Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                         

          

          159       20.05.2019 година   град Стара Загора

                 

 

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А  

 

 

 Старозагорският административен съд, в публично съдебно  заседание на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                  Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА   

 

                                                 Ч                                                                           Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА  

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА 

 

При секретар Ива Атанасова               

И с участието на прокурор Румен Арабаджиков                                                 

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова  КАН дело № 144 по описа  за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

 

   Образувано е по касационна жалба на С.Д.П. ***, против Решение № 99 от 14.02.2019г., постановено по АНД № 89/ 2019г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърден като законосъобразен електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 2356770 на ОД на МВР  – Стара Загора.  

   В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че извършването на вмененото му нарушение на правилата по ЗДвП е доказано по безспорен и несъмнен начин. Твърди, че в нарушение на съдопроизводствените правила, при постановяване на решението не са разгледани и обсъдени възраженията на санкционираното лице, съответно не са събрани доказателства дали към датата на извършване на твърдяното нарушение действително е било въведено с поставен знак В-26 ограничение на скоростта от 90км/ч на АМ „Тракия”, км. 205. С подробно изложени съображения по наведените касационни основания е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменен като незаконосъобразен електронен фиш серия К, № 2356770 на ОД на МВР  – Стара Загора. 

 

Ответникът по касационната жалба – Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.   

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

           

           Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на С.Д.П. ***,  срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 2356770 на ОД на МВР  – Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.2, т.6 от ЗДвП, на С.П. е наложена глоба в размер на 750лв., за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 28.04.2018г., в 10.54ч., в община Стара Загора, АМ „Тракия”, км. 205, в посока към гр. Бургас, при ограничение на скоростта от 90 км/ч, въведено с пътен знак В-26 съгласно Заповед № РД-11-324/ 27.04.2018г. на АПИ, е установено извършване на нарушение при управление на МПС с рег. № СВ3294ВХ, с установена скорост на движение от 155км/ч, при превишена стойност на скоростта 65 км/ч, като извършеното нарушение е заснето с АТСС /ARH CAM S1/ № 11743с8.

           

С обжалваното решение Старозагорският районен съд е потвърдил електронния фиш по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че електронният фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, съдържа всички изискуеми реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, като не са констатирани нарушения при неговото издаване. По съществото на спора, след преценка на събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка съдът е направил извод, че извършеното от С.П. нарушение по чл. 182, ал.2, т.6 от ЗДвП, е доказано по безспорен и несъмнен начин, като законосъобразно лицето е санкционирано с налагане на предвиденото по вид и размер административно наказание за това нарушение с издаването на електронен фиш.

 

           Решението на Старозагорския районен съд е неправилно.  

 

Не се споделя извода на въззивния съд, че извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение е доказано по несъмнен начин. Необосновано е прието, че са налице доказателства за въведено с пътен знак В-26 съгласно Заповед № РД-11-324/ 27.04.2018г. на АПИ ограничение на скоростта от 90 км/ч при движение по участъка от АМ „Тракия“ при км.205. Действително по делото е представена и приета като доказателство посочената в електронния фиш Заповед № РД-11-324/ 27.04.2018г на Агенция „Пътна инфраструктура“ за временна организация и безопасност на движението в участъка от км. 134+000 до км. 208+181, ляво и дясно платно на АМ „Тракия”, с която заповед е разпоредено въвеждането на ограничение на скоростта от 90км/ч в посочения участък. Но от съдържанието на заповедта не може да се установи считано от коя дата се въвежда ограничението на скоростта, доколкото въвеждането на ограничението се свързва с настъпването /изпълнението/ на определени условия, описани в т.2 на административния акт, за които няма данни кога са се осъществили. В нарушение на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК за служебното начало в административнонаказателния процес и въпреки наведените от санкционирания водач доводи, не е изискана информация от коя дата заповедта е приведена в изпълнение и съотв от коя дата е въведено с пътен знак В-26 ограничението на скоростта в посочения участък на АМ „Тракия”. Следователно фактически и доказателствено необоснован е направеният от Старозагорския районен съд извод, че по несъмнен начин е установено и доказано извършването на вмененото нарушение на ЗДвП, санкционирано с издадения на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП електронен фиш. При наличието на забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд -  Стара Загора, при което да се съберат доказателства за датата на реалното въвеждане на разпореденото със Заповед № РД-11-324/ 27.04.2018г на Агенция „Пътна инфраструктура“ ограничение на скоростта на движение от 90 км/ч в участъка от км 134+000 до км 208+181 на АМ „Тракия“, след което да се извърши преценка извършено ли е вмененото на С.П. нарушение по чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП на посочените в електронния фиш дата и място и при описаните обстоятелства.

 

  Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. 2 във връзка с чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

           

                                                Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 99 от 14.02.2019г., постановено по АНД № 89/ 2019г. по описа на Старозагорския районен съд.

              

           ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Стара Загора.

 

           Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

 

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

                                                                       2.