Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   144

 

    гр. Стара Загора, 16.05.2019 година

 

                             В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                   Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                Членове:  МИХАИЛ РУСЕВ

                                                                          СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: Зорница Делчева

и с участието на прокурора: П.  Георгиев      

като разгледа докладваното от  съдия  Манолов КАН дело № 71 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във  връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба на Х.  К. ***, против Решение №756/06.12.2018г., постановено по АНД №2361/2018г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено наказателно постановление (НП), с наложена на касатора глоба за нарушение на Закона за движение по пътищата (ЗДвП). В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че акта за установяване на административно нарушение (АУАН) е съставен извън тримесечния срок от откриване на нарушителя, регламентиран в чл.34, ал.1 ЗАНН. По подробно изложени доводи, в т.ч. и за  допуснати и други нарушения при издаване на НП, а именно неспазване императивното изискване на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН се иска отмяна на постановеното съдебно решение и отмяна на издаденото НП.

 

Касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява в  съдебно заседание. Чрез своя пълномощник адв. П.К. поддържа касационната жалба и представя доказателства, с които твърди, че на административнонаказващия орган е била известна личността на евентуалния извършител на нарушението, като сочи, че неправилно районният съд е приел, че личността на водача е станала известна едва с попълването на декларацията по чл.188 от ЗДвП.

 

Ответникът по касация ОД на МВР Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява и не взема становище по основателността на жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, като сочи, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и  моли същото да бъде оставено в сила.

 

 Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното  решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество  жалбата се явява неоснователна

 

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Х.К. ***-1228-001908 от 15.05.2018г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция Стара Загора, с което въз основа на АУАН серия Д, бланков №18-1908/25.04.2018г. на К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП.

 

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че Х.К.К. на 20.10.2017г., около 06:30 часа, в гр.Стара Загора, на ул.Свети Княз Борис пред №136, в посока изток, паркира лек автомобил БМВ с рег.№СТ9737ВС, собственост на „Стрега-Нера“ ЕООД, като не съобразява поведението си с пътен знак В-27. АУАН е съставен на основание определение №1609/07.11.2017г. на Районен съд Стара Загора и определение №1/08.01.2018г. на Административен съд Стара Загора. С това деяние се сочи за нарушена разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП.

 

С обжалваното съдебно решение Районен съд Стара Загора е потвърдил посоченото НП. Прието е, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи  отмяна на обжалваното НП. Съдът кредитира свидетелските показания на актосъставителя и  свидетеля по съставяне на АУАН, събрани в хода на съдебното следствие, от които се установява напълно фактическата обстановка, описана в АУАН. Не е възприето възражението на жалбоподателя, че АУАН е съставен след изтичане на 3-месечния срок по чл.34, ал.1 ЗАНН. Обосновава, че идентифицирането на управителя на дружеството „Стрега-Нера“ ЕООД, чиято собственост е лекият автомобил, не означава, че е установена самоличността на извършителя на нарушението. Затова приема, че датата, от която започва да тече 3-месечният срок по чл.34, ал.1 ЗАНН, е датата, на която жалбоподателят е попълнил  декларация по чл. 188 ЗДвП и непосредствено след това му е бил съставен АУАН. Не е възприето и възражението на жалбоподателя, че е допуснато нарушение на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, както и че е допусната неяснота в НП, довела до ограничаване на правото му на защита, като е посочено, че „не съобразява поведението си с пътен знак В-27 или В-28“. Обосновава, че тази неяснота е допусната при квалифициране на нарушението, поради което приема, че последващото посочване и на пътен знак В-28 не ограничава правото на защита на жалбоподателя.

 

Решението на Районен съд Стара Загора съд е правилно.

 

Настоящият касационен състав споделя извода на Районен съд Стара Загора за формална и материална законосъобразност на НП. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, изяснил е относимите факти и е извършил цялостен и задълбочен контрол за законосъобразност на обжалваното НП. Фактическата обстановка е правилно установена въз основа на доказателствата, събрани в административното и съдебното производство. Изводите на съда относно компетентността на наказващия орган, спазване на процесуалните правила и съответствието на съдържанието на НП с изискванията на ЗАНН, материалната законосъобразност на НП, са обосновани и правилни. Обсъдени са възраженията и доводите на наказаното лице, които се повтарят и в касационната жалба. Съдът е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се споделят напълно от настоящата инстанция и на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК не следва да бъдат повтаряни.

 

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че по-краткия давностен срок от три месеца по чл.34, ал.1 от ЗАНН се прилага от откриване на нарушителя, а едногодишния – от извършване на нарушението. Тримесечния срок се прилага, когато контролния орган установи едновременно признаците на нарушението и съответния нарушител. При констатиране единствено на нарушението, тече само едногодишния срок, без да е започнал да тече срока от три месеца. Последният започва да тече едва, когато е установен и извършителя на деянието. В случая нарушението е установено на 20.10.2017г., когато е съставен фиш на името на управителя на дружеството – собственик на автомобила. За установяване на самоличността на нарушителя следва да се приеме момента, в който законният представител на дружеството е посочил данни за това кой е управлявал процесния автомобил, а това е станало на 24.04.2018г. с попълването на приложената в материалите на въззивното дело декларация, като на същата дата е съставен и АУАН. Поради това следва да се приеме, че посочените в касационната жалба възражения за неспазване на тримесечни срок по чл.34 от ЗАНН се явяват неоснователни, тъй като установяването на самоличността на нарушителя и съставянето на АУАН е станало на една и съща дата.

 

В заключение следва да се отбележи, че е неоснователно оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на решението, което дори не е конкретизирано в жалбата, а касационната инстанция няма задължение да проверява служебно съдебния акт в такава насока.

 

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №756 от 06.12.2018г., постановено по АНД №2361/2018г. по описа на Районен съд Стара Загора.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                         

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                                                                                          2.