Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 80                                                28.03.2019 г.                               гр. Стара Загора

 

     В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

            Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                                                                                           

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                                                                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                                   МИХАИЛ РУСЕВ

       

при секретар  Пенка Маринова                                                                         

и с участието на прокурор Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от  съдия  Г. Динкова КАН дело № 62 по описа за 2019 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. 

Образувано е по касационна жалба на „Заложна къща Доверие“ ЕООД, ЕИК 200678191, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул.“Христо Ботев“ № 2, срещу Решение № 433/ 07.12.2018г., постановено по АНД № 1026/ 2018г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 38-105/ 01.08.2018г., издадено от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ гр.София. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Твърди се, че дружеството не е извършило вмененото му нарушение, тъй като от една страна не е имало задължение да приложи мерките за идентификация по чл.4, ал.1 от ЗМИП /отм., ДВ бр. 27 от 27.03.2018г./, с оглед предмета и стойността на сделката, а от друга – извършената идентификация с документ за самоличност и вписване на данните от същия в издадения заложен билет, изпълнявало изискването на чл.6, ал.1, т.2 във вр. с ал.3 от ЗМИП /отм./. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да са постанови друго, с което да бъде отменено издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – Държавна агенция „Национална сигурност“ гр.София /ДАНС/, редовно и своевременно призован, не се представлява в съдебно заседание. По делото е представено писмено становище, с което се оспорва касационната жалба като неоснователна и се иска обжалваното съдебно решене да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на „Заложна къща Доверие“ ЕООД гр.Велинград срещу НП № 38-105/ 01.08.2018г., издадено от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ гр.София, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., на основание чл.116, ал.1, т.2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, за нарушение на чл.6, ал.1, т.2 във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМИП/отм./ и чл.2, ал.1 и ал.3, т.3 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Административно наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че „Заложна къща Доверие“ЕООД, в качеството си на задължено лице по чл.3, ал.2, т.9 от ЗМИП/отм./, не е идентифицирало с официален документ за самоличност клиента си K.M, при сключване на договор за заем във формата на заложен билет № 00700031673 от 12.10.2016г. със срок на заема 30 дни и размер 40.00лв. В заложния билет K.M с ЕГН **********, била идентифицирана чрез вписване на номер на лична карта № ******, издадена от МВР – София, като по време на проверката не било представено копие от същата. При извършена служебна справка на електронната страница на МВР – Справки за български лични документи, се установило, че документ с № ******, вписан в заложен билет № 00700031673/ 12.10.2016г. като лична карта, представлява разрешение за пребиваване. В обстоятелствената част на наказателното постановление са изложени и мотиви защо се приема, че дружеството е задължено лице по см. на чл.3, ал.2, т.9 от ЗМИП/отм./, съображения относно липсата на предпоставки описаното деяние да бъде квалифицирано като маловажен случай и приложимостта на чл.3, ал.1 от ЗАНН за налагане на санкция на основание чл.116, ал.1, т.2 от новия Закон за мерките срещу изпирането на пари /обн.ДВ, бр.27 от 27.03.2018г./.

Казанлъшкият районен съд е потвърдил обжалваното НП по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Приел е, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение, с посочване на релевантните за съставомерността на деянието факти и обстоятелства. Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в НП фактическа обстановка и допуснатото от „Заложна къща Доверие“ЕООД“ ЕООД нарушение на чл.6, ал.1, т.2 във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМИП/отм./ и чл.2, ал.1 и ал.3, т.3 от ППЗМИП,  като основание за налагане на административна санкция по чл.116, ал.1, т.2 от ЗМИП.  

Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона. 

Не може да бъде споделен довода на касатора, поддържан и пред въззивния съд, че не е попада в кръга на субектите, задължени да спазват изискването на чл.4, ал.1 от ЗМИП/отм./. С тази разпоредба се въвежда задължение лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от с.з. да идентифицират клиентите си при установяване на търговски или професионални отношения, в т. ч. при откриване на сметка, както и при извършване на операция или сключване на сделка на стойност над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, а лицата по чл. 3, ал. 2, т. 1 - 4, 9 - 11, 13, 28 и 32 - и при извършване на операция или сключване на сделка в наличност на стойност над 10 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута. Идентифицирането на клиентите се извършва от всички лица по чл. 3, ал. 2 и ал. 3 ЗМИП при наличие на някоя от описаните в чл.4, ал.1 хипотези: 1. когато се установяват търговски или професионални отношения; 2. когато се открива сметка; 3. когато се извършва операция или се сключва сделка на стойност над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, а за лицата по чл. 3, ал. 2, т. 1 - 4, 9 - 11, 13, 28 и 32 ЗМИП/отм./, сред които попада и санкционираното лице - когато се извършва операция или се сключва сделка в наличност на стойност над 10 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута. В случая предоставянето на паричен заем на физическо лице в размер на 40 лева срещу залагане на вещи – компютри и периферия, таблет, представлява сделка по занятие и попада в обхвата на понятието "търговски или професионални отношения" по см. на § 1, т. 1 ДР на ЗМИП, поради което за „Заложна къща Доверие“ЕООД е възникнало задължението по чл.4, ал.1 от ЗМИП /отм./.

За надлежна идентификация на клиентите – физически лица, нормата на чл. 6, ал.1, т.2 изисква представяне на официален документ за самоличност и регистриране на неговия вид, номер, издател, както и на името, адреса, единния граждански номер. От събраните по делото доказателства /разпечатка от електронната страница на МВР –Справка за български лични документи и писмо рег.№ 536400-16617 от 28.09.2018г. на директора на Дирекция „Миграция“ – МВР/  се установява по несъмнен начин, че лицето K.M, с което „Заложна къща Доверие“ЕООД е сключило договор за заем във формата на заложен билет № 00700031673 от 12.10.2016г., е било идентифицирано чрез представеното от него разрешение за пребиваване № ******, валидно до 01.03.2021г., неправилно посочено в заложния билет като „лична карта“ на лицето. Този документ обаче, макар по своята същност да представлява български личен документ, по арг. от разпоредбата на чл.1, ал.5 от ЗБЛД, не е документ за самоличност. Аргумент за този извод може да бъде извлечен както от съдържанието на чл.1, ал.5 ЗБЛД, където е направено разграничение между документи за самоличност /т.1/ и документи за пребиваване/т.3/, така и от разпоредбата на чл.3, ал.4 от ЗБЛД, съгласно която документите за пребиваване удостоверяват само правото на пребиваване на територията на Република България. В чл. 14, ал.1 от ЗБЛД са изброени българските документи за самоличност, които се издават на чужденци и отговарят на характеристиката на §1, т.1 от ДР на ЗБЛД, сред които обаче не попада разрешението за пребиваване. В ал.2 изрично е посочено правото за получаване на документ, удостоверяващ право на пребиваване по смисъла на Регламент ЕО 1030/2002 г. Лицата, попадащи в кръга на нормата са със статут на пребиваващи по смисъла на Закона за чужденците в Република България, като в нормата на чл. 57, ал.1 от ЗБЛД изрично е уреден начинът на идентификацията им – същите се легитимират с национален документ за задгранично пътуване и удостоверяват правото си на пребиваване с разрешение за пребиваване съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002. Същото следва и по аргумент за обратното от нормата на чл. 59, ал.1 от ЗБЛД, която изчерпателно предвижда видовете документи за самоличност на чужденци, между които не са разрешенията за пребиваване. Такива изобщо не се предвиждат за издаване на лица със статут на пребиваващи, тъй като същите се легитимират с документа за самоличност от страната на произход.

По изложените съображения, следва еднозначно, че надлежна легитимация на чужденец с право на пребиваване на територията на Република България следва да бъде извършена с неговия документ за самоличност, издаден от държавата на произход, а не чрез удостоверение за пребиваване, което представлява български личен документ, удостоверяващ единствено правото чужденецът да пребивава на територията на страната, но не представлява документ за самоличност по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗБЛД, респ. на чл. 6, ал.1, т.2 от ЗТИП.

 

Следователно отправеното административнанаказателно обвинение в случая е фактически, правно и доказателствено обосновано, поради което и изводът на въззивния съд за доказаност на административното нарушение е законосъобразен. Обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 433/ 07.12.2018г., постановено по АНД № 1026/ 2018г. по описа на Районен съд - Казанлък.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                                    

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.    

 

                                                                                                             2.