Р Е Ш Е Н И Е

№121 12.04.2019 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди и деветнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Пенка Маринова и с участието на прокурора Петя Драганова като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №104 по описа за 2019 год. , за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационна жалба на И.П.И. против решение №44/18.01.2019г., постановено по АНД №2645/2018 г. по описа на РС Стара Загора. С решението е потвърдено Наказателно постановление № 308/14.05.2018 г. издадено от Кмета на Община Стара Загора, с което на осн. чл. 428 от Закона за ветеринарномедицинската дейност на касатора е наложена глоба в размер на 100лв. за извършено от него нарушение на чл. 177, ал. 1, т. 3 от същия закон за това, че на 03.05.2018 г. около 06:16 ч. в гр. Стара Загора в района на парк „Аязмо“ на около 200 метра западно от хотел-ресторант „Хижата“ е разхождал свободно пуснато /без повод/ куче от порода Немска овчарка на възраст 10 месеца. Като доказателство е приобщен снимков материал от 03.05.2018 г., с което виновно е нарушил чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗВМД – Забранява се извеждането на кучета без повод, а на агресивни кучета – и без намордник.

За да потвърди Наказателното постановление РС Стара Загора е приел за установеното административното нарушение, въз основа на показанията на разпитаните свидетели и събраните писмени доказателствени средства, като при налагането му са изпълнени всички изисквания на ЗАНН, а възражението на жалбоподателя за липса на нарушение, евентуално за неговата маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН за неоснователни.

С касационната жалба се твърди, че решението е необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон – чл. 28 от ЗАНН, тъй като съдът не е извършил всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства и факти изложени във въззивната жалба. С подробно изложени доводи по наведените касационни основания от съда се иска да отмени въззивното съдебно решение и да постанови друго, с което да отмени и наказателното постановление поради маловажност на извършеното нарушение.

Ответникът по касация-Община Стара Загора не изпраща представител и писмен отговор по касационната жалба.

Представителя на Окръжна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да потвърди обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С касационната жалба се поддържа оплакване за нарушение на чл.28 от ЗАНН, допуснато от въззивния съд при потвърждаване на наказателното постановление, което касационно основание е обосновано с факта, че кучето било с врежка и електронен нашийник с дистанционно управление, а повода в дясната ръка на касатора. Поради това се позовава на чл.7 ал.2 от ЗАНН, според който непредпазливите деяние се наказват, само в изрично предвидените от закона случаи. Твърди още, че в часа на нарушението 6.16ч сутринта не се разхождат граждани в парк Аязмото, мястото на разходката на кучето е в състояние на ремонт, поради което иска от касационния съдебен състав да приеме, че случаят е маловажен.

За да се приеме по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, че случая е маловажен е необходимо да са налице условията на чл.9 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН, каквито в настоящия казус не са установени. Забраната на чл. 177 ал.3 от ЗВМД за извеждане на кучета без повод, а на агресивни и без намордник е абсолютно правило за поведение, чието нарушаване винаги е умишлено. Оставянето на кучето да се разхожда без повод е съзнателно действие, извършено с цел свободно движение на животното, с което умишлено се нарушава законавата забрана. Само за яснота на касатора – забранителните разпоредби са норми от императивен порядък, тяхното спазване не подлежи на уговорки като посочените в касационната жалба, а именно не е предоставено на собствениците на кучета да преценяват спрямо обстановката, времето и мястото дали да изпълнят или не законово установено правило за поведение. Реда и общественото спокойствие са обект на охрана от забраната по чл.177 ал.3 от ЗВМД. След като забраната не е спазена и този факт категорично е установен от РС Стара Загора въз основа на събраните по реда на ЗАНН доказазтелства, не може да се приеме, че случаят е маловажен. Напротив, конкретното деяние е обичайно за своя вид, а наличието на хора по време на извършването му би могло да се третира като отегчаващо вината обстоятелство, изискващо по-висок размер на административното наказание, но обратно, тяхното отсъствие не може да се приеме за смегчаващо отговорността обстоятелство. Важно за определяне степента на обществена опасност на всяко правонарушение на първо място е субективното отношение на дееца към извършеното, а видно и от пледоарията му към съда, същият не счита поведението си за незаконосъобразно. Напротив позовава се на правото си да преценява кога и къде да разхожда кучето си с повод или без такъв. Както се посочи и по-горе законът не е предоставил в преценка на собствениците на домашни любимци изпълнението на изискването за разхождането им с повод, поради което твърдението на касатора, че имал право да преценява, че мястото не било подходящо за хора, че времето не предполага разходка на гражданите в парка, който е предназначен за техен отдих и не е място, обозначено за разходка на кучета, сочи на по-висока степен на обществена опасност на извършеното, вместо на смегчаващо вината обстоятелство. Забраната е абсолютна и е поставена с цел охрана на здравето на хората, на който интерес не може да се противопостави желанието на собственика на кучето да го разхожда без повод при това на място, което не е предназначено за разходка на животни. Последните се разхождат свободно само на обозначените за това места, а на всички останали обществени пространства преминават до собственика си с повод и намордник, ако са агресивни. Преценката на РС Стара Загора е обоснована при липсата на каквито и да било смегчаващи вината обстоятелства, както и предвид отношението на дееца към извършеното – счита поведението си за нормално и иска да му бъде разрешено да продължи да разхожда кучето си без повод по собствена преценка кога да спазва или изобщо да не спазва забраната. ЗАНН има за цел да коригира подобно отношение към установения обществен ред, поради което правилно РС Стара Загора е потвърдил наложеното административно наказание с издадено НП от компетентен орган – Кмета на община Стара Загора в изпълнение на правомощието му по чл. 178 от ЗВМД да организира контрола за спазване на разпоредбата на чл.177 ал.1 т.3 от същия нормативен акт.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №44/18.01.2019 год., постановено по АНД №2645/2018 год. по описа на Старозагорския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.