Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

95                                                       12.04.2019 г.                                    гр. Стара Загора

   

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                 

                                                                            Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА   

                                                                                    Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА      

                                                                                                    МИХАИЛ РУСЕВ   

при секретаря Минка Петкова        

и с участието на прокурора Константин Тачев     

като разгледа докладваното от  съдия ГАЛИНА ДИНКОВА КАН дело № 88 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. 

         Образувано е по касационна жалба на от „П. ***, чрез процесуалния му представител адв. К. против  Решение № 33 от 10.01.2019г., постановено по АНД № 2626/2018г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № К-039143 от 23.07.2018г., на КЗП, издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с наложени на касатора: имуществена санкция в размер на 300 лв. за нарушение на чл.24, ал.1 от ЗЗП и имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.127, ал.2, от ЗЗП.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Касатора твърди, че не е извършил вменените му нарушения. По делото е приложен ценоразпис на предлаганите услуги, изготвен като примерен такъв, веднага след даването на указания от служителите на КЗП и поставен на видно място в сервиза, което обстоятелство е посочено в писмено възражение до КЗП №П-03-939/29.06.2018г. в тридневен срок от връчване на акта за установяване на административно нарушение. Съдът необосновано е приел, че липсват доказателство за мястото на съхранение на регистъра за предявени рекламации. Още по време на проверката са дадени обяснения, че регистъра се съхранява на адреса на управление на дружеството, а не в проверявания обект. Съгласно чл.127 ал.2 от ЗЗП търговецът е длъжен на поддържа регистър на предявените рекламации, без изискване задължително да се намира в търговския обект. Понятието „поддържа“ не е идентично с понятието „съхранява“. Наказанието е наложено за не поддържане на регистъра, което фактическо обвинение е опровергано с представяне на 27.06.2018г. на регистър, чиито страници са празни по причина, че е съставен незабавно по изискване на проверяващите длъжностни лица. Съставения регистър е представен на проверяващите като лично служителят на КЗП е попълнил данните за извършена проверка. Видно от приложенията към подадената въззивна жалба дружеството разполага с редовно воден регистър като в него има вписани три рекламации от 2010г, 2012г и 2015г. Този регистър не е обсъден от въззивния съд. Вместо това е прието, че е налице само един регистър създаден по време на проверката. Оспорва се извода на съда за изрядност на наказателното постановление по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като установеното в хода на въззивното съдебно производство опровергава верността на фактическите констатации, повдигнати като административно обвинение.  Не е разгледано възражението против съставения акт за установяване на административно нарушение, което е съществен  порок на процедурата по издаване на наказателното постановление. Обективните признаци на вменените нарушения са недоказани, което е основание да бъде отменено изцяло наказателното постановление. Съдът без конкретни мотиви е отхвърлил и доводите за приложение на чл.28 от ЗАНН. От съда се иска да бъде отменено Решение №33/10.01.2019г., постановено по АНД №2626/2018г. по описа на РС Стара Загора и да се постанови друго за отмяна на НП №К-039143/23.07.2018г. издадено от Директора на РД на КЗП гр. Пловдив.

Ответникът по касационната жалба –  Комисия за защита на потребителите, РД Пловдив, не взема становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение като валидно, допустимо и правилно, да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за които съдебният акт се явява неблагоприятен, с оглед на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „П. Пенев-2009“ ЕООД,  против Наказателно постановление № К-039143 от 23.07.2018г., на КЗП, издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с наложени на касатора: имуществена санкция в размер на 300 лв., на основание чл.200 от ЗЗП, за нарушение на чл.24, ал.1 от с.з и имуществена санкция в размер на 500 лв., на основание чл.222 от ЗЗП, за нарушение на чл.127, ал.2, от ЗЗП. От фактическа страна административнонаказателното обвинение се основава на това, че при извършена на 20.06.2018г. проверка във връзка с постъпил сигнал в КЗП, РД Пловдив с вх.№ П-03- 767/31.05.2018г. относно некачествено извършен ремонт на лек автомобил и отказ за издаване на разходно-оправдателен документ за извършената  услуга, на обект – Автосервиз „Пегас“, находящ се в гр.Стара Загора, ул.“Загоре“№27, стопанисван от  „П. Пенев - 2009“ ЕООД, е установено:

          1) В проверения обект в приемна зала за клиенти, в работен офис на управителя, както и в сервизното помещение, където се извършват автосервизни услуги не е поставен ценоразпис с цените на предлаганите услуги или ценоразпис във вид на брошура, ако обема на предлаганите услуги не позволява поставянето на ценоразпис. За предлаганите услуги търговецът не е съставил ценоразпис с предварително обявени продажни цени на услугите.

           2) В проверения обект търговецът не поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации. Такъв не е бил представен при поискване от проверяващите органи. 

За да потвърди наказателното постановление въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушенията, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства, съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин са доказани описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършените от „П. Пенев-2009“ЕООД нарушения, като основание за налагане на имуществени санкции по чл.200 и чл.222 от ЗЗП в предвидения от закона размер.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.   

Настоящият касационен състав на Административен съд – Стара Загора изцяло споделя изводите на въззивния съд за процесуална  и материална законосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Оплакването на касатора за допуснато нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, поради липсата на извършена преценка на подаденото възражение против съставения АУАН и разследване на спорните обстоятелства, се явява неоснователно. 

В подаденото от управителя на „П. Пенев-2009“ЕООД писмено възражение с вх.№ П-03-939/ 29.06.2018г. се излага подробно хронологията на възникналия спор между него и подателя на сигнала за извършен некачествен ремонт и непредставяне на разходо-оправдателен документ за исканата цена на извършената услуга, който е без правно значение за съставомерността на административните нарушения, за които е издадено процесното наказателно постановление. Със същото възражение управителя изрично заявява: „ Относно липсата на ценоразпис и регистър вече са набавени. До момента съм работил на цени на услугите по Наредба №24 съгласувана със застрахователните компании.“ Следователно наред с констатациите на контролните органи, отразени в констативния протокол за извършена проверка, който има значението на писмено доказателствено средство, е налице и признание на тяхната вярност от страна на управителя на дружеството – касатор в настоящото производство. Оттук и извода, че спорни факти в процедурата по издаване на наказателното постановление липсват, за да се твърди, че не са разследвани от АНО. В хода на въззивното производство се представя регистър на предявените рекламации, съставен след и по повод на извършената проверка, както и извлечение от още един регистър, който няма достоверна дата. В тази връзка е необходимо да се вземе предвид, че управителят на дружеството не е възразил при извършване на проверката, на която е присъствал, че в търговското дружество се води регистър на предявените рекламации, но не е наличен на мястото на извършване на проверката – Автосервиз“Пегас“, а се съхранява другаде. Този въпрос не е бил спорен в хода на производството по издаване на наказателното постановление. Представения пред въззивния съд регистър с отразени рекламации е частен документ с недостоверна дата, обслужващ защитната теза на дружеството, възприета след издаване на наказателното постановление. Фактите, такива каквито АНО е установил не са опровергани в хода на въззивното съдебно производство, поради което и оплакването на касатора за необоснованост на съдебното решение е неоснователно. Както се посочи, проверката е извършена с участие на управителя на дружеството, който е имал възможност да заяви още в констативния протокол и най-вече при съставяне на АУАН, че констатациите на контролните органи за съществуване на отрицателни факти – липса на ценоразпис и неподдържане на регистър на рекламациите не отговарят на обективната действителност, като представи насрещни доказателства за обратното. Управителят не спори и не твърди, че констатациите са неверни, а че работи по цени, съобразени със застрахователните компании, което е без правно значение. Тези цени трябва да са обявени. А за да се приеме, че търговецът поддържа регистър на рекламациите към момента на проверката, то съществуването на същия следва да бъде установено чрез предоставянето му на контролните органи или поне посочване къде се намира, в случай, че същият се съхранява не на търговския обект, а на адреса на управление на търговското дружество. Опровергаването на фактическото обвинение, което в случая не е успешно проведено, не може да се квалифицира като нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Недоказването на съставомерните факти в хода на производството по ЗАНН пред АНО и пред съда е основание да не се наложи, съответно да се отмени наложеното наказание, но не може да се поддържа като порок на формата на наказателното постановление, която в случая е спазена.

Законосъобразен е и извода на въззивния съд, че процесните две нарушения не попадат в хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкриват различни от обичайните обстоятелства по извършването на нарушения от посочения вид и не са с по-ниска степен на обществена опасност. Отстраняването на нарушенията веднага след тяхната констатация не е достатъчно за определянето им като „маловажен случай” по см. на чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, което да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН. В случая сочените от касационния жалбоподател обстоятелства могат да бъдат преценени като смекчаващи обстоятелства по см. на чл.27, ал.2 от ЗАНН, релевантни за определяне размера на следващата се за извършените нарушения административни санкции и които са взети предвид от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по 200 и чл.222 от ЗЗП чрез налагане на имуществени санкции в минимален размер.   

Предвид изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 33 от 10.01.2019г., постановено по АНД № 2626/ 2018 год. по описа на Районен съд – Стара Загора. 

 

            Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

                                   

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.     

                                                                    

                                                                                                2.