Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                         

          

           134     30.04.2019 година   град Стара Загора

                 

 

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 Старозагорският административен съд, в публично съдебно  заседание на четвърти април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                  Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                 Ч                                                                            Членове:   ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                                                                                                             РАЙНА ТОДОРОВА                                                                                             

 

при секретар  Албена Ангелова        

и с участието на прокурор Румен Арабаджиков                                                   

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова  КАН дело № 118 по описа  за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

 

   Образувано е по касационна жалба на А.И.Т. *** 19, подадена чрез пълномощника му адв. Г.Т. ***, против Решение № 450 от 13.12.2018г., постановено по АНД № 1212/ 2018г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 5380 от 28.09.2018г., издадено от Началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” в Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София.   

            В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се като неправилен и необоснован направения от въззивния съд извод, че законосъобразно е ангажирана личната административнонаказателна отговорност на А.Т. в качеството му на водач на извънгабаритно ППС на основание чл. 53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, за допуснато нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП. Жалбоподателят твърди, че водачът на ППС не може да бъде субект на нарушение по това обвинение, тъй като не от кръга на лицата, които имат задължение да се снабдят с разрешение за движение на извънгабаритно и/ или тежко ППС от администрацията, управляваща пътя. Поддържа, че деянието неправилно е квалифицирано по административнонаказателния състав на чл. 53, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП, като в конкретния случа на водача на ППС е следвало да бъде наложена административна санкция на основание чл.177, ал.3 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал.1, т.2 от ЗДвП. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 5380 от 28.09.2018г., като незаконосъобразно.

 

 Ответникът по касационната жалба – Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано от гл.т на събраните по делото доказателства, в съответствие и при правилно приложение на закона, Казанлъшкият районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление и наложената с него административна санкция.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

           Разгледана по същество жалбата е основателна.  

 

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на А.И.Т. *** против Наказателно постановление /НП/ № 5380 от 28.09.2018г., издадено от Началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” в Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 6949/ 04.09.2018г., на А.И.Т. е наложено административно наказание глоба в размер 1 000лв., на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, за нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП във вр. с чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/ 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС.  Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 04.09.2018г., в 16.30ч., на път І-5, км. 203+800, на разклона за гр. Мъглиж в посока Казанлък – Стара Загора, А.Т. е управлявал и осъществявал движение на състав от ППС пет оси – МПС с две оси марка „МАН” модел „19.422” с рег. №  и ремарке с рег. № , като при направеното измерване е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва: измерената дължина на ППС е 21.60м, при допустима максимална дължина 18.75м.,  съгласно чл. 5, ал.1, т.3, б. „д” от Наредба № 11/ 03.07.2001г. Наказващият орган е приел, че към момента на проверката водачът на ППС е осъществявал движение на извънгабаритно ППС по см. на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11/2001г. без разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/, издадено по реда на раздел IV от Наредба № 11/ 2001г. на МРРБ от администрацията управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата.

          Казанлъшкият районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата материална и процесуална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила.  Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е доказано извършването от санкционираното лице на съставомерно от обективна страна деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл. 53, ал.1, т.2 във вр. с чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП, за което на водача на извънгабаритното ППС по см. на §1, т. 1 във вр. с чл. 2 във връзка с чл.5, ал.1, т.3, б. „д” от Наредба № 11/ 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, е наложено административно наказание глоба, определена в законово регламентирания минимален размер. В мотивите към решението са изложени и съображения че липсва основание за определяне на нарушението като маловажен случай на административно нарушение и съотв. за прилагането на чл.28 от ЗАНН.

 

   Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено при неправилно приложение на закона.

 

             Административнонаказателната отговорност на А.Т., в качеството му на водач на извънгабаритно ППС, е ангажирана на основание чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП, съгласно която норма се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41 от ЗП или които извършат или наредят да бъдат извършени дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Видно от съдържанието на НП № 5380 от 28.09.2018г., като нарушена материалноправна разпоредба е посочена нормата на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП, регламентираща забрана за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без надлежно разрешение. Кои пътни превозни средства са извънгабаритни респ. тежки, са определени с нормите на чл.2 и чл.3 във вр. с §1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като допустимите норми за размери, маса и натоварване на ос на ППС, при превишаването на които ППС се квалифицира като извънгабаритно и/ или тежко, са регламентирани в раздел II, чл.5 – чл. 7 от Наредба № 11/03.07.2001г. В случая от фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение се основава на това, че А.Т. е управлявал и осъществявал движение на състав от ППС с пет оси - МПС с две оси марка „МАН” с рег. №  и ремарке с рег. №  като при направеното измерване е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ, тъй като измерената дължина  на ППС е 21.60м, при допустима максимална дължина 18.75м,  съгласно чл. 5, ал.1, т.3 , б. „д” от Наредба № 11/ 03.07.2001г., с което е осъществил движение на извънгабаритно ППС по см. на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11/ 03.07.2001г. без разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/, издадено по реда на раздел IV от Наредба № 11/ 2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата.

 

            Не се споделя извода на въззивния съд, че извършеното от А.Т.  деяние правилно е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б „а” от ЗП и съответно че правилно административнонаказателната отговорност е ангажирана при прилагането на санкционната разпоредба на чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП. Съображенията за това са следните:

 

            От фактическа страна по делото не е спорно, че управляваното от санкционираното лице ППС следва да бъде квалифицирано като извънгабаритно ППС по см. на §1, т. 1 във вр. с чл. 2 във връзка с чл.5, ал.1, т.3, б. „д” от Наредба № 11/ 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Но съгласно регламентираното изключение по чл.8, ал.5 във връзка с чл.14, ал.3 от Наредба № 11/ 03.07.2001г., извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел ІІ, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30м и дължина - до 22м. В случая управляваното от А.Т. ППС е с дължина до 22м, поради което и на основание чл.14, ал.3 от Наредбата на МРРБ, необходимото и достатъчно условие за неговото движение, е било заплащането на определена такса, за което се издава документ, съдържащ индивидуализиращите данни на пътното превозно средство, маршрута на движение и извънгабаритния показател, за който се заплаща таксата /чл.14, ал.7 от Наредба № 11/ 03.07.2001г./. Следователно движението му не може да бъде квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б „а” от ЗП, защото тази норма въвежда забрана за движение на тежки и извънгабаритни ППС без разрешение. След като нормативно е предвидено, че е допустимо движение на извънгабаритно ППС до определени габаритни размери, без издадено разрешение, след заплащане на съответна такса и доколкото в случая управляваното от А.Т. ППС отговаря на условията на чл.14, ал.3 от Наредба №11/ 2001г. /относно габарита дължина - до 22м/, административнонаказателната разпоредба, която съдържа в хипотезата си установените от контролните органи съставомерни факти, е тази на чл.177, ал.3 от Закона за движение по пътищата, предвиждаща налагане на административно наказание глоба от 500лв. до 3 000лв. за управление на ППС, което алтернативно има размери, маса или натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да е спазен установения за това ред. Нормите за маса, размери и натоварване на ос, както и реда за движение на ППС – след заплащане на такса, са определени от Наредба № 11/ 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС. Следователно когато движението на извънгабаритно ППС се извършва без необходимото разрешение по чл.8, ал.2 от Наредбата № 11/ 03.07.2001г. във вр. с чл.26, ал.3 от ЗП, е налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква ”а” от ЗП и се осъществява състава на чл.53, ал.1 от ЗП. Когато движението на ППС се извършва без заплатената такса по чл.14, ал.3 от Наредбата, се осъществява състава на чл.177, ал.3 от ЗДвП, а не състава на чл.53, ал.1 от ЗП. Касае се за различни хипотези, тъй като разрешението за движение на извънгабаритно и/ или тежко ППС се издава  от органа, посочен в чл. 26, ал.3 от ЗП /управителния съвет на АПИ или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от АПИ - за републиканските пътища и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища/, а в хипотезата на чл. 14, ал.3 от Наредбата се заплаща такса и не се издава индивидуален административен акт. В тази връзка не може да се приеме че движението на извънгабаритно ППС при липсата на разрешение по общия ред или по реда на чл.14, ал.3 от Наредбата винаги съставлявало нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата и съставомерно деяние по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Горепосочената нормативна регламентация не дава основание за такъв извод. Съгласно разпоредбите на чл.189, ал.1 във връзка с чл.167, ал.3, изр.2 от ЗДвП, служителите на АПИ разполагат с правомощия да контролират габаритните размери на ППС, респективно да съставят актове за нарушения по този закон. Тази законово предвидена компетентност е в унисон с нормата на чл. 37, ал.1, т.1  от Наредба № 11/ 03.07.2001г, според която във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал.3.  

 

Несъответната от гл. т на установените по делото факти и неправилната от гл. т. на закона административнонаказателна правна квалификация на деянието, имащо за последица неправилно определяне на приложимата санкционна разпоредба, е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно. Ето защо обжалваното решение на Казанлъшкия районен съд се явява постановено при неправилно приложение на закона и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да бъде отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 5380 от 28.09.2018г., издадено от Началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” в АПИ.

 

           Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                              Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ Решение № 450 от 13.12.2018г., постановено по АНД № 1212/ 2018г. по описа на Казанлъшкия районен съд и вместо него постановява:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 5380 от 28.09.2018г., издадено от Началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” в Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, с което на А.И.Т. *** 19, ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер 1 000лв., на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата за нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП, като незаконосъобразно.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

                                                                          2.