Р Е Ш Е Н И Е

№ 103 18.04.2019 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Ива Атанасова

и с участието на прокурор Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 73 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, против Решение № 771 от 13.12.2018г., постановено по АНД № 2409/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 1 от 25.05.2018г., издадено от Началник отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление не съответстват на императивните законови изисквания досежно тяхното съдържание. Поддържа, че необосновано съдът е приел, че неправилно е определен адресатът на законово регламентираното задължение, за неизпълнение на което е наложена административна санкция. Твърди, че при неправилно тълкуване и прилагане на чл.3 от ЗАНН, е формулиран извод за незаконосъобразно налагане на санкцията на основание отменения към датата на издаване на наказателното постановление Закон за частната охранителна дейност. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 1 от 25.05.2018г. на Началник отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – П.Д.Т., чрез пълномощника си по делото, в съдебно заседание и в представените писмен отговор и писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е постановил отмяна на наказателното постановление, за което излага подробни съображения.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на П.Д.Т. *** против Наказателно постановление № 1 от 25.05.2018г., издадено от Началник отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 349а-1 от 17.01.2018г., на П.Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв., на основание чл. 45 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД, отм./, за нарушение на чл.27, ал.6, предл. първо от ЗЧОД /отм./. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основа на това, че при извършена на 17.11.2017г. при постъпване на уведомително писмо с изх. № Р-1220 от 14.11.2017г. на „ЮСИС” ООД в ОД на МВР – Стара Загора, служители на „Контрол на общоопасните средства”, сектор „Опазване на обществения ред и териториална полиция” в отдел „Охранителна полиция” на ОД на МВР – Стара Загора при прилагане на функции по контрол върху частната охранителна дейност на основание чл.41, ал.1 от ЗЧОД, са констатирали, че Петко Т., в качеството си на управител на „ЮСИС” ООД – юридическо лице, извършващо частна охранителна дейност по чл.5 от ЗЧОД, в 14-дневен срок от сключването на трудов договор № 17/8 от 18.01.2017г. с Т.С.Т. на длъжност „Охранител”, не е предприел необходимите действия да уведоми писмено за това компетентния орган – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, на чиято територия работи лицето. Посочено е, че срокът за уведомяване е изтекъл на 01.02.2017г.

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП не съответстват на императивните законови изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Обосновал е, че доколкото субект на задължението по чл.27, ал.6 от ЗЧОД /отм./ е юридическото лице, извършващо частна охранителна дейност по чл.5 от ЗЧОД - „ЮСИС” ООД, неправилно и несъответно на законово регламентирания административнонаказателен състав, за неизпълнението на това задължение е ангажирана отговорността на физическото лице – управител на дружеството. В мотивите към решението са изложени и съображения, че незаконосъобразно санкцията е наложена на основание отменения към датата на издаване на наказателното постановление Закон за частната охранителна дейност.

Решението на Старозагорския районен съд е правилно.

Административнонаказателната отговорност на П.Д.Т. е ангажирана на основание чл. 45 от Закона за частната охранителна дейност /отм./, съгласно която разпоредба който не изпълни друго задължение, произтичащо от този закон или подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба от 200 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. От правна страна обвинението е обосновано с неизпълнение на задължението по чл.27, ал.6 от ЗЧОД /отм./, която норма е регламентирала, че в 14-дневен срок от сключването на трудовия договор лицата, извършващи дейност по чл.5, уведомяват писмено за това компетентния орган, издал лиценза или вписал удостоверяването по чл.2, ал.2, т.2, като посочват трите имена, ЕГН или личния номер на лицето, номера на трудовия договор и срока, за който е сключен, като уведомяването се извършва чрез директора на съответната областна дирекция на МВР, на чиято територия работят лицата по ал. 1. От анализа на нормативната регламентация по чл.27, ал.6 от ЗЧОД /отм./ и систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.5, ал.1 във вр. с чл.2, ал.1 и ал.2, може да се направи извод, че адресати на законово предвиденото задължение са търговците, извършващи частна охранителна дейност по ЗЧОД. Доколкото физическите лица /с изключение на регистрираните като еднолични търговци по ТЗ/, не могат да осъществяват частна охранителна дейност по чл.5 във вр. с чл.2, ал.1 от ЗЧОД /отм./, те не са и субекти на задължението по чл.27, ал.6 от ЗЧОД /отм./. След като не са субекти на това задължение, физическите лица не могат да бъдат и субекти на административнонаказателна отговорност по чл.45 от ЗЧОД /отм./, свързваща налагането на санкция за неизпълнение на задължение, произтичащо от този закон.

Ето защо фактически и правно обоснован е направения от въззивния съд извод, че неправилно физическото лице П.Д.Т. е санкциониран с налагане на административно наказание за неизпълнение на задължение, което законът регламентира и вменява като задължение на търговеца, извършващ частна охранителна дейност по ЗЧОД. Само по себе си обстоятелството, че П.Т. е управител на „ЮСИС” ООД – търговецът, извършващ частна охранителна дейност по чл.5 от ЗЧОД, не е основание да се приеме, че физическото лице следва да бъде санкционирано за неизпълнение на нормативно предвидено задължение за юридическото лице. Формулировката на административнонаказателния състав на чл.45 от ЗЧОД /отм./ регламентира налагането на санкция единствено на лицето – адресат на задължение по ЗЧОД, при неизпълнение на това задължение /“който не изпълни друго задължение, произтичащо от този закон“/, като за разлика от други закони в случая не е предвидено санкционирането на длъжностното лице, в резултат на чието виновно и противоправно поведение задължението не е било изпълнено. Независимо, че касационната инстанция не споделя приетото от Старозагорския районен съд, че съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП не съответстват на императивните законови изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, неправилното привличане към административнонаказателна отговорност на санкционираното лице по обвинение за неизпълнение на задължение по чл. 27, ал.6 от ЗЧОД /отм./, представлява абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно, както е прието и в обжалваното решение.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 771 от 13.12.2018г., постановено по АНД № 2409/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 1 от 25.05.2018г., издадено от Началник отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.