Р Е Ш Е Н И Е № 147

гр. Стара Загора, 16.05.2019 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: МИХАИЛ РУСЕВ

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: Зорница Делчева

и с участието на прокурора: Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Манолов

КАН дело № 102 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, предл.2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Й.Д.Ж. *** против Решение № 445/12.12.2018г. по АНД № 689/2018г. по описа на РС - Казанлък в частта, в която е потвърдено наказателно постановление (НП) № 17-1228-003715/16.11.2017г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора, с което на Й.Д.Ж. са наложени административни наказания „глоба“ за нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за движение на пътищата (ЗДвП) в размер на 50,00 лв. и за нарушение на чл.104а от ЗДвП „глоба“ в размер на 50,00 лв. В жалбата се твърди, че решението е неправилно в оспорената част и постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Оспорва се извода на съда, че административното нарушение е безспорно установено. Твърди се, че от събраните по делото доказателства не се установява санкционираното лице де е извършило деянията, като се сочи, че показанията на актосъставителя и свидетеля са неясни, неконкретни, неточни и дори противоречиви относно самото извършване на проверката, тъй като в изявленията си и двамата свидетели сочат, че не помнят кой от тях лично е слязъл от автомобила, за да извърши проверката. По тези съображения се иска отмяна на решението на районния съд, в частта, в която е потвърдено НП №17-1228-003715/16.11.2017г. на Началник група към ОД на МВР- Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призована за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Обосновава, че при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед на което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, като обсъди събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Й.Д.Ж. ***8-003715 от 16.11.2017г, издадено от началник група към ОД на МВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ Стара Загора, с което въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия „Д“, №17-3715/06.11.2017г., на Ж. са наложени следните административни наказания: „глоба” в размер на 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, „глоба” в размер на 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т.6 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП.

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че Й.Д.Ж. на 06.11.2017г., около 11:50 часа, в гр.Казанлък, на бул.Никола Петков до дом №41, в посока север-юг, управлява лек автомобил Опел Астра с рег.№******, собственост на С.Ц.от гр.Казанлък, като по време на движение не използва обезопасителен колан, с който автомобилът е оборудван, по време на движение използва мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете, управлява с АУАН серия Д, №19877/09.08.2017г. с изтекъл срок на годност. С първото от деянията се сочи за нарушена разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, с второто – разпоредбата на чл.104а от ЗДвП, а с третото – разпоредбата на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.

С обжалваното съдебно решение, Районен съд Казанлък е отменил посоченото наказателно постановление в частта, с която на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП, като в останалата част, с която са му наложени другите две наказания – „глоба“ в размер на 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.2 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, санкционния акт е потвърден. Съдебното решение се оспорва само в потвърдителната му част, като в отменителната му част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила, поради което не подлежи на касационен контрол.

За да потвърди НП в посочените части съдът е приел за установено, че на 06.011.2017г около 11:50ч в гр. Казанлък, по бул. „Никола Петков“, до №41 в посока север-юг жалбоподателят Й.Ж. управлявал л.а. Опел, с рег.№ *****, собственост на трето лице, като по време на движение не използвал обезопасителен колан, с който бил оборудван автомобила. Също така, по време на движение използвал мобилен телефон без устройство, ползволяващо използването му без участието на ръцете. За посочените обстоятелства съдът сочи, че са били констатирани от св.Р.К., който спрял за проверка Ж. и му съставил АУАН № 17-3715/06.11.2017г. за допуснатите нарушения.

По отношение на административното наказание по чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП в мотивите са изложени доводи, че деянието се установява по категоричен начин от свидетелските показания на К.и А., че при управление на процесния автомобил жалбоподателят не е използвал обезопасителен колан. Не се омаловажават показанията им от това, че от тогава е изминала около една година, показанията били последователни и кореспондират помежду си. Прието е за ирелевантно обстоятелството кой точно от служителите е слизал от служебния автомобил.

По отношение на административното наказание по чл.184, ал.4, т.6 от ЗДвП съдът е намерил деянието за доказано по безспорен начин от свидетелските показания на същите свидетели, от които се установявало, че при управление на процесния автомобил жалбоподателят Ж. не е използвал устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете, а е разговарял по телефона, като при правилно формулирано административно обвинение е прието, че наложено наказание глоба в размер на 50лв е съответно на закона.

Решението на Районен съд Казанлък съд е правилно.

Съдът е разгледал, обсъдил и преценил в тяхната съвкупност събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, като обосновано въз основа на тях е приел, че описаната в НП, съответно в АУАН, фактическа обстановка по извършването от жалбоподателя на вменените нарушения по чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, вр.137а, ал.1 от ЗДвП и по чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, вр. с чл.104а от ЗДвП по време, начин и място се потвърждава по категоричен начин. В тази връзка настоящият касационенен състав намира, че не са допуснати нарушения на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК.

Съгласно чл.183, ал.4, т.7, предл.първо от ЗДвП наказва се е с глоба 50лв водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. Изводът на съда за извършено на 06.11.2017г. от Ж. административно нарушение по този текст е изграден при съвкупна преценка на писмените доказателства (съставения АУАН №17-3715/06.11.2017г. с оглед доказателствената му стойност на официален свидетелстващ документ) и гласните доказателства по делото (свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта). Обстоятелствата, че на посочените в АУАН дата, място и при описани обстоятелства, жалбоподателят е управлявал посочения лек автомобил, като по време на движение не използвал обезопасителен колан, с който този автомобил бил оборудван, както е описано в АУАН се потвърждава и от двамата разпитани по делото свидетели. Не са събрани доказателства, които да сочат на други факти. Събраните доказателства, установяват еднозначно фактите от състава на нарушението, между които не е кой полицейски служител е спрял водача за проверка. Не се разколебава достоверността на свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели К.и А. от това, че същите са заявили, че не си спомнят кой от тях е спрял на въпросната дата шофьора на автомобила. Съответни на закона са изводите на съда за доказаност на фактите по повдигнатото на Ж. административнонаказателно обвинение за извършено виновно нарушение на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП.

Правилно е решението на КРС и в частта, с която е потвърдено НП за наложено на Ж. наказание по чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП. Според тази норма, наказва се с глоба в размер на 50лв водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. Изводът на съда за извършено от жалбоподателя нарушение на тази норма с това, че на 06.11.2017г. при описаните в АУАН време, място и обстоятелства е управлявал посочения лек автомобил, като по време на движение използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете, е правилен. Така описани в АУАН факти от обективната страна на деянието по повдигнатото обвинение се потвърждават от гласните доказателства по делото. Според св.К.водачът е използва по време на движение мобилен телефон без „хендс фри“, а св.А. е заявил, че са констатирали използване от водача на мобилен телефон по време на шофиране. От една страна наличието на всички релевантни за съставомерността на деянието факти, които обуславят административно наказателната отговорност и с които е обосновано административното обвинение, се установяват от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, а от друга - жалбоподателят не е ангажирал надлежни доказателства опровергаващи фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената част на НП. В съответствие със закона е извода на съда, че Ж. е осъществил виновно състава на административното нарушение по 183, ал.4, т.6 от ЗДвП.

С оглед изложените съображения, решението на Районен съд Казанлък, като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение от № 445 от 12.12.2018г. по а.н.д.№ 689/2018г. по описа на Районен съд – Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.