Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                  

                                                                                          

            № 87       28.03.2019 година   град Стара Загора

 

 

                           В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А  

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на седми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                              

 

                                                  Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                 Членове:           РАЙНА ТОДОРОВА  

                                                                              МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретар Албена Ангелова     

и с участието на прокурор Константин Тачев                                           

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова  КАН дело № 67 по описа  за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

 

           Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

 

Образувано е по касационна жалба на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор – гр. София, срещу Решение № 75 от 27.11.2018г., постановено по АНД № 56/ 2018г. по описа на Районен съд - Гълъбово, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № НЯСС - 60 от 05.02.2018г., издадено от Заместник председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ – гр. София.    

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа че необосновано е прието, че административнонаказващият орган неправилно е приложил материалния закон като е посочил за нарушена правната норма на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите. Твърди, че доколкото нарушеното правило за поведение се съдържа в самата санкционна норма и съотв. тъй като разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е материалноправна и санкционна, с посочването й не е налице възприетото от въззивния съд нарушение на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Поддържа и че съдът едностранчиво и изолирано е преценил събраните по делото доказателства, което е довело до нелогичност и неправилност на мотивите, като взетото решение не се основава на обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, в нарушение на чл.14, ал.1 от НПК. С подробно изложени съображения по наведените касационни основания и такива че безспорно е установено доказано наличието на съставомерно от обективна страна деяние по повдигнатото административнонаказателно обвинение, е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № НЯСС - 60 от 05.02.2018г. на Заместник председателя на ДАМТН – гр. София.  

 

Ответникът по касационната жалба – Община Гълъбово, чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Гълъбовският  районен съд е постановил отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.      

 

           Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

          

           Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

Производството пред Районен съд – Гълъбово се е развило по жалба на Община Гълъбово против Наказателно постановление /НП/ № НЯСС - 60 от 05.02.2018г., издадено от Заместник председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор – гр. София, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 07-082/ 11.12.2017г., на Община Гълъбово, на основание чл. 200, ал.1, т.39 от Закона за водите /ЗВ/, е наложена имуществена санкция в размер 1 000лв., за нарушение на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена на 02.11.2017г. проверка на язовир „Соатя”, находящ се в поземлен имот № 000026 в землището на с. Помощник, община Гълъбово, собственост на Община Гълъбово, чрез обход и оглед на язовирната стена и съоръженията към нея, е установено, че в левия край бетонът на горната плоча на преливника е компрометиран и преминаването на високи води през него ще застраши безопасната експлоатация на язовирната стена и съоръженията към нея – т.е че не е изпълнено от собственика на язовир „Соатя” задължителното предписание, дадено в Констативен протокол № 07-06-450/ 16.08.2017г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях”, а именно: Да възстанови експлоатационното състояние  на преливника, като се извършат ремонтни дейности на горната плоча на водоскока, със срок за изпълнение 31.10.2017г.

   Гълъбовският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че съдържанието на наказателното постановление не съответства на императивните законови изисквания по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като посочената като нарушена законова разпоредба не съдържа правило за поведение и не регламентира административно задължение, неизпълнението на което да представлява подлежащо на санкциониране съставомерно деяние – административно нарушение по см. на чл.6 от ЗАНН. В мотивите към решението са изложени съображения, че допуснатото от наказващия орган нарушение на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН е съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на привлеченото към отговорност лице и съставляващо абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

 

            Решението на Гълъбовския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

 

  Административнонаказателната отговорност на Община Гълъбово е ангажирана на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите /в приложимата към датата на извършване на деянието и към датата на издаване на НП редакция -ДВ, бр. 58 от 2015г., в сила от 1.01.2016г./, предвиждаща наказание имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв. за юридическо лице, което не  изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 2 и чл. 190а, ал. 1, т. 3 от същия закон. Разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите в приложимата редакция регламентира правото на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Сама по себе си тази норма не съдържа правило за поведение, насочено към субект като наказаното в случая лице. Тя урежда компетентност на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и на оправомощените от него длъжностни лица да извършват определени правни действия, каквото представлява даването на задължително предписание. С включването й в административнонаказателния състав на чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите волята на законодателя вероятно е била да се санкционира бездействието при изпълнение на даденото предписание. Такова неизпълнение вече е изрично разписано като административно нарушение с въвеждането на нова ал.2 на чл.190а от Закона за водите /ДВ бр.55 от 03.07. 2018г./, съгласно която разпоредба собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл.138а, ал.3, т.5, респективно с приемането на нова редакция на чл.200, ал.1, т.39, предвиждаща за неизпълнение предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или задължение по чл.190а, ал.2 да се налага наказание глоба или имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв. Следователно самият законодател е установил непрецизност в предходната редакция на административно наказателния състав, позволяваща различни тълкувания, и е предприел действия по отстраняването й. В този контекст трябва да бъде споделено становището, че НП № НЯСС - 60 от 05.02.2018г. на Заместник-председателя на ДАМТН е издадено в нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, след като сочената в него за нарушена правна норма не обективира конкретно нареждане за определено поведение на задължените лица.

 

Неправилната правна квалификация на деянието е процесуално нарушение от категорията на съществените, ограничаващо правото на защита на нарушителя, реализиращо се в рамките на фактически и юридически формулираното съдържание на наказателното постановление и представлява абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, както правилно и обосновано е прието в обжалваното решение на Гълъбовския районен съд.

        

При постановяването на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. Съдът не е преценявал едностранчиво и избирателно събраните доказателства, доколкото е формирал извода си за формална незаконосъобразност на наказателното постановление единствено въз основа на обективираното в неговото съдържание и очевидно няма как решението да е взето в нарушение на чл.14, ал.1 от НПК. При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.

                                                                                                                                                    

            С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

 

           Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 75 от 27.11.2018г., постановено по АНД № 56/ 2018г. по описа на Районен съд - Гълъбово, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № НЯСС - 60 от 05.02.2018г., издадено от Заместник председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор – гр. София.  

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                          

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.     

                                                                      

   

        2.