Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                                                                                                                                                                                  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                                                                                                       

           156       16.05.2019 година   град Стара Загора

             

 

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   

 

 

          Старозагорският административен съд, в публично съдебно  заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

                                                  Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                 Ч                                                                           Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

При секретар Николина Николова     

И с участието на прокурор Константин Тачев                                           

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова  КАН дело № 133 по описа  за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

 

   Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, против Решение № 88 от 08.02.2019г., постановено по АНД № 2225/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта му, с която е отменено като незаконосъобразно  Наказателно постановление № 18-1228-002507 от 26.06.2018г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, в частта за наложените на С.Х.И. на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП административни наказания за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

   В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в оспорената му част в нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление досежно административното нарушение по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, са допуснати съществени нарушения на нормативно регламентираните процесуални правила. Поддържа, че не са налице възприетите от съда като основания за отмяната на наказателното постановление в тази му част нарушения при съставянето и връчването на талона за медицинско изследване. Направено е искане съдебното решение в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него да са постанови друго, с което изцяло да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 18-1228-002507 от 26.06.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора.

 

Ответникът по касационната жалба – С.Х.И., редовно призован при условията на чл.40, ал.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, не се явява, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава мотивиране заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение в обжалваната му част, като обосновано, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, да бъде оставено в сила.   

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение в обжалваната му част с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

           Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

           Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на С.Х.И. *** против Наказателно постановление № 18-1228-002507 от 26.06.2018г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с  което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Д592366/ 21.06.2018г., на С.И. са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер 500лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 10лв., на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 21.06.2018г. в 21.30ч., в гр. Стара Загора, по ул. „“ в посока юг-север до блок № 14, С.И. управлява собствения си лек автомобил с рег. №  под въздействието на алкохол. В обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено, че водачът е изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARBB № 0063, който отчел 0.59 промила алкохол с проба № 02250 в 21.43ч. Издаден е талон за медицинско изследване № 0016015, като С.И. не е дал кръв за медицинско изследване. Водачът не представя контролен талон към СУМПС.

С решението в обжалваната му част Старозагорският районен съд е отменил наказателното постановление в частта му, с която на С.Х.И. на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени административни наказания за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, по съображения за неговата процесуална незаконосъобразност. Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства съдът е приел, че при установяването наличието на алкохол в кръвта на санкционирания водач на МПС са допуснати съществени нарушения на процесуалните и формалните изисквания, регламентирани в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, което обуславя извод за незаконосъобразност на наказателното постановление в частта му за наложените на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП административни наказания, при направеното фактическо обосноваване на административнонаказателното обвинение с управление на МПС под въздействието на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта 0.59 промила, установена с техническо средство.

 

  Решението на Старозагорския районен съд в обжалваната му част е правилно.

 

  Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че съдържанието на издадения на С.И. талон за медицинско изследване № 0016015, не съответства на регламентирани в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози формални изисквания. Дори и да се приеме за основателно възражението на касатора, че начина на изписване и посочване на мястото, където лицето следва да се яви за медицинското изследване и вземането на проби за химическо лабораторно изследване, предвид общоизвестното значение на абревиатурата ЦСМП, не представлява съществено нарушение на изискването по чл.6, 6, т.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г., то невписването в талона за медицинското изследване на срока за явяването за вземане на проби за извършване на медицинското изследване и неотразяването на други обстоятелства, нормативно определени като елемент от задължителното съдържание на талона, следва да се разглежда като съществено формално нарушение. Но всъщност най-същественото нарушение се свързва с непредоставянето на екземпляр от талона за медицинско изследване на водача на МПС. Действително от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че първоначално е налице формиран и обективиран отказ от страна на водача С.И. да подпише и да получи талона за медицинско изследване. Но от показанията на разпитаните във въззивното съдебно производство като свидетели лица, вкл. и от показанията на свидетеля по АУАН Р.Д. се установява, че след първоначалния отказ на И. да подпише и да получи издадения му талон за медицинско изследване, лицето е поискало да му се връчи екземпляр от талона, но не му е бил предоставен от контролните органи, с мотиви, че същият вече е бил оформен при условията на отказ за получаване. Изцяло се споделя приетото от Старозагорския районен съд, че няма нормативно установена пречка талонът за медицинско изследване да бъде връчен на нарушителя, въпреки че първоначално е оформен като връчен при условията на отказ, като в този случай лицето следва да се яви на указаното му място преди да е изтекло времето, определено за това,  считано от момента на удостоверения отказ за получаване на екземпляр от талона. След като е доказано, че преди приключването на проверката от контролните органи лицето е направило искане да получи талона, автоконтрольорът, извършил проверката с техническото средство, е бил длъжен да му представи екземпляр от талона срещу подпис, независимо от оформянето му като връчен при отказ. Липсата на нормативна регламентация на такава хипотеза в Наредба № 1 от 19.07.2017г., не може да бъде основание за ограничаване правата на лицето, както правилно е приел въззивният съд. След като водачът на МПС има право да получи екземпляр от талона за медицинско изследвано респ. контролните органи имат кореспондиращото задължение да го връчат, при заявеното от С.И., макар и след първоначално обективирания отказ за получаване на талона, но в рамките на извършваната от контролните органи на сектор „Пътна полиция“ проверка, искане за получаване на талона, същият е следвало да му бъде предоставен. Ето защо невръчването на талона за медицинско изследване на нарушителя след като изрично е бил поискан от него, обосновано е прието от съда като съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита. Отделно от това отчетените показания от техническото средство във връзка с установяването на концентрацията на алкохол в кръвта, могат да бъдат основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача на МПС по чл.174, ал.1 от ЗДвП само когато лицето приеме показанията на техническото средство или при негов отказ установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор или с медицинско изследване, които хипотези в случая не са налице.    

 

            Неоснователно е и въведеното като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК възражение за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са констатирани порочни съдопроизводствени действия във връзка с разглеждането на делото и постановяването на съдебното решение.

 

            Предвид изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което решението в обжалваната му част като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                    Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 88 от 08.02.2019г., постановено по АНД № 2225/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, в обжалваната му част, с която е отменено като незаконосъобразно  Наказателно постановление № 18-1228-002507 от 26.06.2018г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, в частта му, с която на С.Х.И. на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер 500лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

     

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

                                                                                     2.