззивния съд, че Наказателно постановление № 1959а-604 от 13.03.2018г. на Началника на Първо РУ – Стара Загора, не съдържа описание на нарушението с посочване на обстоятелствата, свързани с обективните и субективните признаци от състава на нарушението, като основен елемент от императивния реквизит по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Допуснатото от наказващия орган съществено процесуално нарушение е довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, реализиращо се в рамките на фактически и юридически формулираното съдържание на наказателното постановление и представлява абсолютно основание за неговата отмяна, като незаконосъобразно.

Касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното съдебно решение е посочено бланкетно – не са релевирани каквито и да е било допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3 от НПК. Не са установени порочни действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 674 от 30.10.2018г., постановено по АНД № 822/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 1959а-604 от 13.03.2018г., издадено от Началника на Първо Районно управление – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.