Р Е Ш Е Н И Е

№ 135 30.04.2019 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на четвърти април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Чл Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Албена Ангелова

и с участието на прокурор Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 126 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, срещу Решение № 46 от 18.01.2019г., постановено по АНД № 3102/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24 – 001767 от 14.11.2018г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод, че съдържанието на наказателното постановление не съответства на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и че административнонаказателното обвинение не е обосновано в необходимата степен от фактическа страна. Твърди, че при неправилно приложение на закона съдът е приел, че извършването от работодателя на вмененото му нарушение на трудовото законодателство не е доказано по несъмнен начин. Поддържа, че от събраните по административнонаказателната преписка доказателства безспорно се установява, че на 04.08.2018г. лицето Г С е работело на проверявания обект при полагане на извънреден труд, за което работодателят „Т.М.” АД, в нарушение на чл. 15, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, не е издал писмена заповед. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 24 – 001767 от 14.11.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – „Т.М.” АД гр. София, в представеното по делото писмено възражение, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление, за което излага подробни съображения.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „Т.М.” АД гр. София срещу Наказателно постановление /НП/ № 24 – 001767 от 14.11.2018г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 24 - 001767 от 19.10.2018г., на „Т.М.” АД, в качеството му на работодател, на основание чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500лв., за нарушение на чл. 15, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 02.10.2018г. на обект: Павилион „Лафка”, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Ген Гурко” и бул. „Руски” – югоизточен ъгъл, стопанисван от „Т.М.” АД гр. София и по представени документи в Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора на 19.10.2018г., е установено, че „Т.М.” АД, в качеството си на работодател, не е издал заповед за полагане на извънреден труд, която да е съобщена на работниците на обект ST 13, намиращ се на югоизточния ъгъл на бул. „Руски” и ул. „Ген Гурко” в гр. Стара Загора за 04.08.2018г. – събота за 6 часа.

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че съдържанието на наказателното постановление не съответства на императивните изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В мотивите към решението са изложени съображения, че непосочването в пълнота на всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства има за последица фактическа необоснованост на административнонаказателното обвинение и представлява абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че наказателното постановление е издадено в нарушение на законово регламентираните формални изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН досежно неговото съдържание. Пълнотата на описанието на нарушението, както от фактическа, така и от правна страна, е функция на конкретния административнонаказателен състав. В случая „Т.М.” АД е санкциониран в качеството му на работодател за допуснато нарушение на трудовото законодателство - на чл. 15, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Съгласно посочената разпоредба, за полагането на извънреден труд, дежурство и за времето на разположение на предприятието се издава заповед от работодателя, която се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително. За да е налице изискуемото се от закона пълно описание на нарушението от фактическа страна, е било необходимо в наказателното постановление да се съдържа описание на съставомерните елементи на деянието, както и на всички релевантни за ангажирането отговорността обстоятелства по обвинение за допуснато нарушение на чл. 15, ал.1 от НРВПО. Както правилно е приел Старозагорският районен съд, административно наказателното обвинение е следвало да бъде обосновано от гл.т на полагането на извънреден труд, което би обусловило задължението на работодателя да издаде писмена заповед за полагането на извънреден труд, която да бъде съобщена на работниците/служителите най-малко 24 часа предварително. В случая в НП не се съдържа описание на релевантните факти за възникнало за работодателя „Т.М.” АД задължение по чл.15, ал.1 от НРВПО, неизпълнението на което да обуслови наличието на съставомерно от обективна страна деяние – нарушение на трудовото законодателство. На практика описанието на нарушението се свежда до един извод, който обаче е необоснован от фактическа страна. Изложените в касационната жалба фактически обстоятелства, дори и да могат да се установяват от доказателствата по административнонаказателната преписка и събраните в хода на съдебното следствие такива, е следвало да намерят обективен израз в съдържанието на наказателното постановление при описанието на нарушението, като е недопустимо да се извличат по пътя на формалната или правната логика. В този смисъл съществуването на доказателства за извършването на нарушението не може да замести и да санира липсата на изискуемата се фактическа обосновка в обстоятелствената част на наказателното постановление. Наличието на всички законово изискуеми реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН е въпрос на формална законосъобразност на наказателното постановление, а представянето на доказателства, потвърждаващи извършването на нарушението по повдигнатото административно обвинение – на неговата материална законосъобразност. Непосочването на всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства има за последица фактическа необоснованост на административнонаказателното обвинение и представлява абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно, както правилно е приел и Старозагорският районен съд.

Предвид изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 46 от 18.01.2019г., постановено по АНД № 3102/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24 – 001767 от 14.11.2018г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.