Р Е
Ш Е Н
И Е № 146
гр. Стара Загора, 16.05.2019 година
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
МИХАИЛ РУСЕВ
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Зорница Делчева
и с участието на прокурора: Петко Георгиев
като разгледа докладваното от съдия
Манолов КАН дело № 89 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл.209, т.3 от АПК
във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОД МВР – Стара
Загора, подадена чрез юр.А.против
Решение № 45 от 21.12.2018г. по АНД № 1172/2018г. по описа на РС Казанлък, с
което е отменено Наказателно постановление (НП) №8 от 25.05.2018г. издадено от
Началник отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-Стара Загора. В жалбата са
изложени оплаквания, че решението е постановено в нарушение на закона и при
допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл.348,
ал.1, т.1 и т.2
от НПК. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод, че за да
е съставомерно деянието се следва звено за охрана, като не е достатъчно да се
установи самоохрана със служител-охранител. Аргументира, че смисъла, употребен
от законодателя в чл.11 от ЗЧОД /отм./ не следва да се разглежда в тесен
смисъл, а че дейността им е насочена само и единствено към охрана на фирмено
имущество. Иска да бъде отменено Решение № 465 от 21.12.2018г. по АНД № 1172/2018г. по
описа на РС Казанлък, съответно – да бъде потвърдено НП.
Ответникът по касация – „МИ-60 ММ“ ЕООД гр.Казанлък,
чрез процесуалния си представител по делото адв.М.Д. изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение, че
касационната жалба е основателна, съдебното решение, като неправилно и незаконосъобразно
по съображенията, изложени в касационната жалба счита, че следва да се отмени,
съответно да се потвърди от съда наказателното постановление.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Казанлъшкия районен съд
се е развило по жалба на „МИ-60 ММ“ ЕООД гр.Казанлък, чрез управителя му М.М.,
срещу НП №8/25.05.2018г., издадено от началника на отдел „Охранителна полиция“
при ОД на МВР-Стара Загора, с което въз основа на АУАН №349а-8-23.02.2018г., на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 10 000лв на
основание чл.42, ал.1, т.2 от ЗЧОД /отм./.
Административнонаказателното обвинение се
основава на това, че на 16.12.2017г. около 1:10ч, в ресторант „Магна“, находящ
се в гр.Казанлък, пл. „Севтополис“ 1, стопанисван от „МИ-60 ММ“ ЕООД, при
извършена проверка от служители на „Контрол на общоопасните средства“, сектор
„Опазване на обществения ред и териториална полиция“ в отдел „Охранителна
полиция“ на ОД на МВР-Стара Загора, при изпълнение на функции по контрол върху
частната охранителна дейност, съгласно чл.41, ал.1 от ЗЧОД, Заповед №
349з-2647/07.09.2015г. на Директор на ОД и План за провеждане на специализирана
полицейска операция с УРИ 349р-26747/17г., е констатирано, че „МИ – 60ММ“ ЕООД
извършва частна охранителна дейност по смисъла на чл.5, ал.1, т.5 от ЗЧОД,
състояща се в самоохрана на имуществото си и осигурява пропускателен режим, без
да е получило лиценз по надлежния ред съгласно изискванията на ЗЧОД, в обект, стопанисван от него – ресторант
„Магна“, находящ се в гр.Казанлък, пл. „Севтополис“ 1, чрез който развива
търговска дейност. Дейността по самоохрана осъществява чрез А.Д.. С това деяние
е посочена за нарушена разпоредбата на чл.4, ал.1, вр. чл.5 ал.1 т.5 от ЗЧОД
/отм/. В санкционният акт е посочено, че след извършване на нарушението е приет
нов ЗЧОД, в сила от 31.03.2018г., като същото задължение е предвидено в чл.4,
ал.1 от ЗЧОД /нов/, съответно за нарушаването му е предвидено и наказание в
чл.72, ал.1 от ЗЧОД и не са налице основанията на чл.3, ал.2 от ЗАНН.
С решението си
районният съд е отменил НП. Въз основа на доказателствата, събрани в хода на
съдебното следствие и след обсъждането им, съответно след посочване кои от тях
кредитира, РС Казанлък е приел, че А.Д.е работел като охранител към „МИ-60
ММ“ЕООД и описаното деяние е доказано, но същото е несъставомерно. Според
въззивния съд възлагането на лицето на функции на невъоръжена охрана на движимо
и недвижимо имущество на дружеството, посредством което е посочено осъществено
нарушението се свързва с доказване, че дружеството има самостоятелно структурно
звено в състава си с такъв предмет. От липсата на такова звено в случая е приел,
че описаното в акта за установяване на административно нарушение и НП действие
по сключване на трудов договор за извършване на дейност охрана, не отговаря на
хипотезата на чл.4, ал.1 от ЗЧОД и не съставлява нарушение.
Решението на Казанлъшкия
районен съд е правилно като краен резултат.
Не се споделя
извода в мотивите на въззивния съд, обусловил и крайния резултат, че за да бъде
санкционирано по визирания текст, дружеството следва да има самостоятелно структурно
звено в състава си с предмет самоохрана на имуществото му. В разпоредбата на чл.42,
ал.1, т.2 от ЗЧОД /отменен, считано от 31.03.2018г., но действал към датата
16.12.2017г./, е предвидено административно наказание на субект, който извършва
дейност по чл.5 без лиценз или без
удостоверяване по чл.2, ал.2, т.2 от
същия закон. В случая дружеството е санкционирано на основание тази норма за
това, че извършва чрез А.Д.частна охранителна дейност по смисъла на чл.5, ал.1,
т.5 от ЗЧОД, състояща се в самоохрана на имуществото си и осигурява
пропускателен режим без да е получило лиценз, в посочения стопанисван обект
ресторант „Магна“. Според чл.5, ал.1, т.5 от ЗЧОД /отм./, по реда на този закон
се извършва самоохрана на имущество на търговци или юридически лица. Съгласно чл.11,
ал.1 от ЗЧОД самоохраната на имущество на търговец или
юридическо лице е дейност, осъществявана от служители на търговеца или
юридическото лице, обособени в самостоятелно структурно звено за охрана. Към
дейността по самоохрана на имущество на търговци и юридически лица /чл.5, ал.1,
т.5/ е относимо изискването на чл.4, ал.1 от ЗЧОД /отм./ частна охранителна
дейност да се извършва само след получаване на лиценз или удостоверяване
правото на лицата по чл.2, ал.2, т.2. Когато едно лице няма лиценз за извършване на
дейността самоохрана, но фактически я извършва наличието или не на
самостоятелно обособено структурно звено е ирелеватно, следователно са налице
предпоставките за реализиране на отговорността по чл.42, ал.1, т.2 от ЗЧОД. Посочената в решението на районният съд съдебна
практика е неотносима към разглеждания случай, тъй като касае субекти, които,
за разлика от дружеството-ответник по касация, притежават лиценз за извършване
на някои от дейностите, спадащи към частната охранителна дейност.
В случая обаче не е налице основание
за отмяна на Решение №465/21.12.2018г. на Районен съд Казанлък поради правилност
на извода, че НП е незаконосъобразно, макар по съображения, различни от посочените
в решението. В разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗЧОД /отм./ са посочени видовете
дейност, извършвани по реда на този закон, между които са охрана на имуществото
на физически или юридически лица (т.2) и самоохрана на имущество на търговци
или юридически лица (т.5). Съгласно чл.7, ал.1 от ЗЧОД /отм./ охраната на имуществото е дейност по неговата физическа
защита от противоправни посегателства, а дейността по
физическата защита може да включва и осигуряването на пропускателен
режим в обектите (ал.2). Според чл.11, ал.1 от ЗЧОД /отм./ самоохраната
на имущество на търговец или юридическо лице е дейност, осъществявана от
служители на търговеца или юридическото лице, обособени в самостоятелно
структурно звено за охрана. Следователно извършването на пропускателен режим е
предвидено като дейност единствено при
охрана на имуществото на физически или юридически лица, но не и при
извършване на самоохрана.
В разглеждания
случай от фактическа страна в санкционния акт посочено, че ответникът по
касация извършва частна охранителна дейност, състояща се в самоохрана на
имуществото си и осигуряване на пропускателен режим. Правните изводи на
административнонаказващия орган са, че с това деяние е извършено нарушение на
чл.4, ал.1, вр. чл.5, ал.1, т.5 от ЗАНН, като последната регламентира
единствено самоохраната на имущество, но не и охрана на имущество, към която
спада пропускателния режим. С формулирането на фактическото обвинение по този
начин е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело
до ограничаване на възможността на наказаното лице да разбере фактическите и
правни рамки на вмененото административно нарушение, което обстоятелство е
посочено още в жалбата на дружеството на районния съд. Точното и прецизно
описание на нарушението без двусмисленост, каквато в случая е налице, е
въздигнато като задължителен реквизит към съдържанието на НП, а неспазването на
това изискване представлява неизпълнение на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и
т.6 от ЗАНН и е абсолютно основание за отмяна на санкционния акт.
С оглед
изложеното и при констатираното съществено процесуално нарушение при издаване
на НП, решението на районният съд, с което същото е отменено, следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №465
от 21.12.2018г. по АНД № 1172/2018г. по описа на РС Казанлък.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.