Р Е Ш Е Н И Е

№ 136 14.05.2019 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ДИНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретар Зорница Делчева

и с участието на прокурор Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Г. Динкова КАН дело № 97 по описа за 2019 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на С.С.Ж. *** против Решение № 765/12.12.2018 г., постановено по АНД № 2781/ 2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 18-1228-003270/07.09.2018г. на Началник Група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора с наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и 24 месеца лишаване от право да управлява МПС.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят твърди формална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като конкретните му доводи в тази връзка се свеждат до липсата в съдържанието на НП на нарушената законова разпоредба, тъй като посочената норма на чл.174, ал.3 от ЗДвП била единствено санкционна. На следващо място поддържа, че в диспозитива на НП било описано несъставомерно деяние, доколкото за водача на МПС не съществувало задължение да изпълни предписанието за химико-токсилогично лабораторно изследване. По тези съображения е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено изцяло издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, в обжалваната му част, да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С решението на Старозагорския районен съд е потвърдено наказателно постановление № 18-1228-003270/07.09.2018г. на Началник Група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, с което на С.Ж. са наложени административни наказания на основание чл.174, ал.3, предложение второ от ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3 от същия закон. От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че на 29.08.2018 г. около 13.15 часа в град Стара Загора, на бул. „ България" до бензиностанция „ Шел“, в посока запад, Ж. е управлявал собствения си лек автомобил „ Ауди“ с Per. № СН 2179 АС, като отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000, с фабричен номер 0050. Издаден талон за медицинско изследване № 0011497, но не е дал кръв за медицинско изследване.

За да потвърди наказателното постановление въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение, с посочване на всички релевантните за съставомерността на деянието факти и обстоятелства. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства, съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин са доказани описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършеното от С.Ж. нарушение, като основание за налагане на административни наказания по чл.174, ал.3 предложение второ от ЗДвП, в предвидения от закона размер.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. От посочената нормативна регламентация следва извода, че законът предвижда в условията на алтернативност две форми на изпълнителното деяние, с които се осъществява състава на административното нарушение по чл.174, ал.3, предложение второ от ЗДвП „отказ да бъде извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС“ – 1. Отказ на водача да му бъде извършен тест и 2. неизпълнение на предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Видно от съдържанието на наказателното постановление, при фактическото описание на нарушението са изложени обстоятелства, сочещи осъществяване и на двете изпълнителни деяния, регламентирани в чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП. Противно на твърдяното в касационната жалба, не е налице формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното административно нарушение от фактическа страна, което да бъде квалифицирано като съществено такова, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя. Доколкото защитата на нарушителя се организира съобразно фактите, отразени в АУАН и в НП, при описанието на които липсва противоречие и/или непълнота, не е била ограничена възможността му да разбере обвинението и да ангажира доказателства срещу фактическите констатации за отказа да бъде проверен /чрез извършване на тест и химико-токсикологично лабораторно изследване за употребата на наркотични вещества или техни аналози/. В случая в съдържанието на наказателното постановление чрез направената фактическа формулировка и правна обосновка на обвинението, в необходимата и достатъчна степен е конкретизирано в какво точно се изразява възприетото от наказващия орган противоправно поведение и респ. съставомерното деяние по 174, ал.3 от ЗДвП – отказ на водача да бъде проверен за употреба на наркотични вещества или техни аналози. В обстоятелствената част на НП изрично е посочено, че водачът на МПС е отказал да бъде тестван за употребата на наркотични вещества или техни аналози с Дръг тест 5000 с фабр.№0050, след което му е бил издаден талон за медицинско изследване с № 0011497, който той не е изпълнил – не е дал кръв за медицинско изследване. Очевидно формулировката на административното обвинение позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона, като обективно не е нарушено правото на защита на привлеченото към отговорност лице, вкл. на правото му да разбере за какво точно нарушение е санкциониран. Ето защо и непосочването правилото по кое „предложение” на чл.174, ал.3 от ЗДвП Ж. е нарушил, не може да обуслови извод за формална незаконосъобразност на наказателното постановление. Не може да бъде споделен и довода на касатора за ненадлежна правна квалификация на фактите. Съгласно чл. 5 ал.3 т.1 предл. второ от ЗДвП на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява след употребата на наркотични вещества или техни аналози. Нарушаването на тази забрана консумира състава на престъпление по чл. 343б ал.3 от НК – който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба в размер от 500лв. до 1500лв. Във връзка с охрана и осигуряване изпълнението на правомощията от контролните органи по чл. 161 ал.1 т.1 и ал.2 т.3 и т.9 от ЗДвП / контрол върху спазването на правилата за движение от участниците, недопускане управлението на моторно превозно средство от водач, който е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0.5% и/или наркотични вещества, както и от водач, който откаже да му бъде извършена проверка за употреба на посочените вещества/ законодателя е предвидил административно наказателна отговорност и принудителни административни мерки. Водачите на моторни превозни средства под страх от административно наказателна отговорност са длъжни да позволят извършването на проверка с цел контрол върху спазване на забраната по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, като в случай на неизпълнение носят административна отговорност по конкретен административно-наказателен състав – чл. 174 ал.3 от ЗДвП.

Обосновано Старозагорският районен съд е приел, че по несъмнен начин по делото е установено и доказано извършването на нарушение от С.Ж. по повдигнатото му административнонаказателно обвинение по чл.174, ал.3 предложения второ от ЗДвП. Този извод е направен след обсъждане и преценка на доказателствения материал, като при формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал и преценил събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е приел, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на нарушенияето по време, начин и място, посочени в АУАН и в НП, се потвърждава по категоричен начин.

Като е достигнал до правни изводи за законосъобразност на Наказателно постановление № 18-1228-003270/07.09.2018г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора и го е потвърдил, районният съд е приложил правилно материалния закон, поради което не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяната му. Обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл.първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 765/12.12.2018 г., постановено по АНД № 2781/ 2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.