Р Е
Ш Е Н
И Е № 234
гр. Стара Загора, 15.07.2019
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретаря: Албена Ангелова
и
с участието на прокурора: Румен Арабаджиков
като
разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 128 по описа за 2019г., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР Стара Загора
против Решение № 8 от 15.01.2019г., постановено по АНД №168/2018г. по описа на
Районен съд – Гълъбово, с което е отменено Наказателно постановление №18-1228-001110
от 03.04.2018г. на Началник група „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора. В
жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като
твърденията са за постановяването му при неправилно приложение на материалния
закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ
от ЗАНН. Сочи се, че в талона за медицинско изследване не са попълнени дата и
час, но санкционираното лице е отказало да получи талона и това обстоятелство е
удостоверено с подписа на свидетел. Твърди се, че талона за медицинско
изследване е неразделна част от АУАН, с оглед на което датата и часа на
съставяне на АУАН е дата и час на съставяне на талона. Въз основа на изложени в
жалбата съображения е направено искане
за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което да бъде потвърдено издаденото
наказателно постановление.
Ответникът по касация А.К.Д., редовно и своевременно призован, не се явява в съдебно
заседание. Чрез постъпила по делото писмена защита от процесуалния му
представител адв.П.К., оспорва изцяло
подадената касационна жалба. Сочи се, че от твърденията в НП за неизпълнение на
предписание за изследване с доказателствен анализатор не кореспондират със
депозираните пред районния съд свидетелски показания на служителите на МВР,
според които към момента на проверката същите са разполагали единствено с дрегер,
но не и с доказателствен анализатор. Заявява се, че санкционният акт е съставен
при нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като съставът на
вмененото нарушение съдържа две хипотези, а в обстоятелствената част на наказателното
постановление са изписани и двата състава, като административнонаказващият
орган е посочил като основание за налагане на административното наказание
единствено разпоредбата на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП. Посоченото, според
ответника по касация, води до неразбиране на обвинението, тъй като не става
ясно за кое от твърдените нарушения е наложено административното наказание.
Излагат се съображения за правилност на изводите на въззивния съд за
несъответствие на талона за медицинско изследване с нормативите изискания за
неговото съдържание, тъй като в същия липсват дата и година на издаване, и не
са налице данни относно връчване на талона на нарушителя или извършен от него
отказ да го получи. Обосновано е, че в НП следва да е изрично посочено по какъв
начин е обективиран отказът на санкционираното лице относно неизпълнението на
предписанието за медицинско изследване на концентрация на алкохол в кръвта,
което в случая не е направено.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и предлага
съдебното решение да бъде отменено.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за
наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява основателна.
Производството
пред Районен съд – Гълъбово се е развило по жалба на А.К.Д. *** против наказателно постановление №18-1228-001110 от 03.04.2018г., издадено от Началник група „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, с което въз основа на АУАН серия „Д“, бланков
№513922/17.03.2018г., на Д. са наложени административни наказания „глоба” в
размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца,
на основание чл.174, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). От
фактическа страна административното обвинение се основава на това, че А.К.Д. на
17.03.2018г., около 21:47 часа, в гр.Гълъбово, на път III-554, км 42+700, до
бензиностанция „Евроойл“, в посока юг, като водач на лек автомобил „Хюндай
Теракан“, с рег.№***, собственост на ЕТ „Д.-Д.Д.“ гр.Стара Загора, отказва да
бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510,
с №АРБА0158. Издаден е талон за медицинско изследване №0011463. Водачът не е
дал кръв за медицинско изследване. С това
деяние се сочи за нарушена разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
С
обжалваното съдебно решение, Районен съд Гълъбово е отменил посоченото наказателно
постановление. Прието е, че административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП
касае случаите, при които водач на МПС откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване на употребата на алкохол или да даде кръвна
проба за медицинско изследване за концентрация на алкохол в кръвта. Според
районният съд тези два метода за установяване на наличието на алкохол в кръвта
не представляват две различни хипотези на административни нарушения, а се касае
за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на МПС е отказал
да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол в кръвта, независимо по кой
метод, като изпълнителното деяние на нарушението следва да бъде установено по
безспорен начин и в двете му проявни форми. Посочено е, че в случая е безспорно
установено, че санкционираното лице е отказало да даде проба за извършване на
проверка с техническо средство за наличие на алкохол в издишвания въздух. Изложени
са доводи при отказ на водача да бъде изпробван с техническо средство за
установяване на алкохол същият не би извършил нарушение, ако даде кръвна проба
за медицинско изследване, като последното се извършва въз основа на издаден
талон за медицинско изследване, съгласно чл.6, ал.1 от Наредба №1 от
19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози (Наредбата), на водачите на МПС се предоставят три
възможности за установяване на алкохол в кръвта, като след отказ от технически
тест са възможни два варианта – доказателствен анализатор и химически тест. Обосновано
е, че в разглеждания случай е издаден талон за медицинско изследване, който
съдържа указания към нарушителя за явяването му в срок до 45 минути във ФСМП –
Гълъбово, но в него не е отразено в колко часа е издаден самия талон, нито дата
или година на издаването му, от което не става ясно от кога важи указания срок
от 45 минути за явяване на нарушителя в лечебното заведение, като в талона
липсват също час и дата, от които да се установи кога същия е връчен на
нарушителя, респ. кога последният е отказал да го получи. Районният съд е
приел, че не може на санкционираното лице да се вмени във вина неявяване му за
вземане на кръвна проба, тъй като е нямало ясни указания от контролния орган в
тази насока и Д. е бил в обективна невъзможност да изпълни задължението си за
това. Посочил е, че напълно законосъобразно водачът на МПС не е получил талона
за медицинско изследване, тъй като документът се явява нередовен и не може да
осъществи целените с него правни резултати, а именно да посочи мястото и часа
за явяване на задълженото лице, тъй като при хипотетично връчване, ефекта би
бил същият, а именно водача да е в обективна невъзможност да се яви в указания
час за даване на кръвна проба, поради непосочването му. С оглед на тези
обстоятелства е прието, че не е осъществено изпълнителното деяние във втората му
форма, предвидена в състава на цитираната за нарушена норма на ЗДвП, както от
обективна, така и от субективна страна.
Решението
на Районен съд Гълъбово е неправилно.
Настоящият
касационен състав споделя изложените от въззивния съд изводи относно съставомерността
на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП и за безспорната установеност на
обстоятелството, че в разглеждания случай санкционираното лице е отказало да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на
алкохол. Именно по този начин е формулирано от фактическа страна и
административното обвинение в АУАН, а впоследствие и в наказателното
постановление, като от правна страна в санкционния акт правилно е посочено, че
се касае за нарушение на чл.174, ал.3, пр.1-во от ЗДвП. Поради това изложените
в писмената защита срещу касационната жалба доводи за нарушение на
императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН се явяват неоснователни,
тъй като в обстоятелствената част на санкционния акт не е отразено неизпълнение
на предписание за медицинско изследване за установяване на концентрация на
алкохол в кръвта, което се явява втората форма на деянието по чл.174, ал.3 от
ЗДвП, за да се приеме, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в невъзможност да се разбере за кое от твърдените нарушения е
наложено административно наказание. Това обуславя и липса на посочената в
писмената защита необходимост от посочване на начина, по който е обективиран
отказа на санкционираното лице относно неизпълнението на предписанието за
медицинско изследване за концентрация на алкохол в кръвта.
Но
изложените доводи във въззивното решение за нередовност на издадения от
контролните органи талон за медицинско изследване, които според съда са станали
причина за неявяването на Д. за извършване на медицинско изследване за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта, не се споделят от настоящата
инстанция. Контролният орган е вписал в талона за изследване срока и мястото за
явяване на лицето за извършване на медицинско изследване, съобразно
изискванията на чл.6, ал.6, т.1 и т.2 от Наредбата и след като Д. е отказал да
подпише и да получи талона за изследване, това обстоятелство е установено с
подписа на един свидетел по реда на т.8 от Наредбата. Съобразно разпоредбите на
чл.6, ал.1 от Наредбата първия екземпляр от талона за изследване се предоставя
на водача, като в реквизитите на самия талон е предвидено удостоверяване на
получаване на този екземпляр срещу подпис от лицето, като в този случай се
вписва час, дата и година на връчване. При отказ на лицето да подпише тези
реквизити на талона (както и каквито и да е други документи по повод
извършената проверка, както е в разглеждания случай) не възниква задължение за
контролния орган да попълва час, дата и година на връчване, тъй като такова
връчване не се осъществява, поради отказ на лицето да подпише и получи талона
за изследване. С оглед на това следва да се приеме, че не е налице посочената
от районния съд нередовност на съставения талон за изследване, която да е
предпоставка за отмяна на издадения на А.Д. санкционен акт.
Доводите
в писмената защита на ответника по касация срещу касационната жалба, касаещи
доказателствения анализатор, не следва да бъдат обсъждани, тъй като в
разпоредбата на §3, ал.2 от посочената Наредбата е предвидено, че
установяването на употребата на алкохол с доказателствен анализатор, се
извършва от 1 юли 2018г., т.е. към 17.03.2018г. (датата на извършената на ответника по касация проверка)
не е съществувало законово задължение за осигуряване на санкционираното лице на
доказателствен анализатор за установяване на употреба на алкохол от същия.
При
тези данни се налага изводът, че правилно административнонаказващия орган е
ангажирал административнонаказателната отговорност на ответника по касация, като
е наложил предвиденото в чл.174, ал.3, предл.1-во от ЗДвП наказание. В случая
са налице материалноправните предпоставки за това, а именно – отказ за проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта.
С
оглед изложеното настоящият касационен състав намира, че като е отменил наказателното
постановление районният съд е постановил акта си в нарушение на материалния
закон, поради което оспореното решение следва да се отмени и вместо него да се
постанови друго, с което да се потвърди санкционния акт.
Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила при постановяване на решението, което дори
не е конкретизирано в жалбата, а касационната инстанция няма задължение да
проверява служебно съдебния акт в такава насока.
Водим
от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 8/15.01.2019г. по АНД № 168/2018г. по описа на Районен съд Гълъбово.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-1228-001110 от 03.04.2018г. на Началник група
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.