Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

           

       № 160      20.05.2019 година   град Стара Загора

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

         Старозагорският административен съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                         

                                                 Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА  

                                                                       

                                                                                                                                  Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                                                                                                      РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретар Ива Атанасова       

и с участието на прокурор Румен Арабаджиков    

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова  КАН дело № 145 по описа  за 2019г., за да се произнесе съобрази следното: 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.     

 

           Образувано е по касационна жалба на „КАЗАНЛЪК” АД със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. „Александър Батенберг” № 1, подадена чрез пълномощника му адв. Я.И. ***, против Решение № 63/ 12.02.2019г., постановено по АНД № 1346/ 2018г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 364327-F409628 от 15.10.2018г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив в ЦУ на НАП.  

           В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение  и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че административнонаказателната правна квалификация на деянието, е съответна на фактически описаното нарушение в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление.  Твърди че деянието, за което е наложена санкцията, нито е съставомерно по чл.185 от ЗДДС, нито е обявено за наказуемо по посочената разпоредба и съответно за това деяние не следва да се носи административнонаказателна отговорност. Счита, че Казанлъшкият районен съд при неправилно тълкуване и прилагане на закона е приел, че е налице основание за налагане на административна санкция по чл.185, ал.2 във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на „КАЗАНЛЪК” АД за неспазено изискване на чл. 33, ал.1  от Наредба № Н – 18/ 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. С подробно изложени съображения, включително че се касае за маловажен случай на административно нарушение, като основание за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН, е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено  Наказателно постановление № 364327-F409628 от 15.10.2018г., като незаконосъобразно.  

 

Ответникът по касационната жалба – Териториална дирекция на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Казанлъшкият районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 364327-F409628 от 15.10.2018г. и наложената на „КАЗАНЛЪК” АД административна санкция.  

 

   Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.     

 

   Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

        Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

           Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба на „КАЗАНЛЪК” АД, гр. Казанлък, против Наказателно постановление № 364327-F409628 от 15.10.2018г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив в ЦУ на НАП, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F409628 от 21.09.2018г., на „КАЗАНЛЪК” АД, на основание чл.185, ал.2, предл. второ от ЗДДС във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 600 лева, за нарушение на чл. 33, ал.1  от Наредба № Н – 18/ 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена оперативна проверка на 08.09.2018г. в 16.08ч на обект – супермаркет „Пазара”, находящ се в гр. Казанлък, ул. „Славянска” № 8, стопанисван от „КАЗАНЛЪК” АД, е констатирано, че проверяваното лице не е регистрирало чрез операцията „служебно въведени” суми промяна в касовата наличност в размер на 260.89лв., представляваща парични средства, оставени в касата. При проверката е установена фактическа наличност в размер на 2 768лв. и сума по дневен отчет от ФУ в размер на 2507.11лв., както и че наличното в проверявания обект фискално устройство конструктивно притежава възможността да се извършват операциите  „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. Направен е извод, че нерегистрирането чрез операцията „служебно въведени” суми промяна в касовата наличност в размер на 260.89лв., съставлява нарушение на изискването по чл. 33, ал.1  от Наредба № Н – 18/ 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, което нарушение не е довело до неотразяване на приходи.

 

             Казанлъшкият районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и от правна страна административно наказателното  обвинение. Въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства е направен извод, че по безспорен и несъмнен начин е доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването от санкционираното лице на нарушение на изискването по чл. 33, ал.1  от Наредба № Н – 18/ 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.185, ал.2, предл. второ във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, за което на нарушителя е наложена предвидената в закона санкция, определена към нормативно регламентирания минимален размер.

 

               Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.   

 

Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че извършеното от санкционираното лице нарушение на изискването по чл. 33, ал.1  от Наредба № Н – 18/ 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, е установено и доказано по безспорен начин, както и че това  деяние правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл.185, ал.2, предл. второ от ЗДДС, при съответно на закона налагане на санкция при прилагането на чл.185, ал.1 от ЗДДС. Противно на твърденията на касатора, съставомерното деяние, изразяващо се в нерегистриране чрез операцията „служебно въведени” суми промяна в касовата наличност в нарушение на изискването по чл. 33, ал.1  от Наредба № Н – 18/ 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, се субсумира именно в административно наказателния състав по чл.185, ал.2, предл. второ от ЗДДС. Посочената разпоредба регламентира като административно нарушение извършването или допускане  извършването на нарушение на нормативен акт по прилагането на чл.118 от ЗДДС. Съгласно § 11 от ПЗР на  Наредба № Н – 18/ 13.12.2006г. на МФ, Наредбата се издава на основание чл.118, ал.2 и ал.4 от ЗДДС и в този смисъл представлява нормативен акт по прилагането на чл.118 от ЗДДС. Ето защо несъстоятелно е възражението на касационния жалбоподател, че деянието, за което е наложена санкция на „КАЗАНЛЪК” АД, нито е съставомерно по чл.185 от ЗДДС, нито е обявено за наказуемо по посочената разпоредба и съответно че за него не следва да се носи административнонаказателна отговорност – неспазването на въведеното с чл.33, ал.1 от издадената на основание и във връзка с прилагането на чл.118 от ЗДДС Наредба № Н – 18/ 13.12.2006г. на МФ правило за поведение, представлява съставомерно от обективна страна деяние по чл.185, ал.2, предл. второ от ЗДДС, както правилно е приел и Казанлъшкият районен съд. А посочването на нормата на чл.185, ал.1 от ЗДДС като основание за наложената административна санкция, очевидно се свързва с обстоятелството, че извършеното нарушение по чл.185, ал.2, предл. второ от ЗДДС не е довело до неотразяване на приходи, при наличието на което обстоятелство законът предвижда определянето на по-ниски по размер санкции за това нарушение при прилагането на чл.185, ал.1 от ЗДДС.

 

Неоснователно е и възражението на касационния жалбоподател, че в случая санкционираното дружество е следвало да бъде освободено от административно наказателна отговорност при прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Установените по делото факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид. Касаторът нито твърди, нито сочи доказателства за съществуването на обстоятелства от обективен характер, релевиращи невъзможност да изпълни вмененото му задължение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н – 18/ 13.12.2006г. на МФ. Сами по себе си обстоятелствата, че „КАЗАНЛЪК” АД не е допускало нарушения по ЗДДС и че не е налице увреждане на фиска и щета на бюджета, поради липсата на настъпили неблагоприятни и вредни последици от нарушението, не е достатъчно това нарушение да бъде определено като „маловажен случай” по см. на чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, което да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН. В случая сочените от касационния жалбоподател обстоятелства могат да бъдат преценени като смекчаващи обстоятелства по см. на чл.27, ал.2 от ЗАНН, релевантни за определяне размера на следващата се за извършеното нарушение административна санкция и които са взети предвид от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по чл.185, ал.2 от ЗДДС, чрез налагане на имуществена санкция в хипотезата когато нарушението не води до неотразяване на приходи, която санкция е определена към законово регламентирания минимален размер по чл.185, ал.1 от ЗДДС. 

 

               При установената фактическа, правна и доказателствена обоснованост на административнонаказателното обвинение за допуснато от „КАЗАНЛЪК” АД нарушение на чл. 33, ал.1  от Наредба № Н – 18/ 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, като основание за налагане на административна санкция по чл. 185, ал.2, предл. второ във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, при правилно приложение на закона Казанлъшкият районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 364327-F409628 от 15.10.2018г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив в ЦУ на НАП. 

 

               Касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното съдебно решение е посочено бланкетно – не са релевирани каквито и да е било допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3 от НПК. При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.

           

   С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

 

   Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

              ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 63/ 12.02.2019г., постановено по АНД № 1346/ 2018г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 364327-F409628 от 15.10.2018г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив в ЦУ на НАП.  

 

   Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

                                   

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.     

                                                                         

 

                                                                                   2.