Решение по Наказателно дело 115/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

№138 02.05.2019 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Зорница Делчева и с участието на прокурора Петко Георгиев като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №115 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационна жалба на П.С.Б. против решение №81/04.02.2019г., постановено по АНД №2923/2018 г. по описа на РС Стара Загора. С решението е потвърдено Наказателно постановление №18-1228-001058/26.03.2018 г. издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР гр. Стара Загора с наложена на касатора глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174 ал.3 предл. второ от ЗДвП за това, че на 15.03.2018г. в 02.45ч в град Стара Загора по ул. „Ген. Столетов“ в посока изток-запад до номер 121 по данни на свидетелите очевидци управлява лек автомобил Ауди с рег. № ****, собственост на С.П.Б.. като водачът отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство Дръг Тест 5 000 ARJM за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Издаден е талон за медицинско изследване с номер 0016005. Не е дал кръв за медицинско изследване. Водачът е тестван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест – дрегер 7510 ARBB 0063- отрицателна проба. С посоченото извършил: Отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнява предписание за химико токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, с което виновно е нарушил чл. 174 ал.3 от ЗДвП.

За да потвърди наказателното постановление РС Стара Загора е приел, че нарушението е установено. На 15.03.2018г. в 02.45ч в град Стара Загора по ул. „Ген. Столетов“ до №121, касатора е управлява лек автомобил АУДИ с рег №**** и е бил спрян за проверка от полицейски служители във връзка със служебните им правомощия – свидетелите Н. и С.. По време на проверката полицейските служители се усъмнили, че водачът е употребил алкохол и/или наркотици, тъй като отговарял забавено на зададените му въпроси. С цел извършване на проверка бил отведен до Сектор „ Пътна полиция“ Стара Загора при младши автоконтрольор свидетеля Т., където е бил тестван за употреба на алкохол, но отказал проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Издаден и връчен талон за медицинско изследване, в който е вписал, че не желае да бъде тестван за употреба на наркотични вещества. Не е дал кръв за медицинско изследване т.е. не е изпълнил алтернативно предоставената възможност за установяване употребата на наркотични вещества и избягване на отговорността за отказ, предвидена в чл.174 ал.3 от ЗДвП. Описаната фактическа обстановка съдът е възприел въз основа показанията на свидетелите Т., Н. и С., които съответстват и на писмените доказателства по делото. В хода на производството по ЗАНН не са установени нарушения на правото на защита и на изискванията за съдържание на наказателното постановление, както и за съответствие между повдигнатото словно административно обвинение и основанието за налагане на административните наказания – правна квалификация. Изложени са съображения за липса на противоречия, неясноти и непълноти между обстоятелствената част на обвинението и правното основание за издаване на наказателното постановление, срещу които наказаното лице е имало възможност за защита, както в хода на производството по ЗАНН, така и пред въззивния съд.

В касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се довода, че касатора е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство, но не е отказал да му бъде извършена проверка по реда на Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози/ Наредбата/. Позовава се на липса на отправено в АУАН словесно обвинение за не изпълнение на издадения талон за медицинско изследване с номер 0016005 и счита, че това е противоречие между повдигнатото обвинение и фактите, въз основа на които му е наложено административно наказание. На следващо място твърди, че е следвало да бъде отведен в медицинският център на университетска болница за вземане проба за химико-токсикологично изследване. Поддържа и правната теза, че разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП съдържа два алтернативни състава на административно нарушение – отказ да бъде извършена проверка с техническо средство или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване. След като водачът няма право да избира начина за извършена на проверка за употреба на алкохол или други упойващи вещества, то се налага извода, че в процесното наказателно постановление са описани две нарушения, като за второто не е повдигнато обвинение с АУАН, а именно за неизпълнение на издадения талон за медицинско изследване.

Иска от съда да бъде отменено въззивното решение и да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление.

Ответника – ОД на МВР Стара Загора не изпраща представител и писмен отговор против касационната жалба.

Представителя на Окръжна прокуратура предлага на съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение като постановено при правилно приложение на материалния закон и без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

За да се даде отговор на изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление досежно противоречие между словното обвинение повдигнато с АУАН и вменените факти с НП, както и за реда за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС-ва, следва да се разгледат разпоредбите на ЗДвП и на Наредбата. Съгласно чл. 5 ал.3 т.1 предл. второ от ЗДвП на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява след употребата на наркотични вещества или техни аналози. Нарушаването на тази забрана консумира състава на престъпление по чл. 343б ал.3 от НК – който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба в размер от 500лв. до 1500лв. Във връзка с охрана и осигуряване изпълнението на правомощията от контролните органи по чл. 161 ал.1 т.1 и ал.2 т.3 и т.9 от ЗДвП / контрол върху спазването на правилата за движение от участниците, недопускане управлението на моторно превозно средство от водач, който е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0.5% и/или наркотични вещества, както и от водач, който откаже да му бъде извършена проверка за употреба на посочените вещества/ законодателя е предвидил административно наказателна отговорност и принудителни административни мерки. Водачите на моторни превозни средства под страх от административно наказателна отговорност са длъжни да позволят извършването на проверка с цел контрол върху спазване на забраната по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП като в случай на неизпълнение носят административна отговорност по конкретен административно -наказателен състав – чл. 174 ал.3 от ЗДвП, който за случаите на наркотични вещества или техни аналози гласи: Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв., водач който откаже да му бъде извършена проверка с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Посочването на повече от един способ за проверка не може да се тълкува в смисъл, че за да е налице съставомерен отказ е необходимо водачът да е отказал както извършването на тест, така и да не е дал съответните проби за лабораторно изследване, нито че се касае за отделни състави на едно и също по вид нарушение. Отделни състави на едно и също по вид нарушение са налице, когато освен основните обективни и субективни елементи за запретенето поведение, са предвидени допълнителни съставомерни признаци, квалифициращи деянието като по-тежко / квалифициран състав/ или по-леко /привилегирован състав/ наказуемо. Във всеки основен или квалифициран състав на едно нарушение могат да бъдат предвидени алтернативни форми на изпълнителното деяние, които не са отделни негови състави и поради това се наказват еднакво. В разпоредбата на чл. 174 ал.3 от ЗДвП се съдържат основни състави на две административни нарушения според предмета на отказа, а именно да бъде извършена проверка за употреба на алкохол и/или употреба на наркотични вещества. И двете деяния могат да бъдат осъществени под формата на отказ да се извърши проверка с техническо средство/тест или под формата на отказ да се извърши проверка с доказателствен анализатор или със съответното лабораторно изследване - медицинско, химическо, химико-токсилогично. При осъществяване на едната и/или на другата форма на изпълнителното деяние възниква основанието по чл.174 ал.3 от ЗДвП за налагане на предвидените административни наказания. Съгласно чл.3 от Наредба №1/17.06.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, при проверка на място употребата на наркотични вещества се установява с тест, а употребата на алкохол с техническо средство. По аргумент от чл.5 от Наредбата, приложим към настоящия казус, при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване. Изключение от способа по чл.3 и критерий за избора по чл.5 от Наредбата е предвиденото в чл.3а т.3 обстоятелство – физическа невъзможност на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство или тест.

В настоящия случай касатора поддържа, че е отказал да му бъде извършена проверка с тест – обстоятелство по чл.3а т.1 от Наредбата, което обаче не представлява право на избор да му бъде извършена проверка с алтернативен способ. В тази хипотеза и в изпълнение на чл.6 ал.5 вр. с чл.3а т.1 вр. с чл.3 ал.2 от Наредбата му е издаден талон за медицинско изследване с нормативно определеното съдържание и е съставен протокол, удостоверяващ, неуспешното провеждане на проверката поради отказ. Протокола съдържа констатациите на органите във връзка с обстоятелствата по чл.5 от Наредбата, които не се оспорват и не се поддържа, че е било налице изключението по чл.3а т.3 от Наредбата. По аргумент за противното от чл. 7 ал.2 от Наредбата, контролните органи не са длъжни да съпровождат водача до мястото на изследване, когато му издадат талон в хипотезата на чл.3а т.1 от Наредбата. Това задължение възниква, само когато е установена употреба на наркотични вещества, но не и в случаите на отказ. Следователно издаването на талон в случаите на отказ по чл.3а т.1 от Наредбата е с оглед упражняване правото му на защита срещу съставения АУАН за отказ да му бъде извършена проверка с тест, а не процедура по извършване на проверка от контролните органи, чрез алтернативните способи по избор на водача. Такъв законов регламент не е уреден, нито е посочен в подзаконовия нормативен акт, според който издаването на талон в случаите на чл.3а т.2 и чл. 3 ал.2 от Наредбата цели установяване на точната концентрация на алкохол и безспорност на факта на употребата на наркотични вещества, тъй като всички относими разпоредби визират като основание за издаване на талона показания на техническото средство или резултати от теста. При манифестиран неоснователен отказ да бъде извършена проверка, чрез основния способ по чл.3 от Наредбата, контролните органи са длъжни да съставят АУАН за нарушение по чл.174 ал.3 от Наредбата и да издадат талон за изследване, без да имат задължение да придружават водача до мястото на изследване. Издаването на талона се вписва в акта за установяване на административно нарушение, а обстоятелството, че същият не е изпълнен е отразено в настоящото наказателно постановление като обстоятелство по извършване на нарушението. Изискването на касатора в АУАН да бъде повдигнато обвинение, че водача не е дал кръв за медицинско изследване е неоснователно по посочените по-горе съображения, че за консумиране състава на чл.174 ал.3 от ЗДвП не се изисква осъществяване на всички форми на изпълнителното деяние, а само на една от тях.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №81/04.02.2019 год., постановено по АНД №2923/2018 год. по описа на Старозагорския районен съд

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.