Р Е Ш Е Н И Е

№182 14.05.2019 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на девети май през две хиляди и деветнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Минка П. и с участието на прокурора Маргарита Димитрова като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №143 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационна жалба на РИОСВ Стара Загора против Решение № 10/22.01.2019г., постановено по АНД №209/18г. по описа на РС Гълъбово за отмяна на НП №29/17.08.2018г. издадено от Директора на РИОСВ Стара Загора с наложена на „Мини Марица Изток” ЕАД гр. Раднево имуществена санкция в размер на 3000лв. на основание чл.200 ал.1 т.2 предл. второ от Закона за водите за това, че на 21.05.2018г. дружеството е осъществило нарушение на чл.48 ал.1 т.11 от Закона за водите, установено Протокол за проверка №П-0000040/21.05.2018г. с взета една водна проба отпадъчна вода в точка на заустване №1-канал преди заустване на р. Соколица с посочени географски координати и от физикохимичния анализ на взетата проба отпадъчна вода с Протокол от изпитване на отпадъчни води №12-0660/01.06.2019г. на Регионална лаборатория –Стара Загора към ИАОС, които показват превишение на индивидуалните емисионни ограничения, въведени с Разрешително за заустване на отпадъчни води №33120021/10.06.2009г, актуализирано с Решение №РР-1924/29.04.2014г. и решение за изменение №РР-2880/27.07.2016г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в ИБР гр. Пловдив, в точка на заустване №1-канал преди заустване на река Соколица по показател сулфати, както следва: сулфати -4012mg/l при ИЕО -400/l, активна реакция – 3.9 при ИЕО – от 6.5 до 8.5. Административното нарушение е извършено на 21.05.2018г., съгласно протокол за извършена проверка по задължителен емисионен контрол №П-0000040/21.05.2018г. и Протокол от изпитване на отпадъчни води №12-0660/01.06.2018г. на Регионална лаборатория –Стара Загора към ИАОС.

За да отмени наказателното постановление РС Гълъбово е приел, че са нарушение чл. 42 т.4 относно съдържанието на АУАН и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН относно съдържанието на НП, тъй като не е извършено точно и пълно описание на нарушението и обстоятелствата по неговото осъществяване. Съдът е намерил, че на ответника по касация са повдигнати две административни обвинение с наложена една имуществена санкция, предвид установените превишения на два емисионни показателя. Освен това и материалния закон- Закона за водите е приложен неправилно, тъй като е повдигнато обвинение за нарушение на чл. 48 ал.1 т.11 от ЗВ, според която водоползвателите – титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на ЗВ и комплексните разрешителни, издадени по реда на ЗООС. Следвало е АНО да опише по отделно всяко деяние, представляващо превишаване на емисионните ограничения по отделните показатели, да наложи отделни наказания, както и да съобрази, че разпоредбата на чл.48 ал.1 т.11 от ЗВ вменява общо задължение за изпълнение на издаденото разрешително, което предполага прилагането на общата санкционна разпоредба на чл.200 ал.1 т.43 от ЗВ, вместо посочената в НП разпоредба на чл.200 ал.1 т.2 от същия закон. Допуснати при описанието на нарушението са и следните неточности, според мотивите към отменителното решение на РС Гълъбово: Съгласно решение за изменение №РР-2880/27.07.2016г. на Директор Басейнова дирекция гр. Пловдив, ИЕО по показател „активна реакция“ са от 6.0 до 8.5 – а не както е посочено в АУАН и в НП – от 6.5 до 8.5. По показател „сулфати“, видно от цитираното решение за изменение на разрешителното за заустване на отпадъчни води, ИЕО е 400, като никъде не е посочена мерна единица, която е използвана от АНО – милиграм на литър. Неточното посочване на стойността на допустимите норми на ИЕО по показател „активна реакция“ и липсата на данни за метода на определяне на стойността на величината за измерване при определяне на стойността на ИЕО по показател „сулфати“ са съществени нарушения, защото измерванията се правят със залагането на определени стойности на неопределеност, чиято липса сочи на необективност при преценката за маловажност на органа, издал НП. При издаването на НП са отразени погрешно допустимите норми на ИЕО по показател активна реакция, като същите по Протокол за изпитване №12-0660/01.06.2018г. не кореспондират с допустимите норми на ИЕО по този показател в решението от 27.07.2016г. за изменение на разрешителното за заустване на отпадъчни води.

РС Гълъбово е преценил, че липсват и доказателства за компетентност на Директора на РИОСВ и на контролните органи, по аргументи от чл.201 ал.1 и ал.2 от ЗВ, която норма изисква изрично упълномощаване от министъра на околната среда и водите.

С касационната жалба са изложени оплаквания, съотносими към касационно основание за отмяна по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Касатора оспорва извода на съда за нарушаване на чл.18 от ЗАНН и излага подробни съображения в подкрепа на твърдението, че превишаването на повече от един показател от едното условие „ Индивидуални емисионни ограничения“, представлява едно административно нарушение, а броя на превишенията сочи на неговата тежест. Оспорва извода на съда, че неточно е посочена стойността на допустимите норми на ИЕО по показател „активна реакция“ и че липсват данни за метода на определяне на стойността на величината за измерване при определяне на стойността на ИЕО по показател „сулфати“. Методът на изпитване е описан в лабораторния протокол срещу показателя, стойността на определеност е включена в него и измерените стойности са под нея. В тази връзка с констатацията на съда, че са отразени погрешно допустимите норми на ИЕО п показател „активна реакция“ е видно, че е допусната техническа грешка, което от своя страна не променя характера на нарушението, тъй като измерената стойност е 2 РН единици под ИЕО, а именно 3.9. Счита, че правилно нарушението на чл. 48 ал.1 т.11 от ЗВ е подведено под конкретния състав на чл.200 ал.1 т.2 предл. второ от ЗВ, а не както счита РС Гълъбово под общата административно наказателна разпоредба на чл. 200 ал.1 т.43 от ЗВ. Нормата на чл.200 ал.1 т.2 от ЗВ е конкретен състав, предвиден за неспазване на условията на разрешителното за ползване на воден обект, чрез заустване. Иска от съда да бъде отменено въззивното съдебно решение и да бъде постановено друго за потвърждаване на наказателното постановление.

Ответника „Мини Марица Изток“ ЕАД гр. Раднево иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение с доводи за допуснати нарушения на ЗАНН при издаване на НП и неправилна квалификация на описаните факти като нарушение на чл. 48 ал.1 т.11 от ЗВ, вместо като нарушение на чл.48 ал.1 т.3 от ЗВ, който изисква поддържане на необходимото качество на водата в съответствие с условията на разрешителното. Сочи в подкрепа на този довод разпоредбата на чл. 120 от ЗВ, според която за опазването на повърхностните води от замърсяване се определят емисионни норми и индивидуални емисионни ограничения, както и условия за тяхното постигане. Емисионните норми и ИЕО се определят и въвеждат с КР по реда на ЗВ и чрез разрешителни за заустване на отпадъчни води. Нарушението на чл. 48 ал.1 т.3 от ЗВ е резултатно, а това на чл. 28 ал.1 т.11 от ЗВ е формално, на просто извършване. До издаване на процесното и отменено НП, АНО е квалифицирал посочените факти като нарушение на чл. 48 ал.1 т.3 от ЗВ, съгласно практиката на АС Стара Загора, в която е изразено виждането, че превишението на ИЕО, въведени с разрешително за заустване на отпадъчни води, следва да се квалифицира като нарушение по смисъла на чл. 48 ал.1 т.3 от ЗВ. Счита за неяснота посочването в НП, че дружеството не изпълнява условия – „Индивидуални емисионни ограничения“, в нарушение на емисионни норми по показател „сулфати“ и „ активна реакция“, което е неизпълнение на условията в издаденото Разрешително за заустване на отпадъчни води от 2009г., актуализирано с Решение от 2014г. и 2016г. в част „Индивидуални емисионни ограничения“, каквато не съществува в посочените административни актове на Директора на басейнова дирекция гр. Пловдив. Иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за правилност на съдебното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

При отмяна на наказателното постановление е допуснато неправилно приложение на материалния закон – конкретно на чл.200 ал.1 т.2 вр. с чл.48 ал.1 т.11 от ЗВ и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, и чл. 201 ал.1 и ал.2 от ЗВ, поради което е налице касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК за отмяна на обжалваното въззивно решение, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд за изясняване на обективната истина относно компетентността на административно наказващия орган и мерната единица на индивидуалните емисионни ограничения по показател «сулфати».

РС Гълъбово е приел, че Директора на РИОСВ Стара Загора е некомпетентен без да проведе съдебно следствие по правилата на пълното служебно начало като по свой почин събере, чрез задължаване на ответника да му представи доказателства за компетентността на актосъставителя и своята административно наказателна компетентност да налага административни наказания. РС Гълъбово не е предприел необходимите действия от страна на съда, за да изясни делото по същество, както изисква и чл.63 от ЗАНН, като по свой почин приобщи към делото посочените в НП разрешение за заустване на отпадъчни води и решенията за неговото изменение, като ги изиска от техния издател. При тези непълноти в доказателствения материал, съдът е достигнал до изводи, чиято правилност е невъзможно да бъде проверена, тъй като в касационното производство съдът не провежда съдебно следствие, което е характерно и задължително за инстанциите, издирващи фактите. Към касационната жалба липсват доказателства за компетентност на АНО, но предвид посоченото задължение на въззивния съд да ги събере, както и липсата на оплаквания в касационната жалба за неправилно установяване на фактите относно административно наказателните правомощия на Директора на РИОСВ, настоящия състав на АС Стара Загора не може да възложи този пропуск в служебното съдебно начало за втори път на страната, спрямо която е допуснат.

Съдът проверява правилното приложение на материалния закон, независимо от посочените в касационната жалба оплаквания, което задължение на може да бъде изпълнено по причина на допуснато съществено нарушение на правилата на НПК за пълно служебно начало в наказателния процес, приложими и в производството по чл.63 от ЗАНН. Въпроса за компетентността на АНО следва да се разреши от въззивния съд.

Оплакванията на касатора досежно неправилност на изводите на съда за приложимост на чл.18 от ЗАНН и на чл.200 ал.1 т.43 от ЗВ са основателни, а доводите на ответника за правно съответствие на фактическото обвинение с разпоредбата на чл. 48 ал.1 т.3 от ЗАНН не намират опора в закона, нито в цитираната съдебна практика на АС Стара Загора. Настоящия съд е имал повод в свои съдебни решения /КАНД №193/17г/ да направи съпоставка между административно наказателните разпоредби на чл. 200 ал.1 т.2 и т.6 от ЗВ като е посочено, че субектите на нарушението по т.6 «изхвърляне на отпадъчни води във воден обект в нарушение на емисионните ограничения» могат да бъдат всичи лица, които изхвърлят отпадъчни води във воден обект в нарушение на емисионни ограничения, установени в нормативни актове. Съгласно чл. 200 ал.1 т.2 предл. второ от ЗВ, която разпоредба е основание за налагане на процесната имуществена санкция, ползване на воден обект в отклонение от предвидените условия в разрешителното е административно нарушение. Следователно обективните признаци на деянието включват разрешително, условия по него и ползване на водния обект в отклонение от тях и оттук извода, че субект административно наказателна отговорност може да бъде титуляра на разрешителното за ползване на воден обект, каквото представлява и заустването по определението на §1 т.25 от ДР на ЗВ. Нещо повече, в хипотезата на деяние по чл. 200 ал.1 т.2 предл. второ от ЗВ предмет на установяване са конкретните стойности, представляващи превишение на индивидуалните емисионни ограничения. Броя на превишените емисионни ограничения има значение на обстоятелство, относимо към тежестта на деянието, доколкото и превишението на един показател е достатъчно да обективира състава на чл.200 ал.1 т.2 предл. второ от ЗВ – ползване на воден обект в отклонение от предвидените условия. Съгласно Решение №РР-2880/27.07.2016г. на Директора на Басейнова Дирекция гр. Пловдив за продължаване срока на действие и изменение на разрешително №33120021/10.06.2009г., последно изменено с Решение №РР-1924/29.04.2014г., за ползване на повърхностен воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, издадено от Директора на БД ИБР, 2.4 Частта «Индивидуални емисионни ограничения по потоци и места на заустване, придобива следното съдържание: ИЕО по показатели Активна реакция 6.0-8.5 на шестмесечие, Сулфати 400 на шестмесечие в Заустване №1, пункт №1 / място за собствен мониторинг» канал преди заустване в река Соколица. Следователно има част « ИЕО» и тези ограничения са условия за ползване на водния обект. Едно отклонение от условията, посочени в част 2.4 «ИЕО» е достатъчно да консумира обективните и субективни елементи на състава по чл.200 ал.1 т.2 предл. второ от ЗВ, който е предвиден за неспазване на изискването на чл. 43 т.11 от ЗВ – Нормата се намира в Глава трета « Използване на водите и водните обекти», и има за предмет задълженията на водоползвателите – титуляри на разрешителни, като в т.11 се изисква от тях да изпълняват условията в издадените им разрешителни по този закон и комплексните разрешителни по ЗВ. Задължението по чл.48 т.3 от ЗВ за поддържане необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и условията в разрешителните е друго самостоятелно задължение. Безспорно спазването на всички условия в издадените разрешителни ще има за резултат изпълняване и на задължението по чл. 48 т.3 от ЗВ за поддържане необходимото качество на използваната вода, ако са спазени и другите нормативни изисквания към него. Двете задължения са различни по своето съдържание, а видно от словното обвинение в НП и представеното по делото Решение №РР-2880/27.07.2016г. на Директора на БД ИБР гр. Пловдив с последно изменение на разрешителното за ползване на воден обект, се касае за неспазване на условието, поставено в част 2.4 «ИЕО» - по два показателя «сулфати» до 400 и «активна реакция» от 6.0 до 8.5. Като се има предвид посочената в лабораторния протокол мерна единица – милиграм на литър, както и че е взета проба от течност – вода, то се налага извода, че липсата на мерна единица в част 2.4 «ИЕО» от Решението на Директора на БД ИБР не може да доведе до нарушаване на правото на защита и до неяснота, защото в НП установените показатели са остнойностени. Известно е, че съдържанието на разтворени в течности вещества се измерва в грамове, милиграмове на литър. Този въпрос за мерната единица обаче ще следва да се изясни при новото разглеждане на делото, тъй като е от съществено значение за изясняване на обективната истина. Що се касае до стойностите на активна реакция, които в лабораторния протокол са от 6.5-8,5, които са цитирани в НП, следва да се каже, че завишаването на минималния праг от 6.0 на 6.5 не сочи на незаконосъобразност на обвинението, тъй като съставомерния факт е стойност на активната реакция, установена при лабораторното изпитване, която е посочена и правилно е подведена като несъответна на постановените условия в част 2.4 ИЕО в Разрешителното за ползване на воден обект. Следователно като е посочена стойноста на активната реакция, представляваща съставомерен факт, правото на защита не е нарушено и е изпълнено изискването на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Административното обвинение трябва да съдържа обективните признаци на деянието, в случая конкретно установената от лабораторния анализ стойност по този показател и тази стойност като собствен факт да бъде подведена правно като нарушение на чл.48 т.11 от ЗВ, консумиращо състава на чл.200 ал.1т.2 предл. второ от ЗВ, което е сторено в словното и правно обвинение, отправени в НП.

При новото разглеждане на делото въззивния съд следва да събере всичи посочени в НП административни актове, учредяващи правото на ползване на водния обект и условията, които следва да се спазват, както и доказателства за компетентността на органа, за да изпълни задължението си за пълно изясняване на обективната истина за фактите, повдигнати от АНО като административно обвинение, както и за защитните факти, посочени от наказаното лице. След събиране на липсващите по делото доказателствени средства, въззивия съд е длъжен да се произнесе по същество, както изисква чл.63 от ЗАНН, а именно да прецени въз основа на доказателствата установява ли се фактическото обвинение, и представлява ли то деяние по чл.200 ал.1 т.2 предл. второ от ЗВ, съгласно дадената от АНО правна квалификация, и наложено ли е наказанието от компетентен орган.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №10/22.01.2019 год., постановено по АНД 209/2018 год. по описа на Гълъбовския районен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.