Р Е Ш Е Н И Е

№ 94 12.04.2019 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Минка Петкова

и с участието на прокурора Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА КАН дело № 87 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР гр. Стара Загора против Решение № 40 от 15.01.2019г., постановено по АНД № 3090/2018г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено НП № 18-1228-003571 от 25.09.2018 г. на Началник Сектор към ОД на МВР - Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“, с наложено на С.Г.Х.в административно наказание „глоба” в размер на 400 лева, за допуснато нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Оспорва се извода на съда, че са налице предпоставките за квалифициране на процесното нарушение като маловажен случай. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди изцяло издаденото НП.

Ответникът по касационната жалба – С.Г.Х.в не взема становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение като валидно, допустимо и правилно, да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за които съдебният акт се явява неблагоприятен, с оглед на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на С.Г.Х.в, против Наказателно постановление /НП/ № 18-1228-003571 от 25.09.2018 г. на Началник Сектор към ОД на МВР - Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“, с което на С.Г.Х.в е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева, за допуснато нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекс за застраховането, за това, че на 30.08.2018 г. в 15:40 часа в община Стара Загора, на път Първи клас № 5, като Водач на лек автомобил „ОПЕЛ АСТРА“, с per № ****, при обстоятелства: На 30.08.2018г. в 15:40 часа, по път І-5, до Птицекомбинат, общ. Стара Загора в посока - юг е управлявал л.а „Опел“, с per.№ ****, собственост на Д.Д.С., видно от АИС КАТ-регистрация, като при проверката е установено, че автомобила няма валиден договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите за 2018г.

Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и установената по делото фактическа обстановка Старозагорският районен съд е приел, че описаното в съдържанието на наказателното постановление административно нарушение са налице предпоставките за квалифицирането му като маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН. С оглед на което съдът е направил извод че наказателното постановление е незаконосъобразно и е постановил неговата отмяна.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено при правилно приложение на закона.

По делото, както във въззивното съдебно производство, така и пред касационна инстанция, спор между страните относно описаната в наказателното постановление и установена въз основа на събраните по делото доказателства фактическа обстановка няма. Спорният по делото въпрос се свежда до това може ли в конкретния случай допуснатото нарушение да бъде квалифицирано като „маловажен случай”, като основание за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН.

Законът за административните нарушения и наказания не съдържа легална дефиниция на “маловажен случай”. Съгласно ТР № 1/2007г. по тълк. н.д. № 1/ 2005г. на ВКС, прилагането на чл.28 от ЗАНН по своята същност представлява освобождаване от административнонаказателна отговорност и следователно по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, съдържанието на понятието “маловажен случай” и критериите за определяне на дадено административно нарушение като маловажен случай, следва да бъдат извлечени от чл.93, т.9 от ДР на НК. По аргумент от посочената разпоредба маловажен случай на административно нарушение ще е налице тогава, когато нарушението с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.

Обосновано въззивният съд е приел, че установените по делото факти сочат наличието на обстоятелства, релевиращи по-нисък интензитет на обществена опасност на нарушението спрямо типичните нарушения от този вид, обуславящи квалифицирането му като „маловажен случай” на административно нарушение по см. на чл.28 от ЗАНН във вр. с чл.93, т.9 от ДР на НК. Като такова обстоятелство на първо място следва да бъде определен фактът, че в конкретния случай договор за задължителна застраховка „ГО“ за управлявания от санкционираното лице автомобил е бил сключен със ЗК“Олимпик“ /с начална дата на покритие 25.03.2018 год. и крайна дата на покритие 24.03.2019 год./, което застрахователно дружество е било обявено в несъстоятелност и е последвало, считано от 18.08.2018г., автоматичното прекратяване на всички действащи застрахователни договори на ЗК“Олимпик“, вкл. и тези, сключени на територията на РБългария. В този смисъл нарушението не е следствие от целенасочено поведение на санкционираното лице към неспазване на законовите изисквания и задължения, предвидени в КЗ, а е резултат на настъпило събитие, което стои вън от отговорността на ответника по касация. Наличието на тези обстоятелства, релевантни за случая, както и незабавното отстраняване на нарушението след неговото констатиране, чрез сключване на застрахователен договор, дават основание да се приеме, че деянието следва да се третира като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите от този вид. Неприлагането от административнонаказващия орган на нормата на чл.28 от ЗАНН при наличието на предпоставките за това, води до материална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и като го е отменил, Старозагорският районен съд е постановил решение при правилно приложение на закона.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 40 от 15.01.2019г., постановено по АНД № 3090/2018г. по описа на Старозагорския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.