Решение по Наказателно дело 74/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

№93 27.03.2019 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета год., в състав

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Минка Петкова и в присъствието на прокурор Константин Тачев, като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №74 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на ТД НАП Пловдив против Решение №425/30.11.2018г., постановено по АНД №1053/2018 год. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено наказателно постановление №314507-F64654/24.01.2018год., издадено от Заместник директора на ТД НАП Пловдив с наложена на «Петролпром България» имуществена санкция в размер на 600лв. за това, че на 23.11.2017г. в 17.43ч на обект – бензиностанция, находяща се в град Казанлък, ул. «Ген. Н.Г.Столетов» №1, в качеството си на задължено лице по чл. 3 ал.12 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални устройства / Наредбата/, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация фискално усторйство-електронна система с фискална памет, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. Извършената контролна покупка в 17.43часа на дизелово гориво на стойност 20.01лв, платени в брой на лицето Т.М.П. в качеството му на продавач-консултант в проверявания обект от И.Р.Н.в качеството й на клиент и вприсъствието на С.П.В.-проверяващ, преди легитимацията, не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, подробно описано, отговарящо и на условията на Наредбата. За извършената покупка е следвало да бъде зидаден фискален бон с №0031290. С този номер е въведен служебен бон от проверяващите за наличностите на горивата по нивомер. Като доказателство за резултатите от проверката е къкганет ХИХ кепия АА №0330098/23.11.2017г. ведно със събраните доказателства към него. От констатацията следва ,че «Петролпром България» ООД не е спазило реда и начина за издаване на документ за продажба издаден по установения ред, с което е нарушен чл.3 ал.2 от Наредбата във връзка с чл. 118 ал.1 от ЗЗДС, за което му е наложено административна санкция по чл. 185 ал.1 от ЗДДС.

За да отмени наказателното постановление РС Казанлък е изложил подробни доводи в изпълнение на задължение си за обсъждане на доказателствения материал поотделно и в съвкупност, въз основа на които е достигнал до извода за недоказаност на административното обвинение и оттам за не извършване на нарушението по чл.3 ал.2 от Наредбата.

С касацонната жалба са изложени съображения за необоснованост на изводите по фактите на РС Кзанлък, при което се е стигнало до неправилно приложение на материалния закон с отмяната на наказателното постановление. Твърди се, че свидетелските показания на лицето, извършило покупката в качеството си на клиент, потвърждават обстоятелствена част на повдигнатото обвинение, а именно, че контролните органи са присъствали по време на извършване на продажбата и след това са осъществили проверката т.е. след кат оса възприели не издаването на касовата бележка.

Ответника «Петролпром» България ООД взема становище за неоснователност на касационната жалба като с доводи изложени в писмено становище и в съдебно заседание поддържа тезата за не извършване на нарушение и начало на проверката преди да бъде дадена възможност на единствения му служител да предаде вече издадения автоматично касов бон на клиента, който факт се установявал от свидетелските показания.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че е обективно невъзможно на мястото на зареждане на горивото да бъде издаден касов бон.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Повдигнато е обвинение за не издаване на касов бон, но от протокола за проверка се установява, че няма разлика между разчетена касова наличност от ФУ в размер на 2936.82лв и фактическата наличност от 2937лв., а освен това е установено, че продажбите са отчитат. Установено е още, че при зареждане на автомобили фискалното устройство отчита автоматично продажбите без да е необходима воля на продавача и негово действие. Следователно факта, който безспорно са установили контролните органи е не връчване на касовия бон на лицето, осъществило покупка на гориво в бенизностанцията на 23.11.2017г. в 17.43часа, който час съвпада с началото на проверката, започната с легитимация по данни от протокола за проверка. Следователно посоченото в касационната жалба, че проверката е започнала след приключване на покупката и след дадена възможност да се връчи касов бон противоречи на официалния документ съставен от самите проверяващи. Според техните официално удостоверени за извършени действия, скритото наблюдение е приключило към 17.30ч т.е. към 17.43часа те вече са извършвали легитимация и са започвали проверката. Онова, което може да бъде повдигнато като обвинение е не връчване на касовия бон, но от свидетелските показания се установява, че свидетелката –клиент не е пожелала да изчака единствения служител, който да влезе, за да й го предаде от една страна, а от друга свидетелят П. е бил задържан веднага след приключване зареждане на горивото от свидетелката Н., с което действие е започнала и проверката. Показанията на П. и Н. съответстват на отразените в протокола действия на проверяващите, поради което всички изложени в касационната жалба фактически доводи се опровергават от представения от касатора официален документ. Следователно при отмяна на наказателното постановление поради липса на доказателства за извършеното нарушение на чл.3 ал.2 от Наредбата, РС Казанлък е постановил законосъобразно решение. След като няма разлика между касова и фактическа наличност и след като издаването на касовия бон е автоматично и независещо от продавача събитие, то следва извода, че единственото нарушение е не връчването на копие от касовия бон, този факт се регулира от друга правна разпоредба на Наредбата. Задължението за връчване е различно от задължението за издаване, което цели охрана на държавния бюджет и плащания на данъци за реално събраните приходи от търговската дейност по продажба на стоки.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №425/30.11.2018год., постановено по АНД №1053/2018 год. по описа на Районен съд Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.