Р Е Ш Е Н И Е

№97 12.04.2019 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета год., в състав

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Минка Петкова и в присъствието на прокурора Константин Тачев, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №99 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационната жалба на Д.М.Н. *** срещу Решение №65/28.01.2019 год., постановено по АНД №16/2019 год. по описа на Старозагорски районен съд, с което е потвърден като законосъобразен електронен фиш серия К, № 2244240, издаден от ОД на МВР Стара Загора.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Жалбоподателят твърди, че участъкът в който е установено нарушение, се намира извън населено място и ограничението на скоростта е 90 км./ч. Посочил е маршрута по който се е движил него ден, като твърди, че по този маршрут не е видял табела за начало на населеното място, поради което и приема, че този участък е извън населеното място. Моли съда обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменен електронен фиш серия К, №2244240 издаден от ОД на МВР Стара Загора.

Ответникът по касация ОД на МВР – Стара Загора, не се явява, не изразява становище по депозираната касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора взема становище, че жалбата е неоснователна, а решението на районният съд намира за правилно и законосъобразно.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалбата на Д.М.Н. срещу електронен фиш серия К, №2244240, издаден от ОД на МВР Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00 лв., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 23.08.2018 год., в 16.37 ч. в гр. Стара Загора, бул.“Никола Петков“ до фирма Анди, лицето управлява към гр. Нова Загора лек автомобил „Опел Вектра” с рег.№…… при ограничение на скоростта 50 км/ч, в населено място, заснето с мобилна радарна система TFR1-M и отчетен километров толеранс -3 км със скорост 65 км/ч при максимално допустима 50 км/ч и превишение на скоростта 15 км/ч.

При осъществения контрол за законосъобразност на оспорения електронен фиш /ЕФ/, районният съд е приел, че при реализирането на административнонаказателната отговорност на Н. не са допуснати съществени процесуални нарушения. Електронния фиш отговаря на законовите изисквания за съдържание, като в обстоятелствената му част да вписани всички факти и обстоятелства, релевантни за установеното административно нарушение, включително и мястото на извършване на нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен. Автоматизираното техническо средство е годно, минало е съответните технически проверки, а по делото е представено и обозначаване на мястото на контрол, географските му координати. Това го е мотивирало да потвърди издаденият електронен фиш.

Решението на районния съд е правилно и законосъобразно.

Неоснователно е наведеното касационно оплакване, че в посоченото място на извършване на нарушението, няма доказателства, че е налице ограничение на скоростта от 50.00 км./ч. и че същото се намира извън населено място. Следва да се отбележи, че мястото на извършване на нарушението е посочено като гр. Стара Загора, максимално допустима скорост за движение в този участък от път е 50.00 км./ч. съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, която е посочена и като нарушена. Не е необходимо поставянето на допълнителен знак за ограничение, тъй като това ограничение е въведено със законовата разпоредба, а не чрез пътен знак. Всъщност от приетите по делото писмени доказателства /клип, протокол за използването на автоматизирано техническо средство или система рег.№3616/24.08.2018 год./ е видно, че мястото на нарушението е в населено място – гр. Стара Загора. Не е оспорено мястото на извършване на нарушението, а от друга страна не са представени или събрани каквито е да е доказателства за оборването на приетите писмени доказателства, изброени по-горе. Имайки предвид тях, съдът намира, че е налице безспорна доказаност на мястото на извършване на нарушението гр. Стара Загора.

Ирелевантно в конкретния случай е маршрута по който се е движил Н.. От значение за въведеното ограничение е мястото на извършеното нарушение. Следвайки логиката на касаторът, то същият би стигнал централната зона на града, без да е видял табела за началото на населено място, което не означава, че не се движи в града. На съдът е служебно известно, че табелата за край на населеното място е след магазина „Метро“, който е около километър, два от посоченият като място на нарушения участък. Всъщност твърденията на Н. за маршрута му са недоказани. Същият се изчерпва с прости твърдения, като не представя каквито е било доказателства за това – било то писмени, било то устни.

Касационна инстанция намира за необходимо да посочи, че правилата за издаване на АУАН и НП, разписани в ЗАНН, в случаи като процесния са дерогирани от специфичните изисквания на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която детерминира процесуалния ред за ангажиране на административноказателна отговорност и формалните изисквания към санкционния акт в зависимост от това дали нарушението е констатирано от техническо средство без човешка намеса или с техническо средство, но непосредствено използвано и управлявано от съответно длъжностно лице. При установяване на нарушението от съответното техническо средство, електронният фиш се издава в отсъствието и на нарушителя и на контролен орган. Самият фиш представлява типизиран документ (електронно изявление за знание, което има удостоверителен характер), възпроизвеждащ установени неприсъствено факти (без възприемането им от човешки сетивен орган, а чрез технически способ от годно за това средство), като в случаите на чл.189, ал.4 от ЗДвП акт за установяване на нарушение не се издава и тази фаза на производството не съществува.

При извършената проверка настоящата инстанция установи, че процедурата по санкциониране на водач по реда на чл.189, ал. 4 от ЗДвП е приложима в разглеждания случай. Тази процедурата по ангажиране на административно-наказателна отговорност е различна от описаната в ЗАНН относно установяването на административните нарушения и ангажирането отговорността на нарушителя. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством техническо средство, което заменя фазата на съставяне на АУАН по смисъла на чл.40 и сл. от ЗАНН. Специалният начин на установяване на административното нарушение е в съответствие разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. законово регламентирано е правото на ползване от страна на контролните органи на съответните технически средства при установяването на деяния от вида на процесното. В този смисъл е и нормата на чл.189, ал. 15 от ЗДвП, изрично установяваща като годни веществени доказателства в административно-наказателното производство снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи от посочения вид. Ето защо, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, е възможно то да бъде доказано и само с данните от тях, обективирани на хартиен носител /под форма на разпечатката, снимки или др./, чрез които по безспорен начин да се установят времето, мястото на нарушението, регистрираната скорост и да се индивидуализира МПС, което се движи с такава скорост. От друга страна изявлението, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено въз основа на постъпилите и обработени данни за нарушението от автоматизирани технически средства, и данните за собственика на ППС, съдържащи се в административно-информационната система, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление. Горното важи и за изявленията, обективирани върху хартиен носител, установяващи датите на преглед на посочените по-горе данни, самоличността и длъжностното качество на лицето, извършило прегледа, и направените констатации.

При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл.1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл.189, ал. 4 и сл. от ЗДвП, е чл.34, ал.3 от ЗАНН, съгласно който образуваното администра-тивнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, то в общия случай срокът по чл.34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с техническото средство. С оглед спецификата на производството, само в случай, че е подписана декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП и се променят данните за авторството на извършеното нарушение, може да се приеме, че посоченият срок започва да тече от получаване на декларацията, когато е открит нарушителят. В случай, че не е подписвана декларация, какъвто е процесният, важи чл.188, ал.1 от ЗДвП, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, установено със заснемането, от която дата на заснемането следва да се отчита срока за съставяне на фиша по чл.34, ал. 3 от ЗАНН. В конкретния случай от снимковия материал, който е основанието за издаване на електронния фиш е видно, че нарушението е станало известно на ОДМВР – Стара Загора на датата на извършването му - 23.08.2018 година, а електронния фиш е издаден на 29.08.2018 год., видно от приложеното извлечение от информационната система на МВР, а фишът е връчен на 10.12.2018 год.. Следователно, в случая следва да се счита, че електронният фиш е издаден когато е направен прегледът, т.е. преди изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок след заснемането на нарушението.

Съдържанието на електронния фиш е нормативно определено в специалния закон /чл.189, ал.4, изр. второ от ЗДвП/ и изключва субсидиарното прилагане на чл.42, респ. чл. 57 от ЗАНН. Съгласно легалната дефиниция на §6, т.63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш представлява електронно изявление, което като такова има безспорно авторство, поради което не е необходимо посочването на конкретното лице, издало този фиш. Тъй като с чл.188, ал.1, изр. второ от ЗДвП е установена и оборимата презумпция, че автомобилът се управлява от неговия собственик, тежестта за доказването на друг нарушител се носи от собственика на МПС, в едно производство по чл.189, ал.5 от ЗДвП, което не предхожда издаването на първоначалния фиш и каквото производство в случая не инициирано от ответника по касация. Предвид изложеното по-горе относно доказателствената стойност на данните от техническото средство, не е налице неустановеност на нарушението. От АНО, са представени удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 на Български институт по метрология се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, е одобрена като средство за измерване, считано от 07.09.2017 год. до 07.09.2027 год. Последващата проверка на скоростомера следва да се извърши, една година след одобряването му, съгласно Заповед №А-441 на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор от 13.10.2011 год., обн., ДВ, бр.85 от 01.11.2011 год., в сила от 1.11.2011 год. – т.29 от таблицата. При установена изправност на техническото средство, няма основание да се приеме, че някои от отразените в него параметри, са неверни.

По същество извършеното от касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на установената в чл.21, ал.1 от ЗДвП забрана скоростта на ППС да превишава установените в посочената норма стойности. В случая става въпрос за движение в населено място, при законово установено ограничение в пътния участък в скоростта от 50 км/ч. Тъй като производителят на системата дава толеранс от 3% на засечени скорости около 100 км/ч, то контролният орган е определил, че превишението е от 15 км/час (т.е. определена е скорост на движение от 65 км/ч в полза на водача), над важащото за този участък ограничение. В този смисъл извършеното от касатора деяние осъществява фактическият състав на посочената в електронния фиш законова норма на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП и е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба. Извършена е правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер. В този смисъл като е потвърдил издаденият електронен фиш, районният съд е приложил правилно материалния закон.

С оглед гореизложените съображения съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВА В СИЛА Решение №65/28.01.2019 год., постановено по АНД №16/2019 год. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.