Р Е Ш Е Н И Е

№125 30.04.2019 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета год., в състав

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Пенка Маринова и в присъствието на прокурора Петя Драганова, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №121 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от адв. Моника Д., в качеството й на процесуален представител на МБАЛ“д-р Христо Стамболски“ЕООД, представлявано от управителя д-р К.П.М. против решение №460 от 19.12.2018 год., постановено по а.н.д. №1135 по описа за 2018 год. на Казанлъшкия районен съд. В жалбата се релевират доводи, че неправилно въззивният съд бил приел, че нормата на чл.86, ал.1, т.1 от Закона за здравето е декларативна и не съдържа задължение за определено поведение. Твърди че по настояване на близките лицето е транспортирано до гр. Пловдив от касатора. Не е съгласен с изводите на Районният съд, че е налице нарушение на чл.23 от Наредба №49 от 18.10.2010 год. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, тъй като никъде в тези разпоредби не е посочено, че транспортирането е за сметка на изпращащото лечебно заведение. Разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗ е обща и не кореспондира с насрещно задължение на лечебното заведение. Наказващият орган е следвало да направи съответната обвръзка с нормативен акт, съдържащ реципрочни задължения на лечебното заведение. Едва в съдебно заседание единият от свидетелите споменава чл.23 от Наредба №49, което е недопустимо и води до нарушаване на разпоредбите на ЗАНН, които изискват коректна правна квалификация на извършеното нарушение. Нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него наказателно постановление е посочена каквато и да е нормативна разпоредба, която да конкретизира извършено нарушение. Според изложеното в касационната жалба, икономическите права на пациента ще са нарушени, ако е заплатил услуга която не е ползвал, а в случая е заплатена услуга, която реално е осъществена. Въз основа на изложените подробни съображения е направено искане за отмяна на решението и отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Ответника по касация – Изпълнителна агенция „Медицински одит“ гр. София, не изразява становище по подадената касационната жалба

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателите, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото, за наличие на основанията по чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледано по същество същата е основателна.

Производството пред Районен съд Казанлък се е развило по жалба на МБАЛ“Д-р Христо Стамболски“ гр. Казанлък, представлявана от Управителя д-р К. М.-В. против Наказателно постановление №27-44/27.08.2018 год. на Зам. Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ при Министерство на здравеопазването, с което е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00 лв. на основание чл.221, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ) за нарушение на чл.86, ал.1, т.1 от същия закон в частта „икономическите права“.

Административното обвинение почива на фактическа обстановка, подробно описана в АУАН №А 27-44 от 20.03.2018 год., съставен от Д. З. Д. – главен инспектор в ИАМО и съответно възпроизведена в наказателното постановление, издадено въз основа на този акт, а именно наказателно постановление №27-44/27.08.2018 год., издадено от Зам. Изпълнителния директор на ИА МО гр. София.

Административното обвинение е повдигнато на болницата за това че, пациента Б.К.К. е хоспитализирана на 01.01.2018 год. с приемна диагноза „Остър панкреатит. Анемичен синдром с неизяснена генеза.“ Изготвен е лечебно-диагностичен план, както и ехография на коремни органи. На 02.02.2018 год. състоянието на пациентката се влошава, става сомнолентна, фебрилна, с персистиращ иктер по кожата и видимите лигавици. Назначени са допълнителни изследвания – имунохематологични. След получаването на резултати и въз основа на клиничната картина, резултатите от лабораторните изследвания е прието, че се касае за рядко срещания Синдром на М. – тормботична тромбоцитопенична пурпура. След уговорка с дежурен хематолог от Клиниката по хематология на „УМБАЛ Св. Георги“ гр. Пловдив е организирано превеждане на пациентката с транспорт на МБАРЛ“Д-р Христо Стамболски“ЕООД гр. Казанлък, в лечебно заведение с необходимите възможности за оказване на квилифицирана медицинска помощ в пълен обем и по-високо ниво на компетентност. За транспорт и придружаващ лекар са заплатени на болницата суми в размер на 170.00 лева, от които 100.00 лева транспорт и 70.00 лева за придружаващ лекар, като са издадени и съответните фактури.

Въззивният съд е потвърдил наказателното постановление като правилно и законосъобразно, приемайки, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е че е налице нормативно задължение на касаторът да осигури транспорта и придружаващ лекар специалист, което се съдържа в нормата на чл.23 от Наредбата № 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи. Съобразявайки се с практиката на Административен съд Стара Загора и приема, че е налице нормативно задължение, което се съдържа и в разпоредбата на чл.86, ал.1, т.1 от ЗЗ. Безспорно е, че пациентката е била хоспитализирана в стационарният блок на болницата. От това обстоятелство следва и задължението на лечебното заведение да осигури транспорт и придружаващ лекар, съгласно разпоредбата на чл.23 от Наредба №49. Като е приел плащането от близките на починалото лице, лечебното заведение е нарушило цитираната разпоредба на чл.86, ал.1, т.1 от ЗЗ. Всичко това го е мотивирало да постанови решение за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.

В пределите на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на Казанлъкския районен съд. На база установената фактическа обстановка касационния съд намира решението като за правилно, по следните съображения:

Касотрът е привлечен към административнонаказателна отговорност за нарушение разпоредбите на чл.86, ал.1, т.1 от Закона за здравето, съгласно който “Като пациент всеки има право на зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права” в частта “икономическите права“.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Посочената като нарушена разпоредба на чл.86, ал.1, т.1 от ЗЗ е обща по своя характер и за да се приеме, че е налице нарушение на същата, следва да се посочи и конкретно нарушеното нормативно задължение за забрана за плащане на осъществената услуга. Липсата на такива изрични позовавания за конкретния случай, прави невъзможен и съдебния контрол за тяхното изпълнение.

Спор относно фактическата обстановка по делото не съществува между страните, още повече, че същата е установена въз основа на представените писмени доказателства от касатора и не се оспорва от него. Единственият спорен момент е, дали е било дължимо извършеното плащане от страна на роднините на починалото лице за осъщественият транспорт и придружаващ лекар.

В конкретния случай, липсата на конкретно посочване на нарушените норми, представлява самостоятелно основание за отмяната на наказателното постановление. Нито в АУАН, нито в наказателното постановление са посочени конкретно нарушение разпоредби. Едва в съдебно заседание свидетелят по съставянето на АУАН, в лицето на Ю.Ч., заявява че това представлява нарушение на чл.23 от Наредба №49 от 18.10.2010 год. същата е обсъдена от страна на районният съд при постановяването на решението. Настоящият съдебен състав, намира, че районният съд не е следвало въобще да обсъжда тази норма, след като същата не е посочена нито в АУАН, нито в наказателното постановление. Налице са две причини за това: на първо място св. Ч. е само свидетел по съставянето на АУАН и не е участвала в извършената проверка. По този начин същата не би могла да даде конкретни сведения, какво е установено при проверката и дали е налице нарушение на чл.23 от Наредба №49 или не. На второ място: недопустимо е в хода на съдебното оспорване, наказващият орган да променя правната квалификация на установеното административно нарушение или да допълва същото. Точното и конкретно посочване на нарушените разпоредби е следвало да стане в съдържанието на наказателното постановление.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че подадената касационна жалба е основателна и като такава следва да бъде уважена, а обжалваното съдебно решение отменено. По делото е установена фактическата обстановка в пълна степен, не е необходимо събирането на нови доказателства или разследването на спорни обстоятелства. Въз основа на това съдът намира, че следва да се постанови решение по съществото на спора, като се постанови решение за отмяната на наказателното постановление.

Водим от тези мотиви и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №460 от 19.12.2018 год. постановено по А.Н.Д. №1135/2018 год. по описа на Районен съд Казанлък, како вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №27-44/27.08.2018 год. на Зам. Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ при Министерство на здравеопазването.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.