Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 107
02.04.2019 година град Стара
Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на двадесет и първи март през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретаря: Ива Атанасова
и
с участието на прокурор: Румен Арабаджиков
като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
КАН дело № 93 по описа за 2019
год., за да се произнесе съобрази следното
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационната жалба на Ж.Г.Ж. ***, чрез
процесуалния му представител адвокат П.П.
против решение № 43 от 17.01.2019
г., постановено по АНД N 2614/2018 г. по описа на Старозагорския районен
съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 17 от 14.09.2018 г. на
Началник отдел „ Охранителна полиция” към Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Стара Загора. В касационната жалба се излагат доводи за
неправилност на обжалваното решение, като постановено при неправилно приложение
на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила
- касационни основания по чл.348, ал.1,
т. 1 т.2 от НПК. Касаторът поддържа, че
възприетата от съда фактическа обстановка се базира на събрани по делото
доказателства, които били ценени от съда неправилно . Излага подробни съображения, че тъй като не е установено дали по време на
проверката той е бил в трудови правоотношения с фирмата , осъществяваща охрана
на обект « Военно формирование» гр. Стара Загора не може да се ангажира
неговата отговорност в качеството му на служител на « Викинг - Николов» ООД и
не може да му се вменява, като задължение да носи служелното си оръжие по време
на работа. Според касатора не били доказани състовамерни елементи на деянието.
Накзателното постановление било издадено в нарушение наразпоредбата на чл. 57,ал.1,т.5
и т. 6 от ЗАНН. С оглед на гореизложеното моли съда да отмени оспореното
решение и потвърденото с него наказателно постановление
Ответникът по касация – Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи гр. Стара Загора не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура взема становище, че
жалбата е неоснователна, а решението на районния съд е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания,
доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното
решение по посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок от легитимирана страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна .
Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалбата на Ж.Г.Ж.
*** против Наказателно постановление №
17 от 14.09.2018 г. на Началник отдел „ Охранителна полиция” към Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Стара Загора, с което на касатора е наложено административно наказание „ глоба” в
размер на 1000 лева на основание чл. 191,ал.1 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия/ ЗОБВВПИ/ за
нарушение на разпоредбата на чл. 94,ал.1 от същия закон От фактическа страна наказващият орган е приел,
че на 16.04.2018 година , около 11 часа
в обект Военно формирование 26940-Стара Загора при извършена проверка от
служители на регионална служба „ Военна полиция” – Пловдив относно
осъществяване на контрол на извършваната охранителна дейност от „ Викинг-
Николов ”ЕООД се установило, че Ж.Ж. – охранител в ЕООД-то, получил разрешение
за носене и употреба на огнестрелно оръжие за служебни цели не осъществява
дейността по охраната на пост № 3 в обекта с това оръжие за служебни цели , а Ж.Ж.
е осъществявал дейност по охрана на пост № 3 в обекта с личното си късоцевно
огнестрелно оръжие – пистолет „ Берета”.
Районният съд гр.Стара Загора е изложил съображения, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в предвидените от
закона срокове и при липса на съществени нарушения на процесуалните правила.
Посочил е, че АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Приел е, че наказателното постановление е издадено
при правилно приложение на материалния закон, като от събраните по делото
доказателства е доказано извършването на нарушението. Установил е, че
административно-наказващият орган /АНО/ правилно е определил квалификацията на
деянието, както и коя е приложимата санкционна норма. Счел е, че размерът на
наложеното административно наказание е правилно определен. Констатирал е, че
няма основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН
Административен съд – Стара
Загора, като разгледа делото по реда на чл. 217 от АПК, прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на
основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и
съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвид
посочените в касационната жалба пороци на решението, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Видно от съдържанието на
наказателно постановление Ж.Ж. е наказан в качеството му на охранител на „
Викинг Николов” ЕООД, затова че по време
на работа на пост № 3 при охрана на обект „ Военно формирование 26940”- гр. Стара Загора не е осъществявал
дейността по охрана на поста със зачисленото
му служебно оръжие. ”. До този извод
АНО стигнал въз основа на събраните по
делото писмени доказателства: протокол за извършена проверка на охраната на военното
формирование, съставен от регионална служба „ Военна полиция” гр. Пловдив ,
график за месец април, предоставен от„ Викинг Николов” ЕООД и сведенията , дадени от Ж., в които той не
оспорва факта, че работи във „ Викинг-Николов” ЕООД , като охранител, че
му е зачислено служебно оръжие и че на
посочената дата и място в НП той е
осъществявал охрана на пост № 3 във военното формирование. Този факт, че Ж.
работи при търговеца, осъществяващ охрана на поверения му обект, като охранител
не е бил спорен в първо инстанционното производство. Едва в касационната жалба Ж.
твърди, че не работи като охранител във фирмата.В тежест на страната с надлежни
доказателствени средства да докаже твърденията пред въззивния съд. С
разпоредбата на чл. 220 от АПК е въведена забрана за нови фактически
установявания в касационната инстанция, поради което тя се произнася въз основа на приетото от
районния съд. Бездействието на страната на докаже изгодни за себе си факти поставя в невъзможност касационния състав на
съда да провери наведените пред нея твърдения в касационното производство.
Достигнатият от старозагорския
районен съд извод за установеност на нарушението е мотивиран, доколкото е доказано по категоричен и безсъмнен начин,
че в момента на проверката /към който момент според АНО е извършено
нарушението/ касаторът е осъществявал трудовите си функции като охранител.
От изложеното се налага извод,
че Старозагорският районен съд е постановил съдебен акт при изяснена фактическа
обстановка, и при правилно приложение на материалния закон.
С оглед изложеното
съдът намира, жалбата е неоснователна, и решението на районния съд следва да
бъде оставено в сила
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 43 от 17.01.2019 г.,
постановено по АНД N 2614/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 17 от 14.09.2018 г. на
Началник отдел „ Охранителна полиция”
към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Стара Загора.
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.