Р Е Ш Е Н И Е № 115

гр. Стара Загора, 22.04.2019 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: РАЙНА ТОДОРОВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: Николина Николова

и с участието на прокурора: Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 78 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР Стара Загора против Решение №755 от 06.12.2018г., постановено по АНД № 2971/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с която е отменено наказателно постановление (НП) №17-1228-002314/17.07.2017г., издадено от Началник група към ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ Стара Загора. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва се извода на съда, че извършеното деяние не съставлява административно нарушение. Според касатора извършеното от ответника представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Въз основа на изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на решението, като бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касация А.И.М. ***, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител по делото. С писмено становище, представено по делото, пълномощникът на ответника адв.П. оспорва жалбата като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на А.И.М. против НП №17-1228-002314 от 17.07.2017г. на Началник група към ОД на МВР Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“ Стара Загора, издадено при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН въз основа на постановление №1415/22.06.2017г. за прекратяване на наказателно производство на прокурор от РП Стара Загора, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. При издаване на наказателното постановление е използван събраният доказателствен материал по ДП №1228-зм-102/2017г., образувано по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР, с чиито материали лицето М. е запознато.

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че А.М. на 11.04.2017г., около 12:15 часа, в гр.Стара Загора, по ул. Войвода Ст. Черногорски, в посока юг, в района на закусвалня „Македония“ до сградата на „Новотехпром“ управлява МПС – лек автомобил „Мерцедес С 220“, с рама №******, което не е регистрирано по надлежния ред. С това деяние е посочена за нарушена разпоредбата на чл.140, ал.1 ЗДвП.

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Стара Загора е отменил посоченото НП. За да постанови акта си въззивният съд е приел следното: в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН процесуалната функция на акта за установяване на административното нарушение (АУАН), тъй като такъв не се съставя, се реализира от сезиращия административнонаказващ орган акт, в частност – постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, поради което възприетите от прокурора фактически положения следва да обуславят нарушението, за което вследствие се издава НП. В случая прокурорът е приел в мотивите си, че извършеното деяние, поради своята по-ниска степен на обществена опасност, съставлява административно нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, като е приел също така, че е налице и хипотезата на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, а именно: деянието макар формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно, на което основание е прекратил наказателното производство. Тъй като по въпросите, изключващи отговорността, чл.11 от ЗАНН препраща към общата част на НК, приетото от прокурора означава, че деянието на жалбоподателя, дори да е било извършено, не съставлява не само престъпление, но и административно нарушение, доколкото обществената опасност е присъща не само на престъплението, но и на административното нарушение. Макар наказателното производство да е било образувано срещу жалбоподателя за престъпление, идентично по обективните си признаци с административното нарушение, за което е бил санкциониран с НП, и прокурорът с оглед приложението на чл.9, ал.2 от НК да е разпоредил санкционирането му по административен ред, административнонаказващият орган, независимо, че делото му е било препратено при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН след прекратяване на наказателното производство по случая, не е могъл и не е следвало да издава обжалваното НП – чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.24, т.6 от НПК, поради влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното производство за същото деяние на основание, изключващо съставомерността на деянието не само като престъпление, но и като административно нарушение.

Решението на Районен съд Стара Загора е правилно.

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение №3/2015г. на ОСНК на ВКС правилото ne bis in idem забранява окончателно осъденото или оправдано лице не само да бъде наказвано повторно за същото деяние, но и да бъде съдено и да подлежи на риск от наказателно преследване въобще. Чл.4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ съчетава три отделни гаранции, според които след приключване на наказателната процедура с влязъл в сила акт никой не може да бъде застрашен от наказателно преследване, съден или наказан за същото нарушение. В този смисъл влязлото в сила постановление на прокурор за прекратяване на наказателното производство е пречка спрямо същото лице, за същото деяние да се образува ново производство.

С измененията на Наказателно-процесуалния кодекс, обв. в ДВ, бр.63 от 2017г., в сила от 05.11.2017г., е създадена нова разпоредба в текста на чл.243 от НПК – ал.3, според която „когато прекратява наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК поради това, че деянието съставлява административно нарушение, прокурорът изпраща материалните заедно с веществените доказателства по компетентност на съответния административнонаказващ орган“. В мотивите на законопроекта за промяна на НПК е посочено, че това изменение, наред с други такива, цели адекватно прилагане на принципа ne bis in idem при конкуренция между административнонаказателна и наказателна отговорност в смисъла, вложен в ТР №3/2015г. на ОСНК на ВКС и практиката на ЕСПЧ по прилагане на Протокол №7 към ЕКПЧ. Т.е с посочената разпоредба се дава възможност за реализиране на административнонаказателна отговорност независимо, че преди това е налице влязло в сила прокурорско постановление за прекратяване на делото, макар и само на основанията, предвидени в чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

В разглеждания случай към момента на съставяне както на постановлението за прекратяване на наказателното производство, така и на издаване на санкционния акт, посочената разпоредба не е била приета, поради което съдът намира, че е била налице процесуална пречка за издаване на наказателното постановление. Административнонаказващият орган незаконосъобразно е образувал производство след като е било налице влязло в сила постановление на прокурор за прекратяване на наказателното производство, а като е съобразил тези обстоятелства и е отменил незаконосъобразно издаденият санкционен акт районният съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон.

С оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №755/06.12.2018г. по а.н.д.№ 2971/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.