Р Е Ш Е Н И Е

№ 129 30.04.2019 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на четвърти април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Албена Ангелова

и с участието на прокурор Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 109 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Първо Районно управление Стара Загора към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, против Решение № 3 от 02.01.2019г., постановено по АНД № 2912/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 1959а-1619 от 10.11.2017г., издадено от Началника на Първо РУ Стара Загора към ОД на МВР – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод за незаконосъобразност на наказателното постановление поради неправилна квалификация на деянието като нарушение на разпоредбата на чл. 56, ал.1 от ЗОБВВПИ. Твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на съставомерно от обективна и субективна страна деяние по повдигнатото на И.С.Н. административно наказателно обвинение, обосновано в необходимата степен от фактическа и правна страна в наказателното постановление. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 1959а-1619 от 10.11.2017г. на Началника на Първо РУ Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – И.С.Н., чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на И.С.Н. *** против Наказателно постановление /НП/ № 1959а-1619 от 10.11.2017г., издадено от Началника на Първо РУ Стара Загора към ОД на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д № 059868 от 05.10.2017г., на И.Н. е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв., на основание чл.212 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, за нарушение на чл. 56, ал.1 от ЗОБВВПИ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена на 03.05.2017г. проверка е установено, че в гр. Стара Загора, ул. „” № 115, ет.3, ап.9, И.С.Н. съхранява в метален шкаф заключен със секретна брава огнестрелно оръжие – ловна пушка „Бойто”, калибър 12, № 389756, както и 67 броя боеприпаси калибър 12, за периода от 05.03.2017г. до 03.05.2017г. след като му е изтекъл срока на валидност на издаденото му разрешително № 209281/ 2012г., без надлежно издадено разрешение от органите на МВР по постоянен адрес.

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че от една страна съдържанието на наказателното постановление не съответства на императивните законови изисквания по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, като е налице противоречие между фактическото описание на нарушението и посочената като нарушена законова разпоредба, а от друга – че деянието неправилно е квалифицирано като нарушение на чл.56, ал.1 от ЗОБВВПИ.

Не се споделя извода на въззивния съд за неправилна административно наказателна правна квалификация на описаното в обстоятелствената част на НП деяние, като нарушение на чл.56, ал.1 от ЗОБВВПИ. В случая от фактическа страна обвинението се основава на съхранение от санкционираното лице И.Н. на огнестрелно оръжие и боеприпаси към него без надлежно издадено разрешение от органите на МВР. Сочената като нарушена разпоредба на чл.56, ал.1 от ЗОБВВПИ регламентира, че лицето по чл. 50, ал. 1 - 3, получило разрешение за придобиване, може да съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, или да съхранява, носи и/или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след получаване на разрешение за съответните дейности от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице. Следователно нормата на чл.56, ал.1 от ЗОБВВПИ не само въвежда възможност за лицето по чл. 50, ал.1-3 от ЗОБВВПИ, което притежава разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, да може да съхранява, носи и/или употребява същото след получаване на разрешение за тези дейности от компетентното длъжностно лице, но едновременно с това законовата разпоредба въвежда като правило за поведение и изискване към лицата, притежаващи огнестрелно оръжие, да го съхраняват и/или носят само след получаване на надлежно разрешение за тези дейности т.е разпоредбата вменява на субекта конкретно задължение от публичен характер. Без наличието на валидно издадено разрешение лицата не разполагат с правото да съхраняват, носят и/или употребяват огнестрелно оръжие. Съхраняването на огнестрелно оръжие въз основа на разрешително с изтекъл срок на валидност има идентични правни последици с тези на съхранението, носенето и/или употребата на огнестрелно оръжие без издадено разрешение по предписания в специалния закон ред т. е след изтичане на срока на действие на издадено разрешение се счита че лицето извършва съответната дейност без надлежно разрешение за това. Това деяние съставлява нарушение на  чл.56, ал.1 от ЗОБВВПИ, подлежащо на санкциониране на основание чл.212 от ЗОБВВПИ.

Касационният състав на съда намира обаче, че са налице смекчаващи обстоятелства, определящи деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност и обуславящи квалифицирането на допуснатото административно нарушение като „маловажен случай”. Степента на обществена опасност на конкретното формално нарушение следва да бъде преценена на база на конкретните обективни обстоятелства и субективно поведение /отношение/ на нарушителя. При преценката дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането на закона да се извършва при разграничаване маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл. 6 от ЗАНН. В случая от представените и приети като доказателства по делото медицински документи несъмнено се установява тежкото здравословно състояние на И.Н. в периода на изтичане на срока на валидност на издаденото му разрешително № 209281/ 2012г. и до момента на проверката т.е за периода 05.03.2017г. - 03.05.2017г. Това както и възрастта на нарушителя /75 години към датата на нарушението/ мотивира съда да приеме, че при съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, извършеното нарушение следва да се определи като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение със степента на обществената опасност, която законодателят е възприел при регламентирането на административнонаказателния състав по чл. 212 във вр. с чл.56, ал.1 от ЗОБВВПИ. Ето защо допуснатото от И.Н. административно нарушение следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. В съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/ 2005г. на ВКС, неприлагането от административнонаказващия орган на нормата на чл.28 от ЗАНН при наличието на предпоставките за това, води до материална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и обуславя неговата отмяна. С оглед на което и предвид постановената от Старозагорския районен съд /макар и на друго основание/ отмяна на Наказателно постановление № 1959а-1619 от 10.11.2017г. на Началника на Първо РУ Стара Загора, обжалваното съдебно решение като краен резултат се явява съответно на закона.

Касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на съдебното решение е посочено бланкетно – не са релевирани каквито и да е било допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3 от НПК. Не са установени порочни действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3 от 02.01.2019г., постановено по АНД № 2912/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 1959а-1619 от 10.11.2017г., издадено от Началника на Първо РУ Стара Загора към ОД на МВР – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.