Р Е Ш Е Н И Е

№ 131 11.04.2019 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на четвърти април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Албена Ангелова

и с участието на прокурор Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА КАН дело № 113 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Първо районно управление Стара Загора при ОД на МВР-Стара Загора, подадена чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Р.М., против Решение № 31 от 10.01.2019г., постановено по АНД № 2476/ 2018г по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 1959а-1373/ 21.09.2017г., издадено от Началника на Първо районно управление - Стара Загора при ОД на МВР-Стара Загора.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.Оспорва се извода на съда, че жалбата на дееца е допустима.Неправилно районният съд бил приел, че АНО бил приложил неправилно разпоредбата на чл. 58,ал.1 от ЗАНН. Счита, че в случая са безспорно установени нарушението, нарушителя и неговата вина, поради което моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и да се потвърди издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – Т.Ж.С., чрез пълномощника си адв. Д., изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение, като законосъобразно и постановено при правилно приложение на материалния закон да бъде оставено в сила

Касационният състав на съда като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на обжалваното решение на Районен съд Стара Загора, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на Т.Ж.С. против НП № 1959а-1373/ 21.09.2017г., издадено от Началника на Първо районно управление - Стара Загора при ОД на МВР-Стара Загора. с което на Т.С. на основание чл. 45, ал. 3, предл. 1 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/ е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от същия закон. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 19.08.2017г. около 00.30 часа в гр.Стара Загора, на кръстовището на ул. „ Цар Иван Шишман” и ул. „ Пазарска”, при извършена полицейска проверка е установено, че г-жа С. в качеството си на родител не е придружила и не е осигурила пълнолетно дееспособно лице за придружител след 22 часа на обществени места на дъщеря си Ж.И. Илиева ЕГН **********, която не е навършила 18 годишна възраст

С обжалваното решение Старозагорският районен съд е отменил наказателното постановление по съображения за неговата формална и материална незаконосъобразност.Съдът е приел, че в случая АНО не е посочил кое от двете алтернативни форми на нарушение е извършило лицето , което е довело и до липса на индивидуализация на деянието Отделно от това съдът е изложил мотиви и за формална незаконосъобразност на НП. Прието е, че в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН деянието е описано непълно от фактическа страна, тъй като не е било посочено в какво качество е санкционирано лицето – родител или настойник.Според АУАН детето е малолетно, а в НП детето Ж.И. било изписано , че е непълнолетно.Имало разминаване и в часовете, през които детето не може да излиза само на обществени места: в АУАН – е 20 часа, а в НП -22 часа. Това несъответствия били съществени и не давали възможност на нарушителя да разбере защо е санкциониран и какво точно нарушение е извършил.

Решението на Старозагорския районен съд е правилно, но не по всички изложени в него мотиви.

Правилно съдът е приел, че жалбата не е просрочена Разпоредбата на чл. 58,ал.2 от ЗАНН съставлява изключение от общото правило, че препис от НП се връчва срещу подпис на нарушителя /чл. 58,ал.1 от ЗАНН//. За да се счита за редовно връчено по този ред, следва да са налице кумулативно предвидени от закона предпоставки, а именно нарушителя да не е намерен на посочения от него адрес, а новият му такъв да не е известен. В представената по делото докладна записка от 14.12.2018 г. / л. 12/ е посочено лаконично „ посетих адреса, никой не отвори.” Правилно съдът е приел, че не става ясно дали нарушителят е променил адреса си и кое лице е търсено на адреса, тъй като в докладната записка е записано , че се търси физическо лице с друго ЕГН, а не това, изписано в наказателното постановление Ето защо настоящият съд споделя доводите, изложени във въззивното решение, че не е налице редовно връчване на оспореното НП по реда на  чл. 58,ал.2 от ЗАНН, поради което следва да се приеме, че въззивната жалба е подадена в законен срок и е допустима за разглеждане.

Настоящият състав на съда намира, че наказателното постановление не отговаря на императивните изисквания на чл. 57,ал.1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН и Смисълът на регламентираните в чл. 57, ал.1 ,т. 5 и т. 6 от ЗАНН императивни изисквания е в наказателното постановление да бъдат посочени всички съставомерни елементи на деянието, обстоятелствата при които е извършено и законовата разпоредба която е нарушена, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на административното нарушение. Това, от една страна е от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на наказателното постановление, а от друга - чрез конкретизацията на нарушението от фактическа и правна страна, се обезпечава правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност, в съдържанието на което се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди че е извършило, за да може да организира защитата си в пълен обем.

Липсва изискуемото се от закона ясно, точно и конкретно формулиране и конкретизация на административното обвинение от фактическа страна. В АУАН е повдигнато обвинение за това , че лицето не е придружило и не е осигурило придружител на малолетното си дете след 20 часа, а в НП е посочено, че нарушителят не е придружил непълнолетното си дете, не е осигурил придружител – дееспособно лице след 22 часа. Това разминаване между обвинението , повдигнато с АУАН и с НП е съществено и нарушава правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице Фактически обстоятелства, на каква възраст е лицето дори и да може да се установи от съдържащите се в административнонаказателната преписка доказателства, е следвало да намерят обективен израз и в съдържанието на наказателното постановление при описанието на нарушението, а не да се извличат по пътя на формалната или правната логика. Правоприлагането по принцип, и в частност административнонаказателното такова, не може да почива на предположения. Административните наказания са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, по повод неправомерно поведение на определено лице. Именно с оглед този характер на административните наказания законодателят е предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на административнонаказателната отговорност. В този смисъл всяко формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение, опорочава наказателното постановление и е основание за неговата отмяна. В случая изложената в обстоятелствената част на наказателното постановление фактическа обосновка на административното обвинение е неясна и в известна степен противоречива, което има за последица невъзможност да се установи в какво точно се изразява възприетото от административнонаказващия орган деяние като такова, осъществяващо състава на твърдяното нарушение. С оглед на направеното в наказателното постановление описание на нарушението, административното обвинение не е формулирано конкретно, ясно и точно от фактическа страна. Това винаги представлява съществено процесуално нарушение, тъй като засяга правото на защита на нарушителя, а и възпрепятства извършването на съдебен контрол за материална законосъобразност на наказателното постановление при преценката за правилното приложение на закона при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация.

АНО не е посичил в НП и коя законова разпоредба е нарушена. Посочването на нарушената разпоредба както в АУАН, така и в наказателното постановление, са задължителни реквизити съгласно съответно по чл. 57, ал.1 т.6 от ЗАНН. Не изписването им, както и погрешното им изписване, винаги са основания за отмяната на обжалваното наказателно постановление. Строго формалният характер на административнонаказателното производство по ЗАНН цели да се гарантира в пълна степен правото на защита на нарушителя.

С оглед на изложеното обжалваното решение на Старозагорския районен съд, като постановено при правилно приложение на материалния закон следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба се явява неоснователна

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 31 от 10.01.2019г., постановено по АНД № 2476/ 2018г по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление № 1959а-1373/ 21.09.2017г., издадено от Началника на Първо районно управление - Стара Загора при ОД на МВР-Стара Загора.

.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.